Американските военни планират разделяне на Ивицата Газа и обезопасяване на само една зона

САЩ планират дългосрочно разделяне на Ивицата Газа на „зелена зона“ под израелски и международен военен контрол, където ще започне реконструкция, и „червена зона“, която ще бъде оставена в руини.

Чуждестранни сили първоначално ще се разполагат редом с израелски войници в източната част на анклава. Това ще остави ивицата разделена от сегашната контролирана от Израел „жълта линия“, според документи за военно планиране на САЩ, видени от британския в. Guardian, и източници, запознати с плановете на американците.

„В идеалния случай бихте искали да направите всичко едно цяло, нали? Но това е амбициозно“, казва американски представител, пожелал анонимност. „Ще отнеме известно време. Няма да е лесно“, допълва източникът на медията.

Американските военни планове повдигат сериозни въпроси относно ангажимента на Вашингтон да превърне обявеното миналия месец прекратяване на огъня в трайно политическо споразумение с палестинско управление в Ивицата Газа, което беше обещано от президента на САЩ Доналд Тръмп.

Плановете за бъдещето на Ивицата Газа се променят с главозамайваща скорост, като отразяват хаотичния и импровизиран подход към разрешаването на един от най-сложните и неразрешими конфликти в света и предоставянето на помощ, включително храна и подслон, на 2 млн. палестинци.

След седмици, през които САЩ насърчаваха реконструкцията под формата на оградени лагери за малки групи палестинци, наричани „алтернативни безопасни общности“, тези планове са отхвърлени през седмицата, казва източникът на медията.

Хуманитарни организации, които многократно изразяваха сериозни опасения относно модела, заявиха в петък, че все още не са били уведомени за промяната на плановете.

Без работещ план за международни мироопазващи сили, изтегляне на израелските войски и мащабно възстановяване, Ивицата Газа рискува да изпадне в застой след две години опустошителна война.

Посредниците предупреждават за ситуация, която „не е война, но не е и мир“ в разделения анклав, с редовни израелски атаки, затвърдена окупация, липса на палестинско самоуправление и ограничена реконструкция.

Създаването на международни стабилизационни сили е в основата на мирния план на Тръмп от 20 точки. САЩ се надяват, че проект на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която да даде официален мандат на силите, ще бъде приет в началото на следващата седмица. След това се очаква да последват твърди подробности за ангажиментите за войски.

Тръмп изключи изпращането на американски войници на място, за да се проправи път за изтеглянето на Израел или да се финансира възстановяването. „САЩ бяха много ясни, че искат да определят визията, а не да плащат за нея“, казва дипломатически източник на Guardian.

По-рано този месец регионалното командване на американските военни изготви планове за поставяне на европейски сили – включително стотици британски, френски и германски войници, в основата на стабилизационните сили, показват други документи, разгледани от Guardian. Те включват до 1500 пехотинци от Великобритания с експертиза, включително обезвреждане на бомби и военни медици, и до 1000 френски войници, които да покрият разчистването на пътищата и сигурността.

САЩ също така искат войски от Германия, Нидерландия и Скандинавия да се занимават с полеви болници, логистика и разузнаване.

Документите са маркирани като некласифицирани, което предполага, че САЩ не са смятали военните планове за силно чувствителни. Според американски представител числата в документите съдържат „много неточности“ и Вашингтон не очаква европейските войски да формират ядрото на мироопазващите сили.

Отделно, след дълги мисии в Ирак и Афганистан, много малко европейски лидери биха били готови да рискуват живота на войниците си в Ивицата Газа, макар че обещават друга подкрепа.

Йордания е посочена като възможен участник с леки пехотни войски и до 3000 полицаи. Крал Абдула изрично изключи обаче изпращането на войски, защото страната му е „твърде близо политически“ до Ивицата Газа. Повече от половината йорданци са от палестински произход и съгласието за охрана на руините на територията в координация с израелските сили би било експлозивно непопулярна заплаха за националната сигурност на Йордания.

Американската „концепция за операция“ за мироопазващите сили уточнява, че войските ще служат само в „зелената зона“. САЩ предвиждат разполагането да „започне с малък брой“ войници в ограничен район, след което бавно да се разшири до пълните сили от 20 хил. души в района.

Мироопазващите сили обаче няма да действат от западната страна на „жълтата линия“, където терористичната организация „Хамас“ възстановява контрола си.

Друг документ излага планове за чуждестранни войници, които да охраняват прелезите по линията на контрол, след като се „интегрират“ с израелските сили, разположени по нея. За тях опасенията са да не попаднат под кръстосан огън между „Хамас“ и израелската армия, а границите обикновено са потенциални опасни точки.

Планът на Тръмп описва новите палестински полицейски сили като „дългосрочно решение за вътрешна сигурност“ за Ивицата Газа, но американските плановици са им отредили ограничена роля. Планът предвижда първоначално назначаване на 200 новобранци, които за една година ще нараснат до сила от 3000 до 4000 офицери, което се равнява само на един на всеки пет от планираното разполагане на сили за сигурност.

Американските военни плановици също виждат реконструкцията в „зелената зона“ като част от мъгляв път към обединението на Ивицата Газа чрез убеждаване на палестинските цивилни да преминат през линията на израелски контрол. Дори обозначаването на „зелена зона“ в Газа рискува да предизвика сравнения с Ирак и Афганистан, където фразата стана синоним на военните провали на САЩ.

В Багдад и Кабул зелените зони бяха анклави, оградени от бетонни бариери срещу взривове, където западните сили и техните местни съюзници се оттегляха, за да избягат от насилието, което мисията им беше отприщила в общностите около тях.

Около десетилетие преди талибаните да превземат Кабул, САЩ твърдяха, че въвеждат „правителство в кутия“ в южен Хелманд, за да спечелят на своя страна цивилното население. Провинцията си остана бунтовническа крепост.

Необходимостта от реконструкция е спешна, като над 80% от структурите в Газа са повредени или разрушени по време на войната, включително почти всички училища и болници, според данни на ООН.

Повече от месец след началото на прекратяването на огъня Израел продължава да ограничава доставките на помощи в Ивицата Газа. Забранен е и вносът на някои основни стоки, като например колчета за палатки, които се класифицират като „с двойна употреба“, защото според Израел имат потенциал да бъдат използвани за военни цели.

Близо 1,5 млн. палестинци чакат за подслон, а стотици хиляди други живеят в палатки без достъп до основни услуги като чиста вода. Почти цялото население – повече от 2 млн. души, е струпано в червената зона, ивица по крайбрежието, която покрива по-малко от половината от площта на анклава.