Миролюбивата Япония се стреми да увеличи оръжейния си износ

Япония, която е известна с пацифистката си конституция, вече насочва поглед към световния пазар за износ на оръжие, пише CNBC.

Министърът на отбраната Ген Накатани заяви по-рано този месец пред Nikkei, че иска да насърчи износа на японски оръжия, което е ясен сигнал за промяна в оръжейната политика на страната, която досега беше насочена предимно към задоволяване на нуждите на Японските сили за самоотбрана.

Премиерът Шигеру Ишиба също даде сигнал за по-силен фокус върху отбранителния сектор и стана първият действащ премиер, който присъства на DSEI Japan, най-голямото изложение в страната в областта на отбраната.

Макар че промяната в позицията се случва в момент, когато разходите за отбрана в света нарастват, мотивите на Япония са по-скоро свързани с опасенията ѝ за сигурността, отколкото с печалбата от ръста в търсенето на оръжие в света, казват експерти пред CNBC.

Най-голямата причина за тази промяна е да се задълбочат връзките и да се увеличи оперативната съвместимост на японските сили с техните съюзници и партньори, казва Ринтаро Иноуе, сътрудник в Института по геоикономика, който се намира в Токио.

Чрез износа на оръжие в чужбина дадена страна може да подобри оперативната съвместимост с купуващите страни чрез стандартизиране на процесите по поддръжка на техниката и създаване на възможности за съвместно обучение.

„Тази логика е основният стълб, след като премиерът [Шиндзо] Абе създаде концепцията за „проактивен принос за мира“ през 2013 г., която има за цел да задълбочи сътрудничеството с други западни страни в тази област и особено в областта на сигурността“, казва Иноуе.

Когато покойният Абе беше на власт, той поведе усилията за преразглеждане на тълкуването на член 9 от японската конституция, за да позволи на Японските сили за самоотбрана да допринасят по-активно в международните усилия за поддържане на мира и в защитата на съюзниците.

Япония иска също да развие промишлената си база в областта на отбраната, която беше „в много лошо състояние“ преди страната да пристъпи към увеличение на бюджета си за отбрана през 2022 г., казва Иноуе. Износът ще ѝ позволи да постигне икономии от мащаба, необходими за по-жизнено вътрешно производство.

Вместо да инвестира в местната си отбранителна база, страната в голяма степен купуваше оръжия от САЩ като изтребители F-35 и радарни системи SPA-7.

„Това създаде тежко положение в отбранителната промишленост в Япония и редица компании напуснаха сектора, особено в областта на веригата за доставки“, казва Иноуе. През 2023 г. беше съобщено, че над сто компании са напуснали отбранителната промишленост през последните 20 години.

Наоко Аоки, политолог в американския политически институт RAND, отбелязва, че японските компании в областта на отбраната традиционно работят с ограничено вътрешно търсене от Японските сили за самоотбрана. Възможността да изнасят стоки в областта на отбраната означава, че компаниите ще имат по-голяма клиентска база, което ще им помогне да развият производствени мощности, да намалят разходите и да имат по-голяма гъвкавост.

„Дори ако Японските сили за самоотбрана се нуждаеха от нещо повече, например боеприпаси, тези компании не биха били склонни да инвестират в нови инсталации за по-голямо производство, ако смятат, че това е еднократна поръчка. Но ако има по-стабилно търсене на по-високо ниво, те могат да оправдаят инвестицията“, допълва Аоки.

Към 2024 г. оръжейният износ на Япония възлиза на 21 млн. TIV (годишните продажби на оръжия се измерват в Trend-Indicator Value), едва 0,1% от световния износ на оръжие, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира. TIV е мярка за обема на международните трансфери на основни конвенционални оръжия.

За сравнение, съседна Южна Корея е изнесла 936 млн. TIV през 2024 г., което представлява 3,3% от световния оръжеен износ, докато TIV за Китай, най-големия оръжеен износител в Азия от 2020 до 2024 г., е 1,13 млрд., което представлява 3,9% от световните доставки.

Отбраната е привлекателен сектор с потенциал за растеж, казва дългогодишният инвеститор Дейвид Рош, стратег в компанията Quantum Strategy. „Търсенето ще надвишава предлагането в продължение на десетилетие“, очаква той. Ето защо изграждането на вътрешен капацитет е от първостепенно значение.

Според Рош, ако страни като Япония останат зависими от САЩ, бизнес ориентираният подход на администрацията на Доналд Тръмп ще ги задължи да плащат много повече за собствената си отбрана или за оборудване в областта на отбраната, доставяно от САЩ.

Рош посочва речта на американския министър на отбраната Пийт Хегсет по време на форума „Диалог Шангри-Ла“ 2025 по-рано този месец: „Молим – и всъщност настояваме, съюзниците и партньорите ни да изпълняват своята част от задълженията си в областта на отбраната... Страните членки на НАТО обещават да заделят 5% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана, дори Германия“.

„Затова не е логично страните в Европа да го правят, докато ключови съюзници в Азия харчат по-малко за отбрана в условията на още по-сериозна заплаха, да не говорим за Северна Корея“, допълни Хегсет.

„Ако те не вярват, че САЩ ще изпълнят договорните си ангажименти, тогава отделните държави трябва да гарантират собствената си сигурност и да похарчат много пари за това“, отбелязва Рош.

Смекчаване на ограниченията

През 1967 г. Япония прие „Три принципа за износа на оръжие“, които ограничиха оръжейния износ, а по-късно разшири принципите, за да наложи практически пълна забрана на износа на оръжие с изключение на прехвърлянето на военни технологии към САЩ.

Страната смекчи тази позиция по времето на Абе, а предишният премиер Фумио Кишида допълнително смекчи ограниченията през 2023 г.

Последните промени позволяват оборудване в областта на отбраната, произведено в Япония по лиценз от чуждестранни отбранителни компании, включително готови продукти, да се изнася в страната, издала лиценза, и оттам в трети страни.

Например в края на 2023 г. Япония прие да произвежда, по лиценз, и да изнася ракети прехващачи Patriot за САЩ, чиито наличности намаляха значително след доставките на тези ракети за Украйна.

Съседна Южна Корея е обект на нарастващ глобален интерес към оръжейната ѝ промишленост и се стреми да се превърне в основен световен доставчик на оръжие. Ще може ли Япония да се конкурира с нея? Мненията на експертите се разминават.

Рош казва, че Япония разполага с необходимите знания, умения и технологии, за да бъде основен доставчик на оръжие, но Иноуе предупреждава, че Япония може да се сблъска с проблеми в производството поради намаляващото население и нарастващия дял на възрастните хора.

„Мисля, че за Япония е много трудно да се съсредоточи отново върху работните места в промишленото производство“, казва той.

Аоку посочва все още строгите регулации. „Япония има техническия капацитет да прави много неща“, но тъй като регулациите за износа остават строги, тя ще използва износа основно като инструмент за укрепване на промишлената си база в областта на отбраната и отбранителните си отношения със страни със сходни възгледи, най-вече САЩ, счита той.