Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

От каква дигитална България имаме нужда отвъд (злобо)дневния ред?

Тесният изкуствен интелект ще предначертае и измени не само политиката, икономиката, търговията, културата и обществата, но и биологията и етиката ни

От каква дигитална България имаме нужда отвъд (злобо)дневния ред?

Снимка: Werner Du plessisUnsplash

От д-р Мариана Тодорова, футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН и ръководител на българския клон на “Милениум проджект“ 

Преди приблизително три години използвах трибуната на Investor.bg
, за да обоснова тезите си за това какви стратегии трябва да имат отделните национални държави. Тогава писах, че сме в очакване на няколко мегатренда, на големи еволюционни стъпки, които ще променят изцяло концепцията за реалността такава, каквато я познаваме.

Всяка радикална промяна в човешкото общество в миналото е предизвикана от водещ фактор, който е бил в основата на трите индустриални революции, например. Днес това са дигиталните технологии и по-специално (тесният) изкуствен интелект. Скоро те ще предначертаят и изменят не само политиката, икономиката, търговията, културата и обществата, но и биологията и етиката ни.

Чудесно е, че новият коалиционен формат предвижда да създаде ново министерство или структура, които да се занимават само с изграждането на електронно правителство, дигитализация и смяна на личните карти с такива с чип и вграден електронен подпис. И е много тъжно, защото звучи като дневен ред от преди минимум 15 години.

Този отложен анахронизъм на нерешени проблеми във все по-ускоряващо се време не е само български феномен и имено той кара хората да се губят в океана от информация и да изгубят всякакви критерии за „правилно“ и грешно“.

Още по темата

Надявам се новосформираната институция да действа не само реактивно по отношение на дигитализацията, каквото беше поведението на страната ни до момента, а да я изведе в нова орбита, подобна поне на тези на Словения, Малта, Естония, а защо не и Нидерландия. Досега, когато се обсъждаше дигитализацията и изкуствения интелект, най-голямото усилие на държавата бе евентуално да създаде стратегия.

Духът и философията им силно следват подхода на Европа, леко стерилен с много количествени параметри и описание на множество проекти, без да се демонстрира дълбоко разбиране как дигиталните технологии и изкуственият интелект буквално ще взривят (моя прочит на „disrupt“) всички човешки дейности.

Кои  трендове трябва да следим отблизо и да се опитаме да оркестрираме в локален контекст?

Няма нито една човешка област, която все още не е повлияна от навлизането на изкуствения интелект. Докато ние говорим за електронно здравно досие, в САЩ вече съзират възможността чрез генното инженерство да има едно непрестанно състезание между биологията ни – такава, каквато е всъщност, и обсега на нашите желания и амбиции. Така човечеството ще прави опит да гради нова идентичност, защото дори нашата природа вече ще бъде обект на конструиране.

Чрез нова методика ще може да се прави селекция на ембриони. Към момента може да се повлияе на заболяване вследствие на мутацията на един ген или на една отличителна черта, като цвят на очи или коса. До няколко години в съвсем обозримо бъдеще самото безплодие ще бъде напълно преборено. Кожни или кръвни клетки ще бъдат успешно трансформирани в яйцеклетки или сперматозоиди.

По този начин могат да се „произвеждат“ стотици ембриони, чиито гени са предварително проследими. Такъв процес ще даде предварителна прогноза за възможни черти и заболявания и как този ембрион ще се реализира като човешко същество. И, разбира се, тази калкулация ще бъде правена от изкуствен интелект. Не казвам, че това е „добро“, „етично допустимо“ или „свръхнапредничаво“, а просто сравнявам дълбочината на процесите тук и там.

Когато говорим за технологична безработица, е ясно, че професиите от монотонни и повтарящи се дейности, ангажиращи хора с нискоквалифициран профил, ще изчезнат. Сред тях са работници на поточни линии, хигиенисти, охранители, офис асистенти,  готвачи на бърза храна. Но този процес не засяга само непрестижните професии.

Базирани на изкуствен интелект платформи правят успешно здравно диагностициране или правен анализ и дю дилиджънс. Изкуственият интелект дори може да „твори“. Той „довърши“ десетата симфония на Бетовен, написа статия за The Guardian, книга за историята на литиево-йонните батерия, дори нарисува картина, която Christie's продаде за 432 хил. долара. Когато новото дигитално министерство в България заработи, то трябва да погледне на изкуствения интелект не просто като на „технология“, а като на еволюиращ чрез машинно, дълбоко и подсилено обучение софтуер, който може да придобие статут на отделна същност.

През февруари 2021 г. McKinsey прогнозира, че 45 млн. американци, или една четвърт от работната им сила, ще загубят професиите си заради автоматизацията. Разбира се, към онзи момент ще се появят много нови професии, чиито профил сега би ни било трудно дори да дефинираме. От около една година в LinkedIn профила си получавам покани за позицията Chief Futurist Officer, която е отговорна за дизайна на управлението на бъдещето или продуктите и услугите в хоризонт до и след 10 години. 

До преди 5 години не съм предполага, че знанието би могло да се прилага в такава ниша. Само въображението може да ни подскаже, че ще има например дизайнери на виртуална реалност за фантазни туристически обекти или за седалки в медицински дронове, които трябва да превозят пациента максимално безопасно. Но това са ниши, изискващи висока квалификация. Затова институцията, занимаваща се с дигитализацията, но и цялата държава трябва отсега да преструктурира образователните системи, пазара на труда и да се готви да предоставя доходи, алтернативни на тези от човешки труд.

Facebook, а сега вече Meta, създава метавселена, в която ще има дигитални близнаци на класните стаи в училищата и на работните офиси. Рутината от атмосферата в къщи ще бъде заменена от атрактивен и стимулиращ сетивата виртуален офис. България, подобно на други страни, трябва да помисли как да създава такива твърди и меки умения при учениците и възрастните, така, че те да могат „успешно“ да превключват и навигират между двете реалности, още повече, че ще има професии, които ще са напълно „затворени“ и ще се упражняват във виртуалните вселени. Това сa само единични щрихи от чукащия на вратата утрешен свят, за който никой не е подготвен.

Тоест, подобна дигитална институция трябва не просто да цели България да догони останалите страни в на процеса на дигитализация, но и да направлява възникващи казуси и да инициира и подпомага българската екосистема за реализиране на възможностите в следствие на технологиите. 

Ключов приоритет за очертаващото се ново правителство е и борбата с корупцията, което изисква смели и иновативни решения. Блокчейн и Distributed Ledger Technologies, които са от ново поколение, представляват непрекъснато растящ списък от компютърни записи, наречени „блокове“, свързани помежду си и кодирани криптографски. Това осигурява хронологична цялост на веригата и гарантира сигурността на данните, защото не позволява тяхното модифициране. Клинични пътеки, обществени поръчки и дори документацията по цялото държавно управление могат да бъдат качени в такава мрежа, като така се гарантира сигурност и пълна прозрачност за обществото.

Може да приведем още редица примери. Чрез концепцията за Интернет на нещата и умните системи, свързани с изкуствен интелект, може успешно да регулираме трафика, да спомогнем за предотвратяването на толкова честите страната ни пътни инциденти, дори косвено да влияем на чистотата на въздуха. Програми на виртуална реалност симулират до около 5000 хирургически казуса, които студентите по медицина никога не биха могли да изпрактикуват в реалния живот. Има роботи, които могат почти изцяло да заместят фермерския труд – да събират плодове или чрез насочен лазерен лъч да унищожават плевелите, като така се избягват такава вредните пестициди.

Очакваме подобни въпроси, както и стимулирането на изключително талантливата българска технологична екосистема, да занимават новата структура по електронно управление, а не бюрокрация и продуциране на пожелателни стратегии. Добър принос би била и една съпътстващата дискусия за етическите измерения на технологиите, която да прави съпричастно българското общество и да го успокоява на фона на ширещите се фалшиви новини и конспиративни теории.

Анализът е писан специално за Investor.bg. Д-р Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института по философия и социология към БАН. Тя е визионер, стратег и автор на книги. Тодорова е създала нова методология за научна прогноза чрез комбиниране на контрафактичен анализ и изграждане на сценарии. Има специализации по лидерство в Харвардския университет, Училището по управление на Джон Кенеди, в международната програма за лидерство (IVLP) от Държавния департамент на САЩ и в Китайската академия за управление. През 2019 г. Тодорова е съавтор на книга: „Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future”, заедно с известния американски футурист Теодор Гордън (идеолог на 3-ти етап nа проект„ Аполо “за кацане на Луната. През 2020 г. тя издава своя собствена книга на български език: „Изкуствен интелект. Кратка история на развитието и етични аспекти по темата”.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
3
 
3
lgh
преди 1 месец
Няма профилна снимка
футуролог - що за безсмислена професия?
0
 
4
 
2
lgh
преди 1 месец
Няма профилна снимка
футуролог - що за безсмислена професия?
2
 
7
 
1
преди 1 месец
мхм , някои се мислят за по-големи от Твореца ... такива опити завършват с падане от много високо .

Още от Анализи
Шок в Softbank: дясната ръка на Масайоши Сон си тръгва