Украинската ПВО трудно сваля руските ракети, студът забавя бойните действия

Украйна по-трудно се справя с руските ракети в първите дни на 2026 година, сочат сводките на Военно-въздушните сили (ВВС). Изстреляни са 73 ракети, от които са свалени 26, или това е 36% успеваемост. Средно в предишните месеци работата на ВВС по руските ракети беше съществено по-успешна - с над 60% ефективност.

Украинският военен анализатор Олександър Коваленко обърна внимание, че една от причините е увеличеният брой балистични ракети при нощните обстрели към украинските градове. За успешното противодействие Украйна се нуждае от още системи Patriot и ракети за тях, които са дефицит. Лошото време пречи на ефективността на бойната авиация - F-16, които Украйна използва основно като част от системите за противовъздушна отбрана (ПВО).

Работата по дроновете е по-ефективна и се запазва на ниво около 83%. В първите две седмици Русия е изстреляла 1852 дрона и срещу тях все по-добре работят разработените от Украйна заради липсващите ракети за ПВО дронове прехващачи. Според украинските власти вече се произвеждат по 1000 прехващача на ден.

Новият министър на отбраната на Украйна анонсира значителни реформи

Поемам министерството с 300 млрд. гривни (около 6 млрд. евро) дефицит, 2 млн. избегнали военна служба и към 200 хил. дезертьори, заяви новоназначеният министър на отбраната Михайло Федоров. В изявление пред депутатите той анонсира предстоящи реформи - по отношение на организационните структури, използването на новите технологии и инфраструктурата.

"Повече роботи, по-малко загуби. Повече технологии, по-малко жертви", посочи той.

Досега Федоров отговаряше за цифровизацията в украинското правителство и според анализатори на него се дължи насоката към иновациите в украинската армия - изкуствения интелект, армията дронове и подобряването на комуникациите между отделните войскови части.

С не по-малко проблеми поема новия си пост и досегашният министър на отбраната Денис Шмихал. От вчера той е назначен за първи вицепремиер и министър на енергетиката. В своето вечерно обръщение за 1421-ия ден от пълномащабната война украинският президент Володимир Зеленски анонсира, че ще бъде обявено извънредно положение в енергетиката след руските удари по енергийна инфраструктура.

Според енергийни експерти ракетите са разрушили най-големите топлоцентрали на Киев и възстановяването в пълния им капацитет не се очаква до края на зимния сезон. В страната не достига електроенергия и Зеленски отбеляза, че се работи активно и за ремонт на инфраструктурата, и за увеличаване на вноса на електроенергия от Европа. В Киев режимът на тока е 3 към 10, или три часа има електрозахранване, а 10 - не. Този график се спазва само при липса на нови аварии или въздушни удари.

Украйна е обхваната от арктически студ и на места температурите падат под -20°С. Според украински наблюдатели това е най-тежката зима за страната от началото на пълномащабната война, но енергийни експерти коментират, че ситуацията е била критична в зимата на 2023 година, когато започнаха обстрелите на енергийната инфраструктура. Сега екипите на енергийните компании успяват да се справят с критични ситуации, а през есента купуваха резервно оборудване, включително и втора употреба от Европа.

Денис Шмихал отбеляза, че местните власти не са били добре подготвени за атаките, довели до кризата в енергетиката.

Тръмп: Зеленски, не Путин, бави мирното споразумение в Украйна

Володимир Зеленски бави мирното споразумение за войната в Украйна, заяви в интервю за Ройтерс американският президент Доналд Тръмп. Според него причината е, че му е "трудно да постигне своето". По отношение на руския президент Владимир Путин Тръмп каза, че смята, че е готов да сключи сделка. "Мисля, че Украйна е по-малко готова", допълни още американският президент.

В своето вечерно обръщение Володимир Зеленски отбеляза интензивната работа на своя преговорен екип за мирното споразумение и че се надява, че и САЩ ще свършат своята част от работата. САЩ и Украйна изглеждаха близо до подписване на двустранни гаранции за сигурност, които да предостави Вашингтон за Киев и това е важна за украинците част от мирното споразумение.

След срещата в Мар-а-Лаго в края на 2025 година се очакваше американските преговарящи да представят постигнатото на руската страна. Стив Уиткоф и Джаред Къшнър обаче все още не са пътували за Русия, а според публикация в Bloomberg това ще стане към края на месеца.

В началото на седмицата Зеленски отбеляза, че документите между САЩ и Украйна по отношение на гаранциите за сигурност и икономическото възстановяване на страната са готови за подпис и допълни, че това вероятно ще се случи по време на Световния икономически форум в Давос, който започва на 19 януари.

"Аз ще бъдат там", каза в интервюто си за Ройтерс Доналд Тръмп и потвърди, че ще се срещне с украинския президент, ако и той присъства в швейцарския курорт.

Студът забавя темпа по цялата фронтова линия

Съществено намаление на бойните действия показва сводката на Генералния щаб на ВСУ за 14 януари - регистрирани са 132 атаки спрямо 159 ден по-рано. В предходните седмици военните регистрираха по средно над 200 атаки на ден. Причината е студът, затруднените доставки и умората на пехотата, отбелязват военни анализатори. Институтът за изучаване на войната (ISW) изчислява, че бойните действия в първата половина на декември са се разгръщали на 274 кв. км, а от началото на януари територията се свива до 73 кв. км. 

Фокусът остава Покровското направление, където са фиксирани 25 атаки. Лошото време затруднява тактиката на проникване с малки щурмови групи, а украинските военни обстрелват магистрала Т0515 Покровск - Шевченко, която е основна линия за доставки на руските части в региона.

ВСУ съобщава за увеличена активност в Харковска област - около Вовчанск, където са регистрирани 14 атаки. Интензивни остават битките в Лиманското (12 атаки) и Костянтинивското направление (15 атаки).

Продължават боевете за Хулайполе в Запорожка област, където ВСУ съобщава за 20 атаки през миналото денонощие. Украинският център за отбранителни стратегии отчита трудностите, които изпитват руските части в настъплението към Орихив (Запорожка област) и допълват, че не очакват скоро градът да бъде достигнат.

Запорожка област стана уязвима, след като ВСУ насочи части към Покровск и Мирнохрад, руснаците се възползваха и осъществиха пробив, окупирайки към 200 кв. км площ. Настъплението обаче започна да се забавя с изпращането на нови резерви. Властите наредиха и задължителна евакуация на няколко населени места, които са близо до фронтовата линия.

ВВС на Украйна съобщава за 82 изстреляни дрона по украинските градове в нощта срещу 15 януари. Свалени са 61 и има данни за директни попадения в 13 локации. 

Туркменистан съобщи за потъващ товарен кораб от Иран в Каспийско море

Министерството на външните работи на Туркменистан съобщи за потъващ товарен кораб от Иран в Каспийско море. Екипажът на Rona e спасен, но причината за инцидента не е ясна.

Според украински наблюдатели корабът пътува непрекъснато между Иран и пристанищата в Астрахан и Махачкала (на Каспийско море) и Азов (чрез речните канали). Смята се, че Rona е един от корабите, доставящи оръжие от Иран за Русия. По данни на Bloomberg от края на 2019 година Техеран е доставил балистични ракети за поне 2,7 млрд. долара на Русия, а през 2023 година двете страни са сключили договор за доставката на дроове за 1,75 млрд. долара.

В последния месец украински дронове на два пъти атакуваха петролни платформи на "Лукойл" в Каспийско море.

В Украйна разследват бивш премиер за корупционни практики

Националното бюро за борба с корупцията в Украйна (НАБУ) и антикорупционната прокуратура направиха обиски в офиси на партията "Отечество" на бившия премиер Юлия Тимошенко. Обвиненията са в корупционни практики и купуване на гласове на депутати. Самата тя съобщи за операцията, която определи като "ПР ход" за елиминиране на съперници преди бъдещите избори в Украйна.

Тимошенко беше кандидат за президент през 2019 година, но получи минимална подкрепа и отпадна първия тур. Социологически проучвания не предвещават успех на следващи избори, макар че на този етап няма обявена дата и дори възможности за такива. Конституцията на Украйна забранява провеждането на всякакви избори по време на военно положение. На заседанието си в сряда (14 януари) Върховната Рада удължи срока на военното положение с още 90 дни.