Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Коронакризата дава глътка въздух на популярните туристически дестинации

Местните жители в градове като Барселона, Амстердам, Венеция, Париж от години се оплакват от свръхтуризма и искат регулации

Коронакризата дава глътка въздух на популярните туристически дестинации

Изглед към Венеция. Снимка: архив Ройтерс

От Венеция до Барселона, най-добрите европейски туристически дестинации се подготвят за най-лошото си лято след блокадите заради коронавируса. Много от местните жители обаче ще са  щастливи да си отдъхнат от ордите от посетители, които доскоро заливаха градовете им, пише Ройтерс в свой анализ.

„Трябва да поставим хората, които живеят във Венеция на първо място“, казва Марко Гаспаринети, говорител на Gruppo 25 Aprile, организация, която настоява за радикално преосмисляне на туризма в италианския град.

И той, и други  гледат на кризата като на шанс за справяне със свръхтуризма, който според тях е причинил екологична катастрофа и е съсипал десетки квартали, тъй като собствениците отдават имотите под наем на туристи и местните жители са изтласкани от ценовите нива.

Още по темата

"Не можем да се върнем към предишната система сякаш нищо не се е случило, унищожавайки града с масов туризъм", казва Марко Гаспаринети пред агенцията.

Процъфтяващата глобална средна класа и възходът на бюджетните авиокомпании доведе до препълване с туристи в някои от ключовите европейски градове, като Амсердам, Брюж, Дубровник и други. На места проблемът се засилва от масовото увеличение на броя и размера на круизите, например в Хърватия и Венеция. Заради спирането на круизите венецианците казват, че лагуната изглежда по-чиста, а корморани и раци се забелязваха около каналите в близост до катедралата Сан Марко.

В Барселона Ирия Мон казва, че най-накрая паузата в туризма дава възможност семейството и да се наслади на местните атракции, например Парк Гуел. Заради тълпите от туристи местните жители от години не посещават парка, проектиран от Антонио Гауди.

Дълги години Мон е живяла в чужбина и като се е прибрала преди няколко месеца, е била стресната, че дори скромният и квартал в покрайнините на града е залят от туристи. „Понякога дори не можем да се  качим на автобуса, защото е препълнен“, казва тя.

Туризмът представлява около една осма от БВП в Испания и Италия, които бяха тежко засегнати от коронавируса. В отчаяние заради провала на сектора Италия предпазливо отвори границите си от 2 юни, а Испания ще го направи от 1 юли. Никой обаче не очаква масовият туризъм да се възстанови за една нощ.

Във Венеция разположението на града с неговите тесни алеи и мостове ще затрудни особено налагането на социална дистанция, особено ако се върнат големите тълпи туристи. Амстердам е изправен пред подобни проблеми.

Венеция обикновено привлича около 30 млн. туристи годишно при местно население от 52 хил. души – силно свито спрямо 175-те хил. след Втората световна война. Според Гаспаринети градът трябва да се съсредоточи върху привличането на по-малък брой посетители, които остават по-дълго и харчат повече. "Еднодневните туристи преминават през Венеция като стадо добитък, те просто виждат площада Сан Марко, оставят след себе си пластмасови бутилки и не допринасят с нищо за града“, посочва той.

По думите му местната администрация във Венеция трябва да направи градът по-достъпен за местните жители, като намали данъците върху жилищата, които се обитават от собствениците им, но същевременно ги повиши за имотите, отдавани за почивки, и празните имоти. Понастоящем във Венеция има 8 000 празни апартамента, според него.

Агенти по недвижими имоти казват, че някои собственици мислят да пуснат в жилищата си студенти, докато туризмът не се възобнови.

Още по темата
Основен проблем в много европейски горещи точки е успехът на ваканционни платформи като Airbnb и Booking.com. Зам.-кметът на Барселона Жанет Санц призовава наемодателите да започнат пак да отдават жилищата си на местни. Според нея икономическата криза заради пандемията може да помогне за това.

Местната администрация в Барселона през 2017 г. забрани новите хотели и разширенията им, както и затрудни отдаването под наем на частни жилища за туристически нощувки. Тази година кметството поде инициатива за „обеззаразяване“ на историческия център на града, като насърчава посетителите да изследват по-малко известни райони.

Друг кмет на препълнен с туристи град, който предприема мерки, е  Фемке Халсема в Амстердам. Живописният град с 875 000 жители привлече 18,4 млн. посетители през миналата година. В сравнение с туристите преди десетилетие броят им се е удвоил.

Халсема предупреди, че неконтролираното завръщане на масовия туризъм може да предизвика нова вълна на коронавируса. Масовият туризъм в  града обаче се превърна в проблем много преди пандемията. Кметът иска да промени имиджа на Амстердам като парти дестинация и да подобри условията на живот на местните жители, уморени от шума и купищата отпадъци, които остават след посетителите.

Тя обмисля закупуването на недвижими имоти в централен Амстердам с оглед да гарантира, че магазините и ресторантите работят повече за местните жители. Халсема иска допълнително да регулира канабис кафетата и да премести квартала на Червените фенери, който привлича тълпи пияни посетители. Целта и е да насърчи посетителите, които се интересуват от историята и културата на града.

Амстердам вече спря да предоставя разрешения за нови хотели и магазини за сувенири. Вече има строги регулации и за отдаването на имоти с цел нощувки, като се обмисля забрана за това в някои централни райони. От юли всички собственици трябва да получат разрешително, за да отдават жилища на туристи, както и да докладват за всички нощувки, или  рискуват глоба до 20 750 евро.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 3 месеца
Тия, дето до вчера ви хранеха, изведнъж станаха неудобни...

Още от Анализи
Дворците на Ердоган: богатство въпреки икономическата криза