Иранският Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC) обяви в сряда използването на свръхтежка ракета „Седжил“ като част от това, което според него е 12-та вълна от удари срещу Израел.
Въпреки честата си поява във военните паради на режима в Техеран, откакто е въведена в експлоатация през 2012 г., изстрелването на ракетата „Седжил“ срещу Израел бележи първия път, когато един от ценните активи на Ислямската република е използван в пряка конфронтация, съобщава Euronews.
Прилагането ѝ в реалния свят също така разкрива промяна в изчисленията и реакцията на Техеран за възпиране на друга страна.
„Седжил“ е класифицирана като балистична ракета земя-земя и е разработена изцяло в Иран от Организацията за аерокосмическа промишленост, управлявана от Министерството на отбраната.
Въпреки че редица медии твърдят, че Техеран е използвал подобни ракети, произведени в Китай, като техническа основа за „Седжил“, размерът и други характеристики на ракетата предполагат, че тя е изцяло проектирана и произведена в Иран.
Ракетата, разработена да замени ракетите клас „Шабаб“, които са в експлоатация от края на 80-те години на миналия век, има обхват от около 2000 километра и използва твърдо гориво, което я прави по-бърза за изстрелване в сравнение с еквивалентите ѝ, работещи с течно гориво.
„Седжил“ е маневрена във всички етапи на полета, което я прави трудна за прихващане от конвенционалните системи за противовъздушна отбрана. Въпреки че подробностите за скоростта ѝ са неясни, Техеран съобщава, че е способна да достигне Тел Авив за приблизително седем минути, ако бъде изстреляна от Централен Иран.
По отношение на техническите спецификации, ракетата е с дължина 25 метра, диаметър 1,25 метра и тежи приблизително 2,3 тона. Може да пренася бойни глави с тегло до 700 килограма и се смята, че е способна да носи ядрени бойни глави.
Ракетата „Седжил“ се появи за първи път в полеви изпитания през 2008 г., преди подобрената ѝ версия, „Седжил-2“, да бъде разработена през 2009 г. В тази версия дизайнът на бойната глава е модифициран и са добавени насочващи крила за повишаване на точността.
Някои доклади обаче твърдят, че „Седжил-2“ може да не е отделен модел, а по-скоро тестово наименование за същата ракета. И все пак кадри от военни учения през 2021 г. с участието на „Седжил“ показват, че са правени актуализации на по-ранни ракети от същия модел, по-специално на реактивните им перки.
Освен това, слуховете за друг актуализиран модел, „Седжил-3“, сочат, че е разработена по-модерна версия с максимален обхват от 4000 километра, което означава, че на теория ракетата би могла почти да достигне Брюксел, ако бъде изстреляна от Техеран.
Израелските власти съобщиха в четвъртък, че „Седжил“ е била успешно прихваната, като отломките ѝ са причинили щети на превозно средство.