IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Най-възрастните модели в света (Част 2)

Другите пет автомобила, които няма как да сбъркаш

12:41 | 08.09.13 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Снимка: Wallpaperprimer</p>

Снимка: Wallpaperprimer

В края на 2013 г. в Бразилия от завода на Volkswagen трябва да слезе от конвейера последната бройка на един от най-възрастните "жители" на автомобилния смят - минивана Volkswagen Kombi. Той е известен още като Bully, T2 или просто Bus. Произвежда се от 1950 г. и досега от него са продадени над 5 млн. бройки. Вече ви представихме първата част от 10-те най-възрастни модела, сега ви показваме и втората петица.

MINI - от 1959 до 2000 г.

В наши дни автомобилът с марка MINI демонстрира статут и нестандартното отношение към живота на неговия собственик. В края на 50-те години обаче положението е коренно различно. Машината е разработена под патронажа на British Motor Company по време на Суецката криза и трябва да е максимално икономична, тъй като продажбата на бензин се контролира много строго. В същото време в колата трябва да влизат 4 души и да има място за багаж.

Първата серия на MINI е показана през 1959 г. Само че в името и няма никакво MINI - автомобилът се казва или Austin 850, или Morris 850. Индексът означава обемът на двигателя в кубически сантиметри - 0.85-литров мотор с мощност 35 к.с., който позволява скорост от 116 км/ч. До 100 км/ч колата ускорява за цели 25 секунди.

Сред особеностите на модела е фактът, че напречно разположеният двигател и скоростна кутия се намират изцяло в предната част на колата, което позволява да се освободи повече полезно пространство за интериора.

Историческото име MINI се появява през 1961 г. Според слуховете колата, създадена от сър Алекс Исигонис, започва именно по това време да става все по-популярна. И то благодарение на звезди като музикантите от "Бийтълс", които рекламират модела. Основните предимства на колата са ясни - достъпна цена и икономичен двигател. А и най-важното - колата е британска, което за патриотично настроените островитяни е решаващо.

Първият фейслифт MINI претърпява през 1967 г. Първоначално е сменена решетката на радиатора, след това е променено и окачването. Като цяло до 1996 г. официалните обновявания са 7, като при последното колата получава 1.3-литров мотор. С него тя се произвежда до самия край - през 2000 г. 

За 41 години живот моделът е пуснат в цели 41 модификации. Продадените бройки за 5.4 милиона. Не е за пренебрегване и фактът, че оригиналното MINI, освен всичко посочено, е и спортист. Той печели легендарното рали "Монте Карло", а именно зад неговия волан се появяват първите "Летящи финаландци" - Тимо Мякинен и Рауно Алтонен.

Volkswagen Beetle - от 1945 до 2003 г.

Volkswagen Beetle е уникален автомобил. Пърова, това е първият модел на най-големия европейски автомобилен концерн в момента. Второ - Бръмбара, както е известен моделът, е дело на гения в бранша Фердинанд Порше.

Всъщност машината започва да се разработва още през 30-те години, когато компанията Zundapp, специализирала в производство на мотоциклети, решава да пусне на пазара компактен модел. За неговото разработване е поканен Порше, но нещата не се получават. Въпреки това от проекта се интересува друга компания, произвеждаща мотоциклети - NSU, но и тук се получава провал.

В крайна сметка, разочарован от случилото се, Фердинанд Порше се решава на смела постъпка - пише писмо до немското правителство, с което предлага както услугите си, така и готовите прототипи. Идеята е приета, но Адолф Хитлер, който току-що е дошъл на власт, поставя условие - новата кола да събира 5 човека и да вдига 100 км/ч.

През по-голямата част от живота си, моделът се казва VW 1200, а към края на жизнения му цикъл е прекръстен на VW 1600. Прякорът "Бръмбар" получава от журналисти от The New York Times, които през 1938 г. го сравняват с насекомото.

Първите прототипи на модела се появяват през 1935 г., като от нормалните по това време автомобили те се отличават с отсъствието на прагове и брони, а фаровете са разположени на капака, а не на калниците. Година по-късно машината се появява в Берлин, където е посрещната доста хладно. Според експертите моделът се нуждае от доработка.

В крайна сметка през 1938 г. окончателната версия е факт и Хитлер нарежда да се построи завод за "народната машина", която той самият нарича KdF 38 - в чест на обществената нацистка организация Kraft durch Freude ("Сила чрез радост"). Пускането на колата обаче се забавя, тъй като започва Втората световна война и заводът е преквалифициран за производство на военна техника.

След войната Германия е напълно разорена, но тръгва нагоре. Същото важи и за компанията Volkswagen и нейният завод във Волфсбург. Предприятието е силно пострадало, а британските окупатори имат едно изискване - или да произвежда по 9000 коли на месец, или ще бъде закрито. Под ръководството на Фердинанд Порше моделът е прекръстен от KdF 38 на Volkswagen Typ 1 и тръгва в серия. За 12 месеца са произведени повече от 10 000 бройки и заводът е спасен. А с него и Бръмбара.

През 1947 г. започва износа на модела, като първата страна е Холандия. Две години по-късно той вече се доставя и в САЩ, но там първоначално не е приет, тъй като американците го асоциират с нацистите и Германия. В страната обаче има огромен дефицит на евтини коли и Volkswagen се възползва, като сваля още от цената му. Така, за кратко време, моделът става най-добре продаваният чужд автомобил в САЩ.

За това колко е успешен е Бръмбара говорят няколко факта. През 1955 г. е произведен милионният екземпляр, а през 1962 г. - 5-милионният. Границата от 10 млн. е достигната през 1967, а през 1981 г. количеството произведени машини от модела достига 20 млн. При това, след като още през 1978 г. производството му в Германия е спряно. 

Като цяло Бръмбара се произвежда в 20 страни, сред които са ЮАР, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, Перу, Тайланд, Ирландия, Бразилия и Мексико, където продължава до 2003 г. Като цяло са произведени 21 529 464 бройки от модела. 

Morris Oxford III/Hindustan Ambassador - от 1956 г. до наши дни

Едва ли някой през 50-те годи на миналия век си е представял, че обикновеният седан Morris Oxford III ще стане един от дълголетниците в световната история. Основна "вина" за това има Индия и нейният производител Hindustan. Самият Morris Oxford III живее само 3 години - от 1956 до 1959 г., но в Индия се произвежда и досега.

През 1947 г. азиатската държава получава независимост и в нея стремително се развива средна класа, която търси удобно превозно средство. В подобна ситуация местните производители търсят помощ от своите бивши колонизатори, които имат по-голям опит в тази област. Първоначално индусите взимат за Hindustan моделът Oxford II, като го прекръстват на Landmaster. А през 1959 г. на пътищата се появява Ambassador, когото местните нежно наричат Amby.

Евтиният и надежден модел бързо става хит на пазара. Той се предлага с 1.5-литров бензинов мотор с мощност 55 к.с. Този двигател остава без алтернатива чак до 1979 г., когато Amby получава и 4-цилиндров дизел с мощност 40 к.с. Всъщност това е първият индийски модел с дизелов мотор.

Именно в началото на 80-те години обаче се усеща първият сериозен спад на продажбите на колата, която за две десетилетия не е претърпяла никакви модернизации на конструкцията. Причината е появата на по-евтините автомобили Maruti - марка, създадена от местните власти заедно с компанията Suzuki. Затова и ръководството на компанията решава да не модернизира модела, а да започне да го изнася. Първите страни са Сейшелите, Бангладеш, Пакистан и, внимание - Япония. Това не донася резултат, но не отчайва шефовете на компанията, които предприемат отчаян ход и предлагат Amby в Великобритания!

Все още не е ясно на какво разчитат в Hindustan с подобно решение. Те създават напълно нова компания Fullbore Motors, а Amby е прекръстен на Mark 10. Колата е модернизирана, но и това не помага. За една година са продадени едва 6 бройки. Въпреки това Amby има много фенове и сега, като голяма част от тях живеят във Великобритания. Един от тях е предприемачът Тобиас Мос, който притежава такси компанията Karma Kars. Нейният автопарк е съставен изцяло от коли Amby, украсени с индийски атрибути.

В Индия обаче търсенето, макар и спаднало, си остава. За да увеличи собствената си конкуретноспособност и да вдигне капитала си, компанията Hindustan се сдружава с Mitsubishi и почва да произвежда няколко модела на японците за вътрешния пазар. Amby обаче не е забравен и се сглобява и сега. Като е особено популярна сред таксиметровите шофьори.

Mercedes-Benz G-Class - от 1979 г. до наши дни

Първоначално Mercedes-Benz Gelandewagen (в превод от немски - всъдеход) не е замислян като луксозен автомобил, какъвто е в момента. Неговата целева аудитория са били военните. 

Разработката на модела стартира в средата на 70-те години, като партньор на Mercedes-Benz е австрийската фирма Steyr-Puch. А машините са поръчани от шаха на Иран - Мохамед Реза Пехлави, на комуто са нужни 20 бройки за армията. Той не е искал да си купи вече произвеждани автомобили и се обръща към германския производител с молба да направи специален модел за него. Шах Пехлави обаче така и не дочаква изпълнението на поръчката, тъй като е свален от власт и изпратен в изгнание, където умира.

Това обаче не спира немците и през 1979 г. Gelandewagen се появява пред света. За да се превърне в превозно средство, използвано от цели 63 армии по света. Една от тях е тази на САЩ - там, където военните са патриоти, безкрайно лоялни към местните производители.

За своята история G-Class се променя рядко. Първата машина с индекс W460 е напълно обикновена, като едва през 1981 г. Mercedes-Benz поставя на модела климатик и автоматична скоростна кутия. Година по-късно се появяват и удобни седалки. В чест на 10-ата си годишнина Gelandewagen се появява в нова версия с подобрено качество на салона с дървени елементи. Налице са вече и удобни задни седалки, както и блокировка на трите диференциала - преден, заден и междуосев. Точно тогава военната простота на модела отстъпва място на комфорта и разкоша.

Буквата G в името се появява едва през 1994 г. Тогава версията 350GD става G350, а 300GE съответно G300. Окончателно моделът губи статута си на военен автомобил през 2000 г., когато подразделението на Mercedes-Benz - AMG, пуска G55 с V8 мотор и мощност 354 к.с. След 4 години е добавен и механичен компресор, благодарение на който агрегатът вече има 476 к.с. Сега модификация G55 вече няма. Тя бе заменена от G63 с V8 двигател с турбина (544 к.с.) и още по-внушителната G65 с V12 мотор, предлагащ 612 к.с. 

Слуховете, че Gelandewagen скоро ще бъде пенсиониран се появяват регулярно, но моделът продължава да е жив, а интересът към него нараства непрекъснато. Само през тази година за първото 6-месечие в САЩ са продадени 1500 бройки от машината. Това е със 186% повече от резултата за 2012 г.

Land Rover Defender - от 1983 г. до наши дни

Land Rover Defender е уникален автомобил, тъй като в наши дни той е един от по-скъпите модели, които обаче не се считат за играчка в ръцете на богаташите. Причината е, че Defender е създаден само с една цел - да преодолява лоши пътища. И се справя отлично с тази си задача.

Defender е пряк потомък на Land Rover Series, които се произвеждат от 1940 до 1983 г. Тогава на пазара излизат по-съвременните модели Land Rover 90 (Ninety) и 110 (One Ten). Имената им показват дължината на автомобила в английски дюймове, но всъщност това е един и същ автомобил. Нищо, че се пуска и в още две модификации - пикап и фургон.

През 1990 г. цифрите са заменени от едно име Defender. Заедно с него моделът получава и модернизиран мотор - 2.5-литров дизел, чиято мощност е увеличена от 85 на 107 к.с. През 1995 г същият двигател вече разчита на 111 к.с.

Още едно обновяване Land Rover Defender претърпява през 2007 г. Тогава 2.5-литровият дизел е заменен от 2.4-литров аналог от Ford Transit. Мощността на новия агрегат е 122 к.с., а максималният въртящ момент 359 Нм. Същата година всъдеходът остава без разположените едни срещу други задни седалки.

Последната модернизация на Defender е от 2011 г. Моделът остава без 2.4-литровия мотор, който е заменен с 2.2-литров дизел. Мощността му е 122 к.с., а въртящият момент - 360 Нм. Останалото си е същото. А машината продължава да е сред най-добрите, когато става дума за движение по пресечен терен.

Всички снимки разгледайте в публикацията на Automedia.b

Първата част вижте тук!

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 13:38 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

Финанси виж още