Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Технологичната Олимпиада в Токио: От роботи до медали от рециклиран отпадък

Япония реши да оправдае своя имидж на технологична сила и демонстрира опита, който нейните компании са натрупали през десетилетията в тази област

Технологичната Олимпиада в Токио: От роботи до медали от рециклиран отпадък

Снимки: Toyota 

Въпреки че Олимпийските игри са синоним на сила, бързина и ловкост, тазгодишното спортно събитие предлага нещо повече.

През последните години Олимпиадата се превърна в място за споделяне и демонстриране на вълнуващи технологии, които са предназначени да улесняват спортистите и феновете. Като цяло Игрите в Токио правят крачка напред в тази посока, пише All About Circuits.

Продължилата около две седмици Олимпиада, започнала на 23 юли, успя не само да обедини света в серия от впечатляващи състезания, но и да покаже как технологията може да се впише в едно по-физически ориентирано събитие.

От медали, направени от рециклирани отпадъци, до тренировки с очила за дигитална симулация, това събитие демонстрира как технологиите могат да печелят злати медали.

Превръщане на електронните отпадъци в злато

След като Япония беше избрана за Игрите през 2016 г., страната веднага се насочи към комбинирането на технологии и спорт в един цялостен екологичен пакет. Решението? Медали, направени от рециклирани електронни отпадъци.

Изхвърлената електроника, особено онази, която не се рециклира правилно, е проблем, чиято сянка пада не само върху Япония, но засяга и целия свят.

За да се постигнат екологичните цели на островната страна, този проект, воден от Организационния комитет на Олимпийските и Параолимпийските игри в Токио, показа надеждите на Япония да проправи път към един нов, находчив начин за създаване на медали.

Въпреки че това използване на електронни отпадъци изглежда като полезен начин да подкрепят усилията за борба с един силно належащ проблем, процесът на извличане на метали от електрониката, особено по отношение на златото, като цяло не е лесен и често изисква намесата на химикали.

Създаването на подобни медали преминава през серия от процеси – събиране на отпадъци, тяхното класифициране, обработката им, извличането на металите, топенето им и направата на 5000 златни, сребърни и бронзови медали.

За целта общо са събрани 78 985 тона непотребни електронни устройства, от които са извлечени 32 килограм злато, 3500 килограма сребро и 2200 килограма бронз.

Въпреки предизвикателствата, свързани със създаването на медали от електронни отпадъци, това е креативен подход да се повлияе на един глобален проблем и да се намери начин хората, които даряват отпадъци, да се почувстват така, сякаш са ключова част в създаването на всеки медал.

Но хората не са единствените, които изразяват подкрепата си към спортистите. Това правят и роботите.

Роботи, роботи и още роботи

Когато мислите за Токио, вероятно си представяте огромни небостъргачи, претъпкани улици и най-новите високотехнологични постижения. Възползвайки се от това предположение, компаниите внедряват различни роботи в олимпийския комплекс.

Като част от проекта Tokyo 2020 Robot Project, автомобилният концерн Toyota и технологичният разработчик Panasonic работят по създаването на начини за включване на роботите в ежедневието на хората. Роботът за полева поддръжка (FSR) е един от многото представители на технологията, предназначени да помагат, по-специално на участниците в тазгодишните Игри.

Проектиран да премества на различни обекти, като копия или дискове, този робот се опитва да повиши ефективността, като използва своите алгоритми за определяне на най-добрия маршрут до желания обект и има за цел да замени оперативния персонал, който иначе върши тази досадна работа.

Включени са и други FSR роботи, както и машини за доставка (DSR) и такива за подпомагане на човешката дейност (HSR).

Intel се фокусира върху изживявания във виртуалната реалност

Надявайки се да създаде по-завладяващо изживяване както за феновете, така и за спортистите, американският технологичен гигант Intel се опита да преодолее всички граници, използвайки технологиите от обучение във виртуална реалност (VR) до екранната биометрия.

Считан за основен поддръжник на Олимпиадата, Intel намери множество начини да покаже своята подкрепа за събитието. Един от тях е триизмерното проследяване на спортистите (3DAT).

Използвайки компютри и изкуствен интелект, платформата 3DAT има за цел да подобри изживяването на зрителите по време на Олимпиадата с демонстрации в реално време. Тази система се състои от четири камери, които улавят движението на спортистите. Оттам записаните форми и движения преминават през алгоритми за оценка на пози, оптимизирани за процесорите Xeon на Intel, като след това се анализира биомеханиката на спортиста и се добавя като наслагване към картината.

Друг такъв начин е VR обучението. Работейки с Международния олимпийски комитет, Intel използва своите процесори Xeon и Core, за да създаде виртуално обучение.  Тази платформа включва изграждане на цифрови близнаци, с което се смесват цифровият и физически свят за по-оптимизирано обучение, планиране и симулация.

След като преодоля забавянето заради избухването на коронавируса през 2020 г., тазгодишното събитие направи всичко възможно да обедини феновете и спортистите по начини, които със сигурност ще продължат  да се прилагат и занапред.

Ще бъде интересно да видим какво ще се случи на следващото събитие, Зимните олимпийски игри в Пекин през 2022 г.

По статията работи: автор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Цифровите регулации на ЕС хвърлят сянка върху трансатлантическите отношения