Брюксел най-накрая реши да обърне внимание на стартъпите

Брюксел започва да демонстрира усилия към група компании, които игнорира от години.

В Европа не липсват обещаващи технологични пионери, но тези компании не успяват да се разраснат в Европейския съюз (ЕС) и да са в крак със своите американски и китайски конкуренти, докато се борят с фрагментацията в областта на корпоративното право, данъчното облагане и заетостта в блока.

Въпреки че стартъпите са разделени по въпроса дали е вероятно да проработи, Европейската комисия (ЕК) смята да представи в сряда мащабно предложение, наречено EU Inc., за преодоляване на тези проблеми, пише Politico.

С промените учредителите би трябвало да могат да създадат компания за по-малко от два дни, за максимум 100 евро, изцяло дигитално, според проект на плана, видян от медията. Компаниите също така ще могат да въведат програма за собственост на акции от служителите в целия ЕС.

Предложението за ускоряване на процеса на основаване и мащабиране на компания е рядка проява на подкрепа от Брюксел към основателите на стартъпи след години на пренебрегване. През това време политиците на ЕС положиха много усилия за овладяване на големите американски технологични компании, а регулаторите глобиха Google, Meta и Apple с милиарди евро.

Американските компании обаче имат пазарна стойност за трилиони долари, докато най-високо оценената европейска технологична компания, нидерландската ASML, струва 465 млрд. евро.

Сега, когато Европа изостава още повече от САЩ и Китай в технологичната надпревара, стартиращите компании внезапно се възприемат като актив, а проблемите им – като политически приоритет.

Повратен момент

Европейците нямат по-малък апетит да стартират технологична компания в сравнение с американците или китайците. Миналата година Комисията заяви, че в Европа има 35 хил. стартъпи в ранен етап на развитие, повече от всеки друг регион в света. Основателите им обаче се сблъскват с проблеми, когато искат да обслужват по-голям пазар, да наберат повече капитал или да привлекат най-добрите таланти.

Фирмите се изправят пред 27 режима за създаване на бизнес, 27 капиталови пазара и 27 начина за наемане и възнаграждаване на работна сила. Да отидеш някъде другаде често е по-лесният вариант.

През последното десетилетие над 700 млрд. евро стойност на технологичния пазар е напуснала Европа, тъй като европейските компании са били придобити от неевропейски или са избрали да листнат акциите си другаде, според проучване на McKinsey и шведската инвестиционна група EQT, споделено ексклузивно с Politico.

Изискванията на основателите на европейски стартъпи към Брюксел са последователни: премахване на бариерите. По-ранните усилия бяха фокусирани върху хармонизирането на политиките на страните от ЕС по теми като издаването на визи за технологични таланти или възнаграждаването им с опции върху акции. Това се основаваше на инициативи, ръководени от отделни държави, които така и не привлякоха вниманието на широката общественост.

Избирането на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕК доведе до промяна в тона. Тя обеща нов правен статут в целия ЕС, който да помогне на иновативните компании да се развиват. Това обхваща учредяване, наемане на работа, данъчно облагане и несъстоятелност. Тя назначи и първия комисар по стартиращите компании в блока - българката Екатерина Захариева.

Ирландският милиардер Джон Колисън, основател на технологичния гигант Stripe, одобрява мерките. Политиците в Брюксел „наистина се фокусират върху правилните въпроси“, коментира Колисън пред медията в интервю.

Все пак лобитата на стартъпите още се съмняват, че предложението ще промени ситуацията. Те се опасяват, че в предложението за EU Inc. няма да има общоевропейски бизнес регистър и съд на ЕС за разрешаване на спорове.

„Това, от което се нуждаят основателите и инвеститорите, е истинска европейска система: общ регистър на ЕС, общо разрешаване на спорове, процедури за дигитална несъстоятелност, подходящи за стартъпи, и опции върху акции за служителите, облагани с данък при излизане“, коментира Серена Борботи-Фрисън, генерален директор на лобито за стартиращи компании Allied For Startups.

Финансиране в късен етап

Проектът на план отговаря на много от дългогодишните изисквания на стартиращите компании: бързо и евтино учредяване, изцяло дигитален и „еднократен“ обмен на данни с властите и възможност за внедряване на план за опции върху акции в целия ЕС.

Това обаче е само началото. Европейските стартъпи се затрудняват да си осигурят достатъчно финансиране в късен етап в ЕС, за да разширят бизнеса си, което често ги насочва към американски инвеститори и им проправя пътя за пълно преместване отвъд Атлантика.

Това масово оттегляне поставя акцент върху вечната амбиция за създаване на по-интегриран европейски финансов пазар, който би могъл да обедини капитал за инвестиции с по-висок риск.

Европейската комисия работи и по Закон за иновациите, съгласно който ще призове правителствата да подкрепят повече стартъпите. Този закон се бави, защото надзорният орган на Комисията по качеството го е отхвърлил.

Лобистките групи за стартъпи са склонни да продължат да оказват натиск върху политиците, които не винаги са запознати с реалностите при изграждането на компания. „Голяма част от европейското разработване на политики се извършва основно от хора, които не знаят нищо за бизнеса, за продажбата на каквото и да било [или] за необходимостта от пазари и търсене“, коментира Ан Метлер, член на борда на европейския фонд за технологични стартиращи компании EIC и бивш изпълнителен директор на подкрепяния от Бил Гейтс фонд за чисти технологии Breakthrough Energy.