IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Бюджетните дефицити или какво става, когато светнат лампите и купонът свърши

Правителството продължава да планира бюджетни дефицити, въпреки добрите очаквания за икономическото развитие, коментират от ИПИ

12:30 | 19.11.17 г. 5
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

След две години на висок икономически растеж и преизпълнение на бюджетните цели правителството продължава да планира бюджетни дефицити, въпреки добрите очаквания за икономическото развитие през следващите три години. Обясненията за това варират от предпазливост – осуетяване на евентуални искания за допълнителни разходи, през възможност за дискреционни разходи от правителството без санкцията на Народното събрание (НС) – ако действителното изпълнение на бюджета е по-добро от заложеното, през мързел – продължение на старата политика, но при нова икономическа обстановка, та чак до невъзможност – пристрастеност към политиката на дефицити, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ.

Вероятно отговорът е по малко от всичко, но водещият принцип продължава да бъде концентрирането на огромна дискреционна власт в управляващите за всякакъв вид непредвидени разходи с непрозрачен характер и неясна ефективност. Пример за това е безпроблемното одобрение на близо 2 млрд. лв. непредвидени разходи през 2016 г. – за финансово обезпечаване на правителствената програма за саниране и за покриване на разходите, свързани с арбитражното дело срещу НЕК. Тази година липсват такива непредвидени разходи, но правителството е уверено, че в последното тримесечие ще успее да изхарчи целия излишък от 2,4 млрд. лв., натрупан до края на октомври 2017 г.

В известна степен поведението на управляващите наподобява това на правителството до 2008 г. – залагане на консервативни прогнози за приходите, които се преизпълняват и ударно харчене на преизпълнението в края на годината. Има обаче и две основни разлики. По-малката е, че в допълнение на горното настоящото правителство не изпълнява пълния размер на планираните си разходи, което позволява в края на годината да се прехвърлят средства от капиталови към текущи разходи – заплати, издръжка, социални плащания, или да се правят непредвидени разходи. По-голямата разлика е, че бюджетите до 2008 г. се планират с излишък, докато плановете сега са за дефицити, а по-доброто изпълнение на фискалните цели зависи изцяло от преценката на правителството.

Това е проблем, защото бюджетните разходи са лишени от гъвкавост, независимо от изпълнението на приходите или развитието на икономиката. Така например в периода 2009-2011 г. спадът на приходите, в сравнение с 2008 г., е около 2,5 млрд. лв. средно на година, докато разходите се увеличават с около 1,1 млрд. лв. средно на година, което води и до годишни дефицити от около 1,6 млрд. лв. средно.

Защо е важно това? Защото развитието на икономиката има цикличен характер и годините на икономически подем са последвани от икономически кризи. Предвиждането на точния момент на кризата, както и нейната причина, е на практика невъзможно, но няма спор, че такава рано или късно ще има. Затова и Европейската комисия препоръчва трупане на излишъци по време на висок икономически растеж, които да се харчат по време на криза – урок, доказан през годините в цял свят.

Предвид високия икономически растеж в страната през последните две години и очакванията за запазването му в следващите три години, моментът изглежда подходящ за промяна на фискалната политика от трупане на дефицити към бюджетни излишъци и попълване на фискалния резерв. Резервът се доказа като важен инструмент за запазване както на фискалната, така и на финансовата и икономическата стабилност през кризата от 2009 г. и последвалия шок за бюджета през 2009 и 2010 г.

В края на 2008 г. България има дълг от 13% от БВП и фискален резерв от близо 8,7% от БВП. В края на 2009 г. дългът се увеличава с едва 0,7% от БВП, но резервът спада наполовина – до 4,3%.  През 2010-2011 г. фискалният резерв вече е стопен до около 1,6% от БВП. В същото време Латвия, която има дълг от около 10% от БВП, подписва споразумение с Международния валутен фонд за финансова помощ в края на 2008 г., а Румъния, с дълг от около 16% от БВП, прави същото в средата на 2009 г. Благодарение на фискалните си резерви България не търси външна помощ и увеличава дълга си с едва 2% от БВП в периода 2009-2010 г., а останалото финансиране на дефицитите е осигурено от фискалния резерв – около 7% от БВП.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация: 08:25 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 9 rate down comment 4
majnata
преди 6 години
хахаха ..."участието в еврозоната ще направи лихвите и сигурността на банките достатъчно висока" ... излез от розовата мъгла бе крейзи ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 8 rate down comment 6
majnata
преди 6 години
Тихом мълком ше утихне като фондацията Клинтън...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 4 rate down comment 10
lyusien
преди 6 години
Нашите политици или са *** или силно неграмотни При такава благоприятна обстановка на европеиската икономика има само две неща които трябва да се направят - БАЛАНСИРАНИ БЮДЖЕТИ И КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА ЧАКАЛНЯТА ЗА ЕВРОЗОНАТА Същото е положението и с тези велики икономисти от И П И За какво им е толкова голям фискален резерв Не ни трябва При балансирани бюджети и ръст на икономиката около 5 % дългът постоянно ще намалява като съотношение Дълг /БВП а участието в еврозоната ще направи лихвите и сигурността на банките достатъчно висока
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 14 rate down comment 6
studioaa
преди 6 години
А сега да попитам след дарението от 18 милиарда $ на огранизациите си Сорос явно увеща, че краят е близо. ИПИ като един най-бенефициети на Сорос излишъци или дефицити ще трупа когато Сорос се пренесе на онзи свят? ИПИ ще продължи ли да съществува когато парите свършат, защото всяка сума пари дори и най-голямата свършва все някога нали??
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 4 rate down comment 7
Иван Митев
преди 6 години
Сега държавният дълг е последица от местната проява на разпространената в света грешка при държавното прилагане на парите.Ако не бе налична грешката при прилагането на парите, държавата нямаше да има сегашния дълг.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още