Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Може ли някой да „притежава“ Луната?

През 1979 г. ООН изготвя споразумение, уреждащо дейностите на държавите на Луната и други космически тела, станало известно като „Споразумението за Луната“

Може ли някой да „притежава“ Луната?

Снимка: Ройтерс

Компаниите проучват възможността за сондажна дейност на повърхността на Луната, чрез която да  добиват ценни метали.

Но какви правила съществуват там относно собствеността?

BBC припомня, че са изминали почти 50 години, откакто американският астронавт Нийл Армнстронг се превърна в първия човек, стъпил на Луната.

От мисията на Аполо 11 от юли 1969 г. Луната остава до голяма степен недокосната – пт 1972 г. там не е стъпвал човешки крак.

По-рано този месец Китай приземи сондата Change’s-4 от тъмната страна на естествения спътник на Земята, след което се похвали, че нейните памукови семена са успели да покълнат на лунната повърхност. По-мащабната идея на азиатската страна е да създаде изследователска база там.

Японската компания iSpace планира от своя страна да изгради транспортна платформа, която да свърже Земята с Луната, с която да извърши изследване на полярюните водни залежи на спътника.

Работата е в ход, но съществуват ли правила, които да гарантират, че единственият голям естествен спътник на Земята няма да бъде замесен в корпоративна и политическа битка за неговите ресурси.

Потенциалната собственост на космическите обекти е проблем, който е започнал да се разкисква още от времето на Студената война. Докато НАСА планира първите си пилотирани мисии до Луната, ООН съствя договор за космическото пространство, подписан през 1967 г. от държави, в това число САЩ и Съветския съюз.

В него се казва, че „външното пространство, включително и Луната и другите космически тела, не подлежи на национално присвояване чрез претенция за суверенитет, чрез окупация или използване, или поради каквато и да било друга причина“.

Джоан Уилър, директор на космическата компания Alden Advisers, описва договора като “космическата Магна харта“.

Това прави поставянето на национални знамена, като това на Армстронг и неговите наследници, безсмислено, тъй като този акт не дава никакви „обвързващи права“ на физически лица, компании или държави по отношение на лунната повърхност и всичко под нея.

На практика, до 1969 г. правата за добив на ресурси от Луната не са били от голямо значение, но с развитието на технологиите, използването на ресурсите ѝ за печалба се е превърнало във вероятна, макар и доста далечна перспектива.

През 1979 г. ООН изготвя споразумение, уреждащо дейностите на държавите на Луната и други космически тела, станало известно като „Споразумението за Луната“.

То предвижда, че въпросните тела могат да бъдат използвани едиснтвено за мирни цели, като ООН трябва да бъде предупреждавана, когато някоя страна или компания планира да строи станция на лунната повърхност.

В споразумението се казва също, че „Луната и нейните природни ресурси са общо наследство на човечеството“ и че трябва да се създаде международен режим „за управление на експлоатацията на тези ресурси, когато такава експлоатация стане осъществима“.

Основният проблем на това споразумение, е че само 11 държави са го подписали. Сред тях не са нито САЩ, нито Русия, нито Китай.

През 2015 г. САЩ приеха Закона за конкурентоспособност на търговските пространства, признавайки правото на гражданите да притежават ресурси, които успяват да извлекат от астероиди. Това не се отнася за Луната, но принципът на закона може да бъде разширен.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

4
 
6
 
7
ABBA до: majnata
преди 1 година
Е, той японският спътник доста се врътка около мястото на кацането, но кацата наречена лунен роувър - нъцки! Нямаааа....
Китайците сега за на обратната страна на луната, но
има обръщение към върхът на Компартията, да кацне там модул и да търси праисторически американски динозаври :)

Когато руснаците си пуснат ядрените двигатели не за супер-торпеда, а за космически цели, ше си джиткат до Плутон за 12-тина дни.
Колко му е да ударят една врътка, където е нужно и да поканят
Дискавъри за една серия: Ловци на митове :)
6
 
16
 
6
majnata до: Стоян Петров
преди 1 година
Пъпеш , ако са били там 68а , защо не са там и 2018а ... , а...? Нали са я колонизирали луната , забили байрака още тогаз ... ако могат да цоцат и оттам , що мислиш още не са го направили бе ... ?!
4
 
9
 
5
majnata до: ABBA
преди 1 година
"психо-десен" ... мхм , тя и ориентацията им е толкоз фалшива , че няма накъде повече ...
12
 
10
 
4
преди 1 година
Няма профилна снимка
Стъпвали ли са американците на Луната е екзистенциален за руското общество въпрос. За да го разреши, съветския космонавт Титов обясни че са били, но за по-голяма художественост са допълнили филмите с кадри заснети в студио. АВВА-та и majnata не спират с опитите да докажат противното. Няма как да стане. Ще получите същия резултат, както при действията си да забременеете един от друг. Много труд, за нищо.
5
 
12
 
3
ABBA до: majnata
преди 1 година
На всеки русофоб и психо-десен, ако му кажеш, че единствено САЩ има моралното право да притежава луната, отговора ще е: ОК !!

Това, че на луната има 1 светлинен източник, а снимката на американският модул там има 7-9-11 (в зависимост от наблюдателността) ъгла на осветление, ще ти каже, че Путин ти е промил мозъка, ще врякне и няма да иска да погледне въпросната снимка. Нещо като вграден инстинкт при животните......

Още от Анализи
Тренд за 30 трлн. долара отразява борбата за климата на технологичните компании