Rheinmetall AG стартира изграждането на нов завод за боеприпаси в Литва, отбелязвайки най-голямата инвестиция в отбраната в историята на страната и увеличавайки производствения капацитет на източния фланг на НАТО, съобщава Bloomberg.
Германският производител на военна техника започна строителството на завода с цел да произвежда 155-милиметрови артилерийски снаряди на терен от 340 хектара в северния литовски град Байшогала.
Съоръжението, което се очаква да заработи в средата на 2026 г., първоначално ще произвежда 35 000 артилерийски снаряда, преди капацитетът му да бъде разширен до 100 000 снаряда през 2027 г., заяви главният изпълнителен директор на Rheinmetall Армин Папергер.
Заводът в Литва ще се превърне в поредния актив на разширяващата се производствена инфраструктура на Rheinmetall в Европа. За прибалтийската държава, членка на НАТО, която граничи с Русия, местното производство на снаряди се разглежда като ключов възпиращ фактор срещу всяка потенциална агресия от страна на Кремъл.
„Това е стратегическа стъпка, насочена към изграждане на възпиращ ефект като предпоставка за мир“, изтъква литовският президент Гитанас Науседа. Амбицията на Германия да увеличи значително военните разходи се осъществява „на литовска земя – в стомана, технологии и, най-важното, в доверие“, добавя държавният глава.
Rheinmetall също така подписа меморандум за разбирателство за изграждането на допълнително съоръжение за производство на заряди с пропелант в страната.
„Това е важен сигнал и към Русия, за да покажем, че сме ефективни и че сме способни като НАТО да реагираме“, заяви Папергер по време на церемония по стартиране на строежа на фабриката.
Размерът на инвестицията е около 300 млн. евро, като се очаква на обекта да работят две смени всяка с по около 200 дущи. Фабриката трябва да влезе в експлоатация след 12-13 месеца, изтъква Папергер.
По-рано тази година Германия разположи танкова бригада в Литва, която ще включва до 5000 души персонал до края на 2027 г. Решението за разполагане на цяла бригада в Литва е взето като част от обновяването на отбранителната позиция на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.
Производствените съоръжения на Rheinmetall в Източна Европа. Карта: Bloomberg
Литва също така увеличава разходите за отбрана до над 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) през следващата година, за да укрепи своята армия, както и да приеме германския контингент.
Rheinmetall Defense Lietuva е съвместно предприятие между Rheinmetall, която държи 51% в завода, и литовските държавни компании EPSO-G Invest и Girates Ginkluotes Gamykla.
Германският производител разполага със заводи в Испания и Унгария, а миналата седмица подписа договори за възраждане на производството на боеприпаси и барут в България и Румъния. Подобно съоръжение на това в Байшогала се строи и в съседна Латвия.
Очаква се PST Group, една от най-големите строителни компании в Литва, да завърши строителството на завода до края на 2026 г.


Регата слага край на сезона на морските спортове във Варна
Билборд против зелената зона във Варна се появи на бул. "Княз Борис I"
Бизнесът е съгласен да има още два неработни дни около Нова година
Полицията във Варна с голям удар по контрабандните цигари
КНСБ отбелязва незначително изменение в цените на продуктите в малката потребителска кошница
Хайджъл: Иракчаните не гласуваха масово
Хайджъл: Ирак се стабилизира, но липсват реформи
Проваленият спасителен фонд на UEFA струва на клубовете €200 млн. годишно
Тръмп одобри разширяване на приемните грижи
Превръща ли се Белгия в първата „наркодържава“ в Европа?
Как Dacia мисли да спечели рали Дакар
Най-екстремното Bentley получи 666 конски сили
10 автомобила, които губят най-малко от стойността си
Легендарни марки страдат все повече на собствена територия
Най-мощният Golf GTI беше оценен на 54 700 евро
Неговото име е... Номинираха Румен Спецов за особен управител на "Лукойл"
Шофьори с ТЕЛК се оплакаха от дискриминация
България първа в ЕС по брой на хора, получаващи минимална работна заплата
Българска следа при пожар в ресторант в Инсбрук
Призовават Зеленски да промени начина си на управление заради корупцията