Икономическото влияние на „Евровизия“

България спечели „Евровизия“ за първи път в историята. Дара постигна това, извоювайки статуетката с песента Bangaranga и с най-голямата разлика спрямо втория в класацията в 70-годишната история на конкурса.

България празнува и ако академичните доказателства са валидни, Българска фондова борса (БФБ) ще се присъедини към нея, когато стартира първата сесия за седмицата след уикенда, показва нов анализ на онлайн платформа BlueSky Thinking, която събира на едно място проучвания и анализи на бизнес училища и университети от света.

Докладът изследва поведението на борсата в страните, спечелили „Евровизия“, в продължение на няколко десетилетия, и сe установява ясна, статистически значима положителна анормална доходност от около 0,35% в първия търговски ден след победата.

Губещите страни не показват еквивалентен отрицателен ефект. Скокът е краткотраен, като цените се стабилизират в рамките на няколко дни.

Националната гордост, накратко, струва около една трета от процента. Инвеститорите също са хора и когато страната им печели, те купуват.

Това е най-малкият измерим икономически ефект от спечелването на „Евровизия“. Но въздействието на най-големия музикален конкурс в света се простира много по-далеч.

От Waterloo до Стокхолм

Когато ABBA печели „Евровизия“, проведена в Брайтън през 1974 г. с песента Waterloo, четиримата членове на групата са все още знаменитости само в родна Швеция и почти напълно непознати в чужбина. В рамките на 5 години те стават едни от най-продаваните групи в света. През 70-те години на миналия век ABBA се превръща във втория по големина износител на Швеция, изпреварвана само от автомобилите Volvo.

Продажбите на записи, авторските възнаграждения за публикации, приходите от турнета и стоки в пиковите си години се измерват в стотици милиони долари годишно в страна, чийто общ износ на стоки в края на 70-те години на миналия век се равнява на десетки милиарди долари.

Това, което ABBA постига, освен собствения си търговски успех, е да създаде индустрия. Те реинвестират приходите си в Polar Studios в Стокхолм, звукозаписно студио, което се превръща в неразделна част от европейската музикална сцена. Инфраструктурата, талантът и репутацията, изградени около ABBA, се вливат директно в Cheiron Studios през 90-те години на миналия век, което създава песни и продукция за Бритни Спиърс, Backstreet Boys и Spice Girls и превръща Стокхолм, където Spotify е основана през 2006 г., в третия по големина център за износ на музика в света, след САЩ и Великобритания.

Швеция остава на тази позиция и днес, а данните за износа надвишават тези от ранните години на ABBA с порядък.

Канадка от Швейцария

Конкурсът през 1988 г., проведен в Дъблин, е спечелен от 22-годишна френско-канадска певица, която по това време не говори свободно английски. Селин Дион представлява Швейцария с „Ne Partez Pas Sans Moi" и побеждава Скот Фицджералд от Великобритания с една точка, във финал, толкова оспорван, че резултатът зависи от вота на югославското жури в последните няколко минути.

В рамките на две години нейният мениджър и бъдещ съпруг Рене Анжелил използва победата, за да договори четирикратно увеличение на бюджета за първия ѝ англоезичен албум Unison, от който са продадени над 4 милиона копия. В рамките на десетилетие Дион се превръща в един от най-печелившите изпълнители в света. Само от My Heart Will Go On, записана десетилетие след въпросната „Евровизия“ в Дъблин, са продадени около 18 млн. копия.

Дион не генерира онзи индустриален ефект от Стокхолмския тип, какъвто постига ABBA. Нейният случай показва другата половина от икономическия механизъм на „Евровизия“: глобална кариера, стартирана от една-единствена победа в конкурс. Два месеца преди Дъблин международната музикална индустрия не би разпознала името ѝ. Две години по-късно тя не можеше да спре да го повтаря.

Водещото заключение е, че „Евровизия“ е „трифазен експеримент за стратегическо обучение“. Ерата на формиране между 1958 и 1974 г. се характеризира със забележително разнообразие: държавите залагат почти изключително на собствените си езици и няма съгласуван шаблон за това как да изглежда печелившата песен. Следва дълга фаза на конвергенция: английският става водещ език, поп музиката със средно темпо става шаблон за успех, а танцовата продукция вече е почти задължителна. До началото на предходното десетилетие стратегиите, които в миналото са конкурентно предимство, се превърнаха в базово очакване.

Третата фаза, в която се намираме сега, е Европейският съюз за радио и телевизия, който умишлено променя правилата, за да разбие успешните стратегии веднага щом се появят. Форматите на гласуване се променят, структурите на полуфиналите се променят, жанровите квоти се появяват и изчезват. Целта е състезанието да остане непредсказуемо, което е това, което искат публиката, спонсорите и радио- и телевизионните оператори.

Гласуването като икономически данни

Статия от 2020 г. разглежда не самия конкурс, а какво ни казва гласуването в него за останалата част от света.

Постоянните модели на гласуване по „блокове“, от които феновете се оплакват всяка година, като например Гърция, която фаворизира Кипър, или пък скандинавските страни или източноевропейските съседи, които се подкрепят взаимно, се оказват измерим сигнал за това, което икономистите наричат ​​„социална близост“ – чувството, в което хората от две страни се чувстват културно близки един до друг.

В тази връзка анализът залага на набор от данни за пристрастията във гласуването за „Евровизия“ по държави и е тестван спрямо трансграничната дейност по сливания и придобивания в продължение на 2 десетилетия. Резултатът е силна, статистически значима корелация: при двойки държави с по-силен афинитет към „Евровизия“ има значително по-голяма вероятност техни компании да се слеят. Блоковото гласуване, от което всички се оплакват, върши полезна социално-икономическа работа, обгърната от светлинно шоу.