Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Как ще изглежда устойчивото ни бъдеще?

Темата получи специален фокус в първото за 2022 г. издание от специалната поредица на мултиплатформения проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Домът"

Как ще изглежда устойчивото ни бъдеще?

Снимка: Unsplash.com

Темите за устойчивостта не са нови, но придобиха особено голяма популярност през последните няколко години, особено на фона на преосмислянето на житейските принципи по време на пандемията. Затова и не е чудно, че именно устойчивостта в ежедневието и дома ни бе основната тема на първото за годината издание от специалната поредица на мултиплатформения проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Домът".

„Има различни дефиниции (за устойчивост, б. ред.), но най-близката е - разумно използване на налични ресурси, така че да гарантираме тяхната дълготрайност чрез използване на други възобновяеми алтернативни източници", зададе тона на дискусиите изпълнителният директор на Bosch България Ивайло Рашев.

Платформата „Светът брои", която има за задача да събира от официални източници и да анализира използваните ресурси в глобален мащаб, показва, че човечеството използва ресурси, които може да се осигурят от 1,8 планети като планетата Земя, информира той. По думите му ние използваме много повече, отколкото планетата ни може да ни осигури по естествен път.

„Прогнозата е до 2030 г. тази консумация да нарасне и в този момент да са ни необходими две планети. Това ще доведе до много усложнения по отношение на околната среда, качеството на въздуха, жизненоважните ресурси. Като замърсители основно се третират различните производства, производствени линии и транспорти, но и потребителската електроника има своя отпечатък върху този проблем", отбеляза Рашев.

„За да бъде една кампания устойчива, тя трябва да бъде всеобхватна. Това е центърът на нашата кампания в България - "Живей устойчиво". Разглеждаме няколко направления. Първото е с подпомагане на кръговата икономика. Работим и в направление - по-лесен монтаж и демонтаж, по-лесно рециклиране на уредите", каза Рашев.

„Когато настъпи пандемията, шокът беше ключов за много сфери от живота. По отношение на дрехите беше разтърсващ. Най-вече това се отрази на цялата модна индустрия. Тя беше стигнала етап, на който трябваше този шок да се случи. Доста устойчиви тенденции бяха започнали да се случват. Индустрията призна сама на себе си, че е един от най-големите замърсители на планетата и е важно да намери друг подход", каза експертът по визуални комуникации Маргарита Асадурова.

Мястото на финансите и имотите

Бизнесът все по-често се ориентира към сключването на застраховки, каза от своя страна Пламен Шинов - член на УС и директор на „Булстрад“. "Повечето фирми и бизнеси си правят застраховки, за да прехвърлят риск. Цената на застраховка "Имущество" е нещо като разхода, който човек на дневна база прави за кафе или за цигари. Обезщетенията, които биха могли да получат хората, им спестяват огромни суми и главоболия", каза още Шинов.

„Има повишаване на интереса към имущественото застраховане. Но все още сме далеч от високите стойности, защото българинът предпочита застраховките на автомобили“, добави гостът. „За имуществото си българинът се сеща след някакво природно бедствие. Задължително тогава има отчетлив ръст и пак намалява, когато се позабравят тези събития - наводнения, градушка. А при ръста на ипотечните кредити, който наблюдаваме, логично има и ръст на застраховките", добави директорът на „Булстрад“.

Вече над 30 години в България се запазва тенденцията търсенето на имоти да е по-голямо от предлагането. И това не е случайно - жилището за българина е стока от първа необходимост, но от десетилетия не може да се създаде система, която да задоволи голямото търсене. А цените в строителството продължават да вървят нагоре. Тази теза застъпи от своя страна инж. Георги Шопов - председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи.

„Цената на електроенергията се отрази на голяма част от продуктите, които се влагат в строителството. Най-силно е влиянието на инфлацията, която е 27% в нашия сектор. За нещо, което сме могли да построим със 100 лв. миналата година, сега ни трябват 127 лв. Това води до покачване на себестойността на жилищата и на тяхната крайна цена", заяви инж. Шопов. Проблем е имало и с някои доставки по време на пандемията, тъй като голяма част от компонентите, които се влагат в строителство, се внасят от други континенти.

Всичко това обаче очевидно не спира българите да купуват жилища, дори чрез ипотечни кредити. А 2021 г. донесе рекорден ръст на ипотечното кредитиране с близо 18% на годишна база. Кредитният портфейл по отношение на ипотечните кредити е нараснал с над 2,3 млрд. лева. Статистиката изнесе петият участник в дискусията - Екатерина Кирилова - директор "Продажби и банкиране на дребно" в "Уникредит Булбанк". По думите ѝ отчасти и пандемията е причина за този силен положителен тренд.

„Но най-силният ефект за засилената активност е свръхликвидността. В момента има много средства, непрекъснато растат спестяванията на населението. Имайки предвид и нулевите депозити и факта, че голяма част от банките затвориха депозитите като продукт, покупката на недвижим имот е съвсем нормална инвестиция", обясни тя. 

По думите на Кирилова човек трябва да подхожда в търсенето на кредитор като при търсене на семеен партньор – да се търси откритост, партньор, на когото да може да се разчита. Трябва да има ясни правила и ясни такси и комисиони, ясна цена, обявена от самото начало, допълни тя.

Проектът се осъществява със специалната подкрепа на Bosch България, UniCredit Bulbank, Булстрад Виена Иншурънс Груп и Национална асоциация на строителните предприемачи.

Всички видеа може да гледате на Bulgaria ON AIR!

По статията работиха: Екип на Bulgaria On Air, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Седмите „Годишни награди на Imoti.net“ разкриват победителите на 17 май