Готови ли сме за датаизма?

Берлинската неправителствена организация Charité обгрижва в продължение на 5 години 750 пациента със сърдечни проблеми в Бранденбург с помощта на телемедицината, като им предоставя устройства за измерване на ЕКГ и кръвното налягане, както и таблети, за да следи състоянието им всеки ден. В Charité лекарите следят медицинските данни денонощно и препоръчват, ако е необходимо, други лекарства или посещение до семейния лекар.

Резултатите от наскоро представеното изследване Fontane са радостни както за федералното министерство на образованието и изследванията, което предоставя финансирането за проекта, но и за двете участващи в него здравни каси: Barmer и AOK Nord. Защото пациентите е трябвало да ходят средностатистически много по-рядко до болницата, отколкото конвенционално обгрижвана контролна група.

Конвенционалното схващане, че най-добрата грижа се предоставя от опитни болногледачи, може скоро да бъде преобърната с главата надолу. Увеличаването на разходите за здравеопазване, недостигът на лекари в много страни (дори и в България заради емиграцията на много способни доктори) и застаряването на населението правят традиционния модел на здравеопазване все по-неустойчив. Но редица нови приложения за виртуално здравеопазване и цифровите технологии могат да помогнат на бранша да се справи с тези предизвикателства. Новите технологии могат да помогнат за изместването на елементите на грижата за пациентите от медицинските работници към машините и самите пациенти, като така позволят на здравните организации да намалят разходите чрез намаляване на интензивността на труда.  

По този път е поела и Финландия, заяви пред аудиторията на състоялия се в сряда в Дъблин форум Data Summit Dublin Мико Каупинен, създател на Health Innovation Village. По думите му цялата здравна информация на страната му е достъпна онлайн, но най-ценното не са самите данни, а доверието и желанието на финландците да разрешат на анализаторите да ги ползват.

За да се изследва влиянието на виртуалното здравеопазване за първичната медицинска помощ, Accenture прави анализ за икономическата стойност, като използва три общи сценария: годишно посещение на пациент, непрекъсната грижа за пациент, както и грижа за себе си. Според изводите на Accenture използването на виртуалното здравеопазване в тези три сценария би могло да генерира икономическа стойност от приблизително 10 млрд. долара годишно в американската здравна система през следващите няколко години. Без да се разширява работната сила за първични грижи, технологията за виртуалното здравеопазване би могла да разшири клиничния капацитет и да подобри ефективността.

По отношение на годишния преглед дигиталните технологии биха могли да рационализират личния преглед чрез получаване на информация за пациентите, събиране на данни за симптомите и идентифициране на потенциалните възможности още преди самото посещение. При типично посещение в кабинет голяма част от времето на лекаря отива само за събиране на здравната история на пациента, преглед на информацията, обмисляне на потенциални възможности за лечение и взаимодействие. Обичайно е пациентът да споделя информацията по различно време при прегледа.

Представете си, ако пациентът можеше да предостави цялата тази информация преди насрочената среща. Например, базиран на изкуствения интелект аватар – медицинска сестра на Sensely, който е пилотен проект в болница в Обединеното кралство, взаимодейства с пациентите, задавайки им въпроси за тяхното здраве, за да оцени техните симптоми и, когато е необходимо, директно да сподели информацията с лекари.

Примерът от медицината показва новото, наистина огромно значение на правилното боравене с големите количества данни. И в транспортния трафик масовото предаване и съхранение на данните отдавна е позната тема. Даже и в съдилищата: във Великобритания изкуственият интелект ще замени скоро съдията при по-прости граждански спорове.

В същото време това означава и още нещо. „Компетентното обработване на данните като междусекторна компетентност е една нова технология, от която се нуждаят всички – от адвокати до лекари, от инженери до биолози", твърди експерт от технологичния сектор.

Англо-саксонските страни вече имат програми, които обучават учениците да се справят с критичното обработване на данните. Има такива концепции в университетите на Ню Йорк и Вашингтон, както и Бъркли.

В Европа обаче това едва се обсъжда. Информационната грамотност - способността за интелигентно събиране, управление, оценка и прилагане на данните, трябва да играе централна роля в следващия програмен период за Европа, защото университетите спешно се нуждаят от подкрепа в тази насока.

Ако се върнем към здравеопазването, трябва да имаме предвид, че то не е свързано само с телемедицината и не касае само умението за боравене с данни. Трябва да се има предвид какво е технически възможно, законово допустимо и приемливо от етична гледна точка, разказаха експерти от бранша в рамките на конференцията Data Summit Dublin 2018. Теоретично е възможно например пациентите да бъдат наблюдавани напълно и единствено дистанционно, но за някои важни фактори, като стреса на работното място или семейни проблеми, те говорят само в личен разговор. Така че лекарят на бъдещето няма да залага само на все по-вездесъщите технологии, той, както и днес, трябва да е и донякъде психолог.

Освен това ще трябва да може да различава житото от плявата. В днешно време има около 380 000 приложения, които претендират, че служат за здравни цели, но цели 99% от тях само събират данни от потенциалните клиенти, без да помагат за анализа.

По отношение на психичното здраве добър пример задава основаният в Ирландия SilverCloud, който комбинира когнитивна поведенческа терапия и асинхронна грижа с чисто човешка терапия, за да покаже колко ефективна е интелигентната технология за повишаване на производителността и за предоставяне на смислени услуги. Платформата също така позволява на пациентите да останат анонимни, което намалява опасенията им, че може да бъдат заклеймени от обществото.

Датаизмът, както го нарече при откриването на конференцията в Дъблин министърът за защита на данните на страната Пат Брийн (министър на търговията, заетостта, бизнеса, цифровия единен пазар на ЕС и защитата на данните, б. ред.), се превръща във все по-важна тема и за инженерите. И то не толкова в машиностроенето и електротехниката, където така или иначе се ползва от години, а например в строителството. Ужасяващи неща, като презастрояването на някои места в България или недалновидно застрояване, биха могли да се избегнат при наличието и интелигентното анализиране на качествени данни.

Ако още не сте убедени във възможностите, които датаизмът може да предостави за бъдещето ни развитие, нека цитираме и още едни данни, предоставени в рамките на конференцията от Роберто Виола. Той е ръководител на Генерална дирекция "Свързаност" (DG Connect) към Европейската комисия, и описва себе си в Twitter като „кибер любопитен и дигитален мечтател, a в ЕК ръководи разработването на политиката на ЕС за цифровата икономика и общество, изследване и иновации, бизнес и индустрии, културата и медиите.

„40 млн. паунда само за една година бяха генерирани под формата на приходи от стартъпи, след като общественият транспорт на Лондон взе решение да направи своите данни публични“, каза Виола. Според изследване на консултантската компания Deloitte предоставянето на безплатни, точни и открити данни в реално време от регулатора Transport for London (TfL) помага на лондонската икономика с до 130 млн. паунда годишно. Изследването, поръчано от TfL и проведено от Deloitte, показва, че като предоставя отворени данни на разработчиците, TfL подобрява пътуванията, спестява време, подкрепя иновациите и създава работни места.

В продължение на почти десет години TfL публикува значително количество данни - разписания, статус на услугата и информация за прекъсванията - в отворен формат, който всеки може да използва безплатно. Това позволява на разработчиците и партньорите да предлагат нови продукти и услуги на пазара по-бързо, като по този начин разширяват обхвата на собствените информационни канали на TfL в рамките на гари, автобусни спирки и онлайн. 

В момента има над 600 приложения, които сега се захранват специално с отворените информационни канали на TfL, и те се използват от 42% от лондончани.