Защо дроновете се превръщат в новия приоритет на европейската отбрана?

Европа прекара години в укрепване на военния си потенциал в отговор на руската инвазия в Украйна. Сега инвестициите все по-силно се концентрират около една технология, която се смята за ключова за бъдещата сигурност на континента - дроновете.

Поредица от съобщения през последните две седмици показва колко бързо се ускорява тази промяна, пише CNBC. НАТО представи нова инициатива за дронове, Великобритания задели милиарди за дронове и системи за борба с тях, Германия предприе стъпки за закупуването на 50 хил. дрона за Украйна, а стартъпът в областта на отбранителните технологии Helsing достигна пазарна оценка от 18 млрд. долара.

Тези развития отразяват по-широка промяна във военното планиране, при която дроновете и автономните системи се превръщат от нишови средства на бойното поле в основен елемент на съвременната война. Тази тенденция създава възможности не само за производителите на дронове, но и за компаниите, разработващи изкуствен интелект (AI), софтуер, технологии за електронна война и защитени комуникации.

„Бъдещето на отбраната се насочва към многопластово бойно поле, където например един танк няма просто да изстрелва снаряди. Той ще изстрелва и дронове, ще получава в реално време данни за целите от спътници и безпилотни летателни апарати, ще обменя информация с останалите сили и ще действа като част от свързана мрежова бойна система“, коментира анализаторът на Morningstar Лоредана Мухареми.

Уроците от войната в Украйна - както и използването от Иран на евтините дронове Shahed в Близкия изток - показаха значението на сравнително достъпните летателни апарати с изкуствен интелект, които могат да събират разузнавателна информация, да увеличават обсега на конвенционалните оръжия и все по-често да действат автономно.

Как се използват дроновете в съвременната война?

Тези уроци от бойното поле вече променят решенията за военни поръчки в цяла Европа.

Миналата седмица генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът ще бъде „готов за ерата на дроновете“, като обяви нова инициатива, по която съюзниците ще инвестират над 40 млрд. долара в способности за противодействие на дронове през следващите пет години.

По думите му дроновете са „променили фундаментално“ характера на съвременната война и са се превърнали в „решаващ фактор“ на бойното поле, като войната между Русия и Украйна е един от най-ярките примери.

Великобритания също инвестира сериозно в автономни системи. В рамките на публикувания в края на юни План за инвестиции в отбраната правителството отдели 5 млрд. британски лири (6,7 млрд. долара) за програма за „трансформация на британските дронове“, насочена към модернизиране на въоръжените сили.

Междувременно Германия разширява подкрепата си за Украйна. В понеделник разработчикът на отбранителен софтуер Auterion и украинският производител на дронове Skyfall обявиха поръчка за 50 хил. дрона на стойност 90 млн. евро, оборудвани с операционната система на Auterion, от европейска държава - член на НАТО. Източник, запознат със сделката, потвърди пред CNBC, че става дума за Германия.

А в сряда ЕС и Украйна сключиха „сделка за дронове“, за да обединят експертния опит на Киев с европейския промишлен капацитет, да реализират съвместни проекти и да увеличат производството.

„Това е първата война, която се води в момент, когато дроновете вече са достатъчно разпространени, за да играят ключова роля“, заяви главният изпълнителен директор на Auterion Лоренц Майер.

Според него именно софтуерът все повече определя изхода от бойните действия.

Операционната система на Auterion позволява на дроновете да продължат атаките си дори при електронно заглушаване, което ги прави значително по-ефективни в условия на интензивна радиоелектронна борба.

„Тя им позволява да се насочат към целта, дори когато тя използва заглушители. Преди това дроновете губеха видеовръзката и пропускаха целта“, обяснява Майер.

Системата позволява и поразяване на цели, намиращи се под радиохоризонта - например когато дронът се спуска в долина. Компанията планира да въведе и софтуер, който ще даде възможност един оператор да управлява координирани рояци от дронове, вместо да пилотира всяка машина поотделно.

Макар последната поръчка да е предназначена за Украйна, Майер посочва, че технологията вече предизвиква интерес и от въоръжените сили на Германия, Норвегия, Великобритания и Франция.

Все по-често евтините дронове се използват съвместно със скъпи високотехнологични оръжейни системи, като отвличат вниманието на противниковата противовъздушна отбрана или я претоварват, което увеличава ефективността на основните оръжия.

Не само производителите на дронове печелят

Нарастващото използване на дронове и други автономни системи увеличава търсенето и на технологиите, необходими за координирането им в реално време, посочва Мухареми.

Сред тях са защитените комуникации, софтуерът за управление на бойните действия, изкуственият интелект, сателитното разузнаване, сензорите и системите за електронна война.

„В резултат компаниите, които разполагат с мащабно производство и присъствие в областта на автономните системи, противовъздушната отбрана, сензорите, електронната война, софтуера и космическите технологии, вероятно ще спечелят значителен дял от бъдещите разходи за отбрана“, казва тя.

Разходите за отбрана в Европа вече са се удвоили спрямо 2019 г., а според целта на НАТО страните членки да отделят 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана до 2035 г., общите военни разходи на континента могат да достигнат около 800 млрд. евро още през 2030 г. или приблизително 2,9% от БВП, сочат оценки на McKinsey.

В същото време инвестициите на рисков капитал в отбранителни технологии се ускориха рязко през 2025 г. както в Европа, така и в Северна Америка. Според McKinsey броят на сделките се е увеличил повече от два пъти на годишна база, а финансирането на европейски компании в сектора е нараснало от около 200 млн. евро през 2021 г. до 2,6 млрд. евро през 2025 г.

Сред най-големите печеливши е базираната в Мюнхен компания Helsing. В понеделник тя обяви нов инвестиционен кръг, който повиши пазарната оценка на компанията на 18 млрд. долара, затвърждавайки позицията ѝ като един от най-добре финансираните европейски стартъпи в областта на отбранителните технологии.

Helsing разработва дронове, подводни системи за наблюдение, както и решения с изкуствен интелект и автономен софтуер за тяхното управление. Това е поредното доказателство, че европейската отбранителна индустрия все по-силно залага на идеята, че бъдещето на войната ще зависи не толкова от традиционното военно оборудване, колкото от софтуера, изкуствения интелект и автономните системи.