Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Кремъл засилва натиска върху Facebook и Alphabet

Двете американски технологични компании може да получат по-големи глоби за съдържание в Русия

Кремъл засилва натиска върху Facebook и Alphabet

Снимка: Bloomberg LP

Руският интернет регулатор е готов да увеличи значително глобите, които досега бе наложил на американските технологични компании, сред които Facebook Inc. и Alphabet Inc., тъй като Кремъл увеличава усилията си да ограничи достъпа до информация онлайн.

Компаниите, които отказват да изтрият съдържание, считано за незаконно в Русия, скоро могат да бъдат изправени пред глоби в размер от 5% до 20% от годишните си местни приходи, заяви „Роскомнадзор“, федералният надзорен орган за комуникациите, в имейл до Bloomberg в понеделник.

„За редица компании, които системно отказват да спазват законовите изисквания на агенцията, в близко бъдеще се разглежда темата с глоби върху приходите“, съобщават от пресслужбата. Тя щяла да обмисли и други начини за прилагане, се казва в съобщението.

Русия засили натиска върху чуждестранните технологични компании на фона на по-мащабните репресии срещу антикремълската опозиция през тази година. През миналата седмица Apple Inc. и Google на Alphabet се огънаха под натиска да премахнат приложение, наречено „Интелигентно гласуване“, предназначено да помогне на протестиращите да гласуват срещу политици на управляващата партия, след като властите ги обвиниха, че се намесват в парламентарните избори. 

Още по темата

Правителството предприе агресивни мерки за ограничаване на достъпа до информация след ареста на опозиционния лидер Алексей Навални през януари след завръщането му в Русия. Много независими медии са определяни като „чуждестранни агенти“ и са принудени да затворят или да се съобразят с обременяващите изисквания за отразяване.

Въпреки че изборите послужиха като катализатор на последните репресии, последните мерки на правителството са продължение на дългогодишни усилия за ограничаване на онлайн достъпа до информация в страната, коментира Bloomberg.

Поредица от закони и разпоредби, въведени между 2018 и 2019 г., разшириха възможностите на руските власти за автоматично филтриране на интернет съдържание, показва доклад на Human Rights Watch. Правителството изисква от доставчиците на интернет услуги да инсталират оборудване, което може да блокира уебсайтове, а също така се стреми да ограничи достъпа на гражданите до виртуални частни мрежи, инструменти, които се използват за заобикаляне на цензурата и защита на анонимността онлайн.

През март президентът Владимир Путин заяви в реч, че „обществото ще се срине отвътре“, ако интернет не се подчини „не само на формалните закони и правни правила, но и на моралните закони на обществото, в което живеем“. Междувременно руските съдилища многократно наложиха глоби през тази година на чуждестранни технологични компании за това, че не премахват съдържание.

Facebook бе глобен с 66 млн. рубли (900 хил. долара) досега тази година, Twitter – с 38,4 млн. рубли, а Google - с 26 млн. рубли, показват данни на „Роскомнадзор“.

Изискванията на Русия за премахване на съдържание от уебсайтовете на Google бързо нараснаха през последните години. Според докладите за прозрачност на Google през 2015 г. компанията е получила искания за премахване на по-малко от 5 хил. елемента от уебсайтовете си. До 2020 г. този брой се е увеличил до повече от 340 хил.

Google и Apple бяха глобени и за други нарушения. През април руските власти наредиха на Apple да плати 12 млн. долара за предполагаемо нарушаване на антимонополните закони. Междувременно през юли Google беше осъден да плати глоба от 3 млн. рубли за отказ да съхранява личните данни на руснаците на сървъри в страната. LinkedIn, който е собственост на Microsoft Corp., е блокиран в Русия от 2016 г. заради отказа да съхранява потребителски данни локално.

По-рано Twitter беше засегнат от мерки, които забавиха зареждането му, тъй като не успя  да изтрие съдържание, докато този месец „Роскомнадзор“ блокира достъпа до шест доставчика на виртуални частни мрежи, включително някои от най-популярните подобни услуги в света, за да позволи достъп до „забранена“ информация и ресурси.

Преди парламентарните избори този месец натискът върху технологичните компании от САЩ ескалира значително. През август Google и Apple получиха нареждане да премахнат приложението „Умно гласуване“ от магазините си за приложения, което направиха през миналата седмица. Близък до Google източник, заяви, че държавни служители са заплашили да затворят местните служители на концерна, ако не го направят. Google и руската търсачка Яндекс получиха отделно нареждане да включат в черния списък фразата „умно гласуване“ в резултатите от търсенето, твърди руската информационна агенция „Интерфакс“.

На фона на репресиите управляващата партия на Путин задържа парламентарно мнозинство от повече от две трети на изборите през миналия уикенд, в които противниците твърдят, че е имало мащабни измами. Политическата организация на Навални беше обявена за екстремистка и разпусната, докато много от неговите съюзници избягаха от страната на фона на заплахата от наказателно преследване.

Роман Борисович, бивш руски застрахователен мениджър, който помогна за финансирането на Фондация за борба с корупцията на Навални, заяви, че очаква ситуацията да продължи да се развива в същата насока, докато руските власти упражняват все по-голям контрол върху чуждестранните технологични компании.

„Може да се наложи да затворят бизнеса си в Русия или да преместят служителите си извън страната“, каза той. „Режимът няма да се върне към полудемократичния процес на сътрудничество с опозицията. Това е пълна война“, коментира той.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Той вече не се занимава с дискусии , а диктува условия, които за сега безприкословно се приемат!

Още от Анализи
Новата заплаха пред Alibaba: промените в потребителските нагласи