Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

България може да изпусне влака за ядрената енергетика

Защо София не подписа „ядреното писмо“ на други 7 членки на ЕС до ЕК, пита реторично в гост-статия проф. Холгер Рогнер

България може да изпусне влака за ядрената енергетика

Ядрена централа във Франция - една от страните, подписали призива до ЕК. Снимка: Nathan Laine/Bloomberg

Проф. Холгер Рогнер е водещ икономист в областта на ядрената енергетика в света, асоцииран професор в Кралския технологичен институт в Стокхолм и старши научен изследовател в Международния Институт за приложен системен анализ в Лаксенбург, Австрия. Повече от 15 години ръководи и програмата за планиране и икономически анализи на Международната агенция за атомна енергия.

България за пореден път е на кръстопът. Парламентарните избори на 4 април 2021 г. не предложиха ясни решения за сформирането на ново (и действащо) правителство. Като се има предвид, че една трета от мандатите в следващото Народно събрание са заети от т.н. партии на протеста, които не бяха представени в предишното, политическата обстановка в България няма как да не се промени. 

Преговорите за сформиране на правителство вероятно ще бъдат сложни и може би ще вкарат България в период на продължителна политическа нестабилност или дори хаос. Междувременно належащите проблеми, свързани с приоритетите за бъдещето на страната, очакват ясни и твърди политически решения. Бъдещето ще покаже дали ще бъде постигната някаква форма на консенсус по националните приоритети, но за момента има яснота за няколко, които са твърде очевидни, и един от тях – като изключим справянето с пандемията от COVID и икономическото възстановяване, с които всички са съгласни – касае „справедливото“ преобразуване на енергийния сектор, което да постави на преден план защитата на околната среда и енергийната сигурност.

Ключова за това преобразуване е ясната и устойчива политика за бъдещето на електроцентралите с лигнитни въглища в басейна „Марица изток“ и намиращия се в застой проект за атомна електроцентрала на площадката в Белене или неясната нова възможност за изграждане на ядрена мощност на нова площадка в Козлодуй. 

Още по темата

Такива политики понастоящем липсват и този проблем трябва да бъде незабавно адресиран от бъдещото правителство. Държавната централа „Марица изток 2“ поредни години е с отрицателен паричен поток, като нетните приходи от продажби на електроенергия не покриват заплащането за квотите за емисии на парникови газове (да не говорим за потенциалните последствия при неспазване на ограниченията за емисии /азот, серни оксиди, живак и др.) съгласно регламента на ЕС относно най-добрите налични технологии за големите горивни инсталации. Като се има предвид строгата политика на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-кратките срокове и ограничаващите ключови етапи, няма друга алтернатива, освен затваряне на електроцентралата в най-скоро време, което ще намали  загубите и ще спаси животи.

Колебливите действия на предишните правителства по темата за стабилна ядрена политика създават все повече съмнения относно техните сериозни намерения за завършване на атомната електроцентрала в Белене или разширението в Козлодуй. Това категорично не е начинът за спечелване на доверието на потенциални инвеститори. Общественото одобрение на ядрената енергетика, което преди време беше сред най-високите в ЕС, също се разколебава, най-вече поради непостоянството в позициите на правителството. 

На 19 март 2021 г. лидерите на седем държави членки на Европейския съюз, водени от Франция, направиха демарш пред Европейската комисия за правилна оценка на ролята на ядрената енергетика в климатичната и енергийната политика на ЕС. По същество - ядрената енергия трябва да бъде неразделна част от климатичната и енергийната политика на ЕС и да се третира наравно с останалите налични технологии за нулеви и ниски емисии, включително да бъде включена в таксономията за устойчиви инвестиции.

Шестима от седемте лидери представляват държави в източната част на ЕС и прави впечатление осезаемото отсъствие на България. 

Всичките седем държави планират строителство на нови ядрени съоръжения, които да разширят наличните ядрени производствени мощности. Чешката република, Унгария, Словакия и Словения се намират в различни етапи на планиране. Финландия и Франция вече са в процес на строителство на централи. Полша, „новак“ в сферата на ядрената енергетика, възнамерява да въведе в експлоатация между 6 и 9 гигавата ядрена производствена мощност.

Защо България я няма?

Потенциалните поддръжници на ядрените проекти ще се запитат дали това отсъствие се дължи на небрежност и недоглеждане  на определен геополитически натиск или на неизказано политическо решение за оттегляне на подкрепата за ядрената енергия? Обществото, както и инвеститорите, се нуждаят от яснота за бъдещата ядрена политика на правителството, особено ако се вземат предвид направените разходи в размер на над 1 млрд. евро, които вече са вложени в оборудване и инфраструктурна подготовка на площадката на АЕЦ „Белене“.

Преди две години Виенският Международен Център за Ядрена Компетентност (VINCC) представи доклад пред българския парламент за съществуващите възможности и рискове за такива инвестиции. Докладът съдържаше ясно послание - възможно най-лошият вариант за тези инвестиции е да не се прави нищо. Изглежда, че България засега върви точно в тази посока. Позицията на правителството да не поема никаква финансова отговорност по отношение на проекти за атомни електроцентрали е несъстоятелна. Измежду всички рискове за инвеститорите, най-сериозният е политическият, т.е. резки промени в правителствената политика за подкрепа на ядрената енергия, които могат да превърнат техните инвестиции в пълна загуба. Потенциалните заинтересовани страни по проектите, обществото и международната общност трябва да получат поне гаранция за ясна политика на подкрепа на новите ядрени проекти. Разбира се, определени аспекти, касаещи ядрената безопасност и сигурност, образованието, подготовката на кадри и други, винаги ще бъдат неотменима отговорност на правителството.

 

Проф. Рогнер

Засега ядрената енергия нито е включена, нито изключена от проектите за регламента на Европейския съюз относно таксономията за финансиране на устойчиво развитие. За да внесе яснота, Европейската комисия възложи на Обединения Изследователски Център (JRC) да определи дали ядрената енергия трябва да бъде категоризирана като устойчива, съгласно правилата на ЕС за финансиране на екологични проекти. JRC публикува своя доклад през миналия месец и определи, че ядрената енергия отговаря на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ (DNSH) и съответно трябва да бъде включена в таксономията и други механизми за финансиране на екологични проекти. Докладът представя основаното на доказателства определение, което би трябвало да разреши силно политизирания въпрос за таксономията на ЕС за финансиране на устойчивото развитие. Въпросът се очаква да бъде финализиран през втората половина на 2021 г.

Таксономията би позволила не само финансова държавна подкрепа за национални проекти, отговарящи на целите за декарбонизацията, но също така и усвояване на различни европейски фондове, грантове и заеми и достъп до особено ограничения във времето Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF). Критериите за допустимост зависят, в частност, от твърдата правителствена политика за подкрепа и участие в национални проекти за декарбонизация. 

Времето е от съществено значение – държавите членки на ЕС разполагат със срок до 30 април 2021 г., по правило, да внесат своите национални планове за възстановяване и устойчивост, които излагат техните програми за реформи и инвестиции до 2026 година. С оглед на наближаващия краен срок неясният състав на следващото правителство и липсата на явна ангажираност спрямо ядрените проекти, ядрената енергетика в България, а с нея и икономиката и околната среда, отново могат да останат на заден план. А България да изпусне сигурен влак за устойчиво развитие на ядрената си енергетика. 

Анализът е на проф. Холгер Рогнер, предоставен специално на Investor.bg. Заглавията са на редакцията 

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

2
 
2
 
6
supertrader до: michaelis23
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Нали инвестирахме в пепкопанелната риболюция, та сега гордо вече може да кажем че АЕЦ не ни върши работа, ще си правим ток от дърва. Не е достатъчно нещата да са открити и то отдавна, трябва и да няма луди които да не кажат че - няма да се използват !
3
 
6
 
5
преди 4 седмици
може би щот ние ние знаем какво точно пише у тоз договор, а до са квото и да сме подписали все ни го вкарват от партерна позиция .... нещо кат Стамбулската конвенция, то уж било за правата на човекот и дет се биели жените, ама по-скоро се оказа за легализиране на джендърясалите рептиле и еврогейcките ценности .... Така че по-скоро Конвенцията беше правилно че не сме я подписале, а тва тепърва ше се разбере кво е имало вътре ....
8
 
3
 
4
преди 4 седмици
България е на път да се превърне в нация от чобани и пейзани, благодарение на тези двамата под мен и разбира се на управляващите.
6
 
6
 
3
fon
преди 4 седмици
Влака в ЕС за АЕЦ отдавна си е заминал и няма да се строи вече и един АЕЦ. И няма да има никакви нови дотации за АЕЦ. Останали са няколко жалки лобиста на хранилка на Богомил Манчев и подобни.
6
 
7
 
2
fon
преди 4 седмици
Влака в ЕС за АЕЦ отдавна си е заминал и няма да се строи вече и един АЕЦ. И няма да има никакви нови дотации за АЕЦ. Останали са няколко жалки лобиста на хранилка на Богомил Манчев и подобни.

Още от Анализи
ИПИ: Произведената продукция разкрива големите центрове и осите на развитие