Защо закупените от България антидрон системи не могат да защитят границите

Антидрон системи, подобни на закупените от България Axon, не могат да осигурят цялостен национален щит на държавата. България се нуждае от многослойна отбранителна система, междуинституционален оперативен център и съвместна отбранителна стратегия с Румъния. В същото време трябва да се черпи опит от Украйна, която разполага с най-авангардната експертиза за дронове. Това коментира Тодор Иванджиков, председател на Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ), в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Зачестяващите инциденти с навлизане на разузнавателни и бойни безпилотни летателни апарати в акваторията на Черно море и границите на източния фланг на НАТО поставят с нова сила въпроса за готовността на България да засича и неутрализира ефективно подобни заплахи.

България вече получи първите две от общо четири поръчани антидрон системи на американската компания Axon, като публично заявените намерения предвиждат закупуването на общо до 10 такива комплекса, но тази реакция е закъсняла и крайно недостатъчна за гарантиране на националната сигурност, коментира Иванджиков. 

Системите Axon се състоят от мобилни платформи с монтирани радари, сензори, камери и заглушители, осигуряващи 360-градусово покритие, но с локален радиус от едва 3 до 5 километра. Това ги прави подходящи за охрана на конкретни точкови обекти от Военна полиция, но не и за защита на цялата територия или морска граница на страната.

Докато съседните държави като Румъния и Полша инвестират мащабни финансови ресурси за изграждане на интегрирана отбрана, у нас липсва ясна стратегия за многослойна система, комбинираща радари за нисколетящи цели, детектори и РЕБ (радиоелектронна борба) системи. Иванджиков подчерта, че релефът на България е специфичен и изисква съгласуване между Министерството на отбраната, РВД (Ръководство на въздушното движение) и Министерството на транспорта. 

В допълнение, България трябва спешно да синхронизира своята отбранителна стратегия с Румъния, формирайки общ защита по Черноморския фланг, смята експертът. 

Войната в Украйна превърна украинските специалисти в световни лидери в разработването на дронове и средства за противодействие. Динамиката на бойното поле е толкова бърза, че за всеки нов дрон незабавно се разработва нова антидрон система, а в отговор – следващо поколение дронове с нови функции, каза Иванджиков. Трябва да използваме украинския опит също, украинската експертиза, допълни той.

В България вече функционира развит частен сектор за производство на дронове, жирокоптери и компоненти с двойно предназначение. Компании като Dronamics и Hades, както и редица иновативни инженери, създават авангардни продукти. Основната пречка пред превръщането на България в регионален производствен център е липсата на държавна политика за подкрепа на технологичните стартъпи, посочи още Иванджиков.

Когато високотехнологичните компании достигнат критичен етап на развитие, те буксуват поради липса на банково финансиране. Иванджиков призова Българската банка за развитие (ББР) и специализираните рискови фондове да отделят пари специално за такива технологии, съчетано с трансфер на ноу-хау чрез коопериране с водещи американски, европейски и израелски производители.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.