Как войната на Русия в Украйна промени Европа

Промишлени химикали се произвеждат по бреговете на река Елба извън град Витенберг повече от век, от ерата на Кайзера, през войните, комунизма и хаотичния разпад на Източна Германия.

След това започна войната на Русия срещу Украйна и криза без аналог за SKW Stickstoffwerke Piesteritz GmbH, чието производство на специализирани химикали за селското стопанство и промишлеността може да се проследи до 1915 г., пише Bloomberg.

Загубата на достъп до руски природен газ означава драматично увеличение на разходите за енергоемките индустрии в цяла Европа, от производителите на химикали до автомобило- и машиностроителите.

Правителството в Берлин постигна напредък в намирането на заместители, след като прекъсна вноса на изкопаеми горива от Русия след инвазията в Украйна през 2022 г. Последствията обаче все още се усещат за компании като SKW Piesteritz, най-големият производител на амоняк и урея в Германия.

„Вече не става въпрос за маржове на печалба или съкращения на инвестициите“, казва председателят на борда Петр Цингр. „Това е просто въпрос на оцеляване“, добавя той.

Войната опустоши украинските градове, отне стотици хиляди животи и принуди над 10 млн. души да напуснат домовете си.

Последиците от най-голямата сухопътна война на континента след Втората световна война се разпространиха отвъд границите на Украйна и причиниха шок, който е определящ за епохата, икономиката, политиката и обществата в Европа. Конфликтът повдига екзистенциални опасения относно способността на Европа да се съпротивлява или да съжителства с агресивна Русия под ръководството на Владимир Путин, както и готовността ѝ, ако той не бъде спрян в Украйна.

„Трябва да сме подготвени за мащаба на войната, която нашите баби, дядовци и прадядовци преживяха“, предупреди генералният секретар на НАТО Марк Рюте в реч през декември.

Войници маневрират през окопи по време на учение на финландската армия в Ниинисало, Финландия, през декември. Снимка: Bloomberg

Дилемата пред лидерите на континента се изостря още повече от антипатията на президента на САЩ Доналд Тръмп към Европа, която хвърля съмнение върху гаранциите за сигурност на Вашингтон и разпалва страхове от военна намеса за евентуално превземане на контрола над Гренландия от партньора на НАТО Дания. Това чувство за трансатлантически разрив се засилва от натиска на САЩ върху Киев да спре конфликта при условия, които изглеждат благоприятни за агресора, докато Европа е оставена настрана.

Резултатът е набор от предизвикани от войната шокове, които показват, че международният ред „в момента се разрушава с разрушителна топка“, каза Волфганг Ишингер, председател на годишната Мюнхенска конференция по сигурност, пред репортери в понеделник, докато представяше програмата за тазгодишното събитие от 12 до 15 февруари.

Това е особено несигурен момент за Европа. Притисната между ненадеждните САЩ и Китай, който се бори с Вашингтон за технологично и военно превъзходство, колективният отговор на Европа на войната в Украйна се превърна в изпитание за способността на континента да взема решения за собствената му съдба.

„Стана ясно, че Европа всъщност няма много геополитическа сила в своя свят“, казва пред Bloomberg Television Анна Розенберг, ръководител на отдела по геополитика в Amundi Investment Institute.

„Защото в този многополюсен свят е важно да имате военна мощ, в идеалния случай под формата на ядрени оръжия, да имате природните ресурси, от които някой друг зависи – например храна, енергия, редкоземни елементи, и да имате много партньорства“, добавя тя Само в последната категория Европа е силна, подчертава тя.

Графика: Bloomberg

Това ясно видимо в решението на страните членки на НАТО да се съгласят с искането на Тръмп да изразходват 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана. Успокояването на доминиращия играч в НАТО несъмнено е един от мотивите за това решение, но и признание за спешната необходимост от възстановяване на армиите, които се разпадат след края на Студената война.

„Най-голямата промяна е, че Европа се събуди и премина в режим на отбрана на широк фронт“, коментира Хена Виркунен, изпълнителен вицепрезидент на Европейския съюз по технологичен суверенитет, сигурност и демокрация. Виркунен отбелязва, че промяната е още по-забележителна, защото ЕС е създаден като мирен проект.

Според оценките на различни разузнавателни агенции Москва може да предприеме атака срещу членка на НАТО в рамките на до пет години. Финландия и Швеция се отказаха от неутралния си статут и се присъединиха към алианса през 2023 и 2024 г. Това превърна Балтийско море в доминиран от НАТО театър на военни действия.

Великобритания и Норвегия – и двете страни не са членки на ЕС, междувременно се сближиха с Брюксел в общата си позиция срещу Русия.

Дори когато Путин отхвърля идеята, че търси пряка конфронтация със Запада, като „истерия“, редовните кибератаки, проникванията с дронове и опитите за палеж свидетелстват за готовността на Москва да се ангажира с хибридна война, за да обезпокои цивилното население.

(Продължава на следващата страница)