Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Направи ли всъщност SEC услуга на Telegram?

Според руския интернет омбудсман Дмитрий Мариничев дигиталните монети на Telegram ще имат непредвидим ефект на пазарите и именно това плаши Комисията

Направи ли всъщност SEC услуга на Telegram?

Снимка: Ройтерс

В петък, 11 октомври, Комисията за ценни книжа и борси в САЩ (SEC) обяви, че е получила от съда ограничителна съдебна заповед срещу две офшорни компании - Telegram Group Inc. и нейното дъщерно дружество TON Issuer Inc., в които се твърди, че дружествата участват в първично публично предлагане на монети (ICO) в САЩ (както смята SEC - без необходимата регистрация) и в чужбина. SEC заведе дело срещу регистрираните на Британските Вирджински острови компании Telegram Group Inc. и TON Issuer Inc., пише rbv.ru.

Но каква е хронологията?

През февруари 2018 г. въпросните структури уведомяват SEC за плановете си за издаване на криптовалута. От документите на компаниите става ясно, че през януари-март те са издали приблизително 2,9 милиарда дигитални токъна на 171 купувача и са набрали 1,7 млрд. долара. Значителна част от тази сума е дадена от американски инвеститори: 39 купувачи от САЩ са закупили над 1 млрд. Gram (криптовалутата на Telegram) за 424,5 млн. долара, посочват от SEC. 

Още по темата

Изявлението на SEC беше направено малко преди старта на блокчейн платформата и началото на продажбата на Gram, което е планирано да започне преди 31 октомври. В противен случай компанията на Павел Дуров трябва да върне парите на инвеститорите.

„Нашите усилия са насочени към предотвратяване на възможността Telegram да наводни пазарите в САЩ с дигитални монети, за които твърдим, че са продадени нелегално“, посочват от SEC.

Основното оплакване срещу структурите на Telegram е липсата на прозрачност на бизнес модела ѝ, нещо, което може да се счита за нарушение на американското законодателство.

Договорът за покупка на дигиталната валута не включва финансовата история на компанията, както и информация за способността ѝ да генерира печалба. Купувачите няма да получат информация, която ще им позволи да решат дали да инвестират в Gram. Те също няма да имат информация какво възнаграждение в резултат на ICO-то ще получат ръководителите на структурите.

„С други думи, ответникът планира да продаде милиарди ценни книжа, без да бъде предоставена на инвеститорите важна информация за бизнеса, финансовото състояние, рисковите фактори и управлението“, се казва още в документа, изпратен до SEC.

Ако дигиталните монети Gram все пак получат зелена светлина, ще бъде трудно, ако не и дори невъзможно, да се проследи кой ги е закупил или да се разбере кой е инвеститорът на проекта в момента, споделят още от Комисията.

Gram няма правен статут в нито една юрисдикция.

Какво още стана известно от съобщението на SEC?

Стартирането на бета версията на платформата за криптирани съобщения на Telegram в края на 2013 г., начело с братя Дурови, е било финансирано от частен инвеститор от Бъфало.

Към 31 януари 2019 г. екипът на Telegram изразходва приблизително 218 млн. долара от събраните 1,7 млрд. долара за подкрепа на платформата.

Telegram пусна 500 милиона токъна (около 10% от емитирана криптовалута), за да плати за продукти за платформата TON на трети разработчици. Още 100 милиона Gram ще бъдат освободени в полза на братя Дурови, 100 милиона - за разработчиците на Telegram и около 1,4 милиарда (28% от издадените токъни) за други нужди на фондация TON. От тях 250 милиона Gram ще бъдат прехвърлени на потребителите на платформата за криптирани съобщения.

Голям обем дигитални монети, 56% от общото количество, което ще бъде издадено, вече е обещан на институционални инвеститори или други първични купувачи.

Дали делото на SEC може технически да повлияе на стартирането на процеса на транзакции с криптовалутата, нито един експерт, интервюиран от RBC, засега не може да каже със сигурност.

В писмо до инвеститори екипът на Павел Дуров споделя, че от компанията не са съгласни с правната позиция на SEC. Дружеството е анализирало възможностите за преодоляване на настоящата ситуация, включително възможното отлагане на датата на стартиране на проекта и очаква да предостави нова информация през следващата седмица.

Както посочва интернет омбудсманът Дмитрий Мариничев, всъщност Telegram вече е провела частно издаване на токъни към ограничен кръг инвеститори. И сега те ще продават монети, а не самата Telegram.

„По същество това е ICO, но по форма това е набор от последователни действия, които са логични и законни във всяка итерация. Но в крайна Gram ще се появи на американския пазар и никой няма да може да контролира този процес, включително и самата SEC ”, посочва Мариничев.

Според него системата може да съществува в агресивна среда, тъй като блокчейнът се поддържа от самите участници.

„Проектът планира безплатно да разпредели 250 милиона Gram на потребителите на Telegram, което ще създаде основа за раждането на ликвидния пазар. По принцип днес не виждам достатъчно инструменти на SEC, с изключение на истерични съдебни дела в опитите за спиране на процеса", добавя той.

По неговите думи SEC се опитва да подкопае устойчивостта на проекта и да създаде отрицателен информационен фон, който трябва да плаши и тревожи инвеститорите от втората вълна и гражданите на САЩ и да ограничи евентуалното им влизане във финансовия алгоритъм, който не е контролиран от Комисията.

Опитът на Комисията обаче ще предизвика „ефекта на Страйсанд“* - „SEC направи страхотен подарък на Дуров - независимо от размера на глобата, тя ще бъде значително по-малка от маркетинговия бюджет, необходим за подобен PR ефект“, смята Мариничев.

*Ефектът на Страйсънд е феномен в интернет, при който опитът за цензуриране или премахване на дадена информация води до нейното масово разпространение. Например опитите за цензуриране на снимка, число, файл или уебсайт (включително по съдебен път) водят до появата на множество копия на файла или уебсайта чрез огледални сървъри или мрежи за споделяне на файлове. Наречен е на името на Барбра Страйсънд, която през 2003 г. се опитва по съдебен път да наложи забрана за разпространение на информация за личния ѝ живот (въздушна снимка на имението ѝ в Малибу), в резултат на което въпросната информация добива широка популярност.

По статията работиха: Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Планът на Bytedance за щатската TikTok включва и IPO