Еврозоната все по-далечна за България?

От влизането на България в еврозоната в най-голяма степен ще спечелят банките у нас, каза по време на конференция във вторник Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. 

От изказването му обаче стана ясно, че приемането на единната европейска валута като че ли става все по-далечно във времето. Според Павлов това се дължи на случващото се в последните дни около Гърция.

Кристофор Павлов цитира скорошни прогнози на икономисти, очакващи присъединяването ни към еврозоната през 2015 – 2016 г. По думите му възможно е последиците от гръцката криза да удължи този период „с няколко години“.

Причината е, че страните, ползващи еврото, са в процес на преосмисляне на самата архитектура на валутния съюз, коментира той.

Една от последиците от приемането на страната в еврозоната ще е конвергенцията на лихвите. Спредът (разликата между лихвения процент по кредитите и депозитите) за момента в България е 5,25 процентни пункта, докато средно за еврозоната той е 2 процентни пункта.

Според прогнозата на Уникредит Булбанк към 2015 г. спредът в еврозоната ще достигне 3 процентни пункта, докато в България той може да падне до 3,9 процентни пункта, което ще стане възможно след корекция на изискванията за собствен капитал и ликвидност на банките. „Банковият сектор ще остане стабилен и след кризата и ще продължи да създава интересни работни места“, каза Павлов.

Прогнозите на анализаторите на финансовата институция са, че в годините след кризата (които се смята, че ще са 2013-2015) ръстът на кредитите в икономиката на България спрямо БВП ще спадне до 8,5%, в сравнение с периода на кредитния бум 2003 – 2008, когато се достигаха средногодишни стойности от 15%.

„Нормализирането на ръста на кредитите ще е един от признаците, че кризата свършва“, каза Кристофор Павлов. Съотношението на кредити към депозити, което в момента е 124% ще нарасне до едва 127% към 2015, прогнозират от банката.

Ръстът на депозитите спрямо БВП на годишна база в периода след края на кризата ще е в порядъка от 6,5% спрямо 12,3% преди 2008, прогнозира изследването на институцията.

Годините на бума в кредитирането направиха България до голяма степен зависима от чуждо финансиране, каза Павлов. Общо чуждестранните пасиви на банките в Централна и Източна Европа се оценяват на 420 млрд. евро, което на консолидирана база в балансите им представлява 21 процента от пасивите на банковата индустрия. Зависимостта от външно финансиране се оказа най-голяма в бившите Съветски републики, Балтийските страни, както и някои страни от Югоизточна Европа включително и България. И в бъдеще растежът ще продължи да се финансира от чуждестранни спестявания но в далеч по-малка степен, допълни той.