Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Българското здравеопазване и принципът "да няма недоволни"

Тази формула важи с пълна сила преди изборите, пише Аркади Шарков за списание "Икономист"

Българското здравеопазване и принципът "да няма недоволни"

Снимка: Pixabay

Принципът "да няма недоволни" се зачита особено силно в предизборна обстановка в България. Тази година изборите са двойни, очакванията – също, пише Аркади Шарков за списание "Икономист". 

Обещанието на управляващите да няма затворени болнични заведения по време на тяхното управление говори достатъчно добре за отношението, което те имат към реформите в системата на здравеопазването. За да бъде политическият път осеян единствено с лаврови венци, а не с тръни, се стига до ситуацията, в която за по-малко от 4 месеца от началото на годината от централния бюджет са раздадени допълнително около 90 млн. лв. – 10 млн. за психиатриите, 30 млн. за общинските болници, а миналата седмица – 50 млн. за повишаване на заплатите на медицинските сестри и на професионалистите по здравни грижи.

Средното за Европейския съюз съотношение между медицински сестри и лекари е 2 към 1, т.е. за да изпълнява задълженията си по стандарт, в екипа на всеки един лекар трябва да има 2 медицински сестри, които да подпомагат неговата дейност. В България това съотношение през 2018 г. е 0,9 към 1, сигнал за хроничен недостиг на медицински сестри и на професионалисти по здравни грижи в системата.

Част от проблемите идват от ниските заплати на медицинските сестри, но е важно да се подчертае, че това важи основно за кадрите, които работят извън големите населени места. Другият проблем, който назрява, е производството на кадри – през 1999 г. броят на завършилите медицински сестри е 1600, а в момента той е спаднал до средно 300 на година. От една страна, това е в резултат на държавната политика за производство на кадри, но от друга, се забелязва интерес от представителите на професионалните организации на сестрите и на професионалистите по здравни грижи количеството на завършващите млади специалисти да се държи сравнително ниско, за да има по-високи заплати за останалите, които вече са в системата. Или накратко казано, протекционизъм.

Държавните лечебни заведения в България са 65, а общинските са 130. Заради липсата на реформи в сектора – започвайки от преостойностяване на клиничните пътеки, преминавайки през липсата на национална здравна информационна система и завършвайки с лошото управление на държавните и общинските болници – се стига до патовата ситуация, в която фалирали преди години дружества изпадат в практическа несъстоятелност едва сега, с което създават предпоставки за липса на навременна медицинска помощ за пациентите в малките населени места.

Преди няколко месеца Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) взе решение да намали парите по клинична пътека №56, в която е включено лечението на нервни заболявания, в т.ч. дискови хернии, полиневропатии и пр. След това решение Сдружението на общинските болници извърши собствен анализ, в който се оказа, че 50% от приходите им идват точно от тази клинична пътека. Тук е мястото да се напомни, че тези болници са многопрофилни, а половината от приходите им идват от един профил. И същевременно имат договори за много повече клинични пътеки, отколкото изпълняват. Също тук е мястото да се напомни, че въпреки желанието на Министерството на здравеопазването да осъществи финансов контрол и да положи началото на реформа, то автоматично се бламира от Министерския съвет с популистка политика – да не се закриват или приватизират болнични заведения, които доказано са неефективни за здравната система, и по-важно – за пациентите.

Основният приход на болниците идва от здравната каса, а субсидията за увеличението на заплатите, която Министерството на финансите отпусна, бе спрямо бюджета на Министерството на здравеопазването. Не е ясно как тези пари ще бъдат разпределени целево към медицинските специалисти, за да повишат техните заплати, като основното звено, през което това може да стане, е бюджетът на всяка една болница, формиран от изпълнение на договорите със здравната каса. Друг сериозен проблем е, че няма да има равно третиране на едни болници спрямо други. Или, по-точно казано, вместо да се поощрят успешните болници, ще бъдат поощрени неефективните, неуспешните и фалиращи дружества. Това съответно премахва всякакъв стимул за останалите публични болници да полагат усилия за добра фискална дисциплина, след като така или иначе пари винаги ще бъдат отпуснати, независимо от тяхното икономическо поведение.

Всичко изброено дотук се вписва в определението за държавна помощ – изкривяване на пазара, използване на публичен ресурс, създаване на избирателно предимство спрямо определени субекти на пазара. Съгласно Договора за създаване на Европейската общност държавните помощи са забранен фискален инструмент. А това е „всяка помощ, предоставена от държавата или общината чрез държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава свободната конкуренция чрез поставянето в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги“. Така може да се окаже, че в резултат на тези действия от страна на правителството е възможно България да бъде съдена и да плати много повече от целево отпуснатите 90 млн. лв. до момента

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

0
 
2
 
6
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Като дойде време за избори и управялващите се сещат да дават пари за здравеопазване, минат ли изборите и рязко се забравя за тази сфера.
2
 
3
 
5
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Този Шарков разбира от здравеопазване колкото *** от кладенчова вода! Здравеопазването не е пазар и затова колкото и пари да се изсипят, хайдуците от частните болници и фармацевтичната мафия ще ги опоскат, а за средностатистическия българин нищо няма да се подобри! Защо на пожарникарите например не им плащат на потушен пожар?
2
 
7
 
4
Sakamano до: serafima
преди 1 месец
Вие с колко лева обещавате да вдигнете заплатите на сестрите като дойдете на власт?
4
 
9
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Истината е, че трябва да се закриват болници. А никой от населението не го иска, но ми е интересно, колко от тях си плащат осигуровките. България е сравнително малка държава и освен някакви малки екипи, много градове могат да се справят с по-малко, отколкото имат сега. Така ще могат да се увличат и заплатите на хората в по-големите болници, които имат реална заетост, а не "тъмнoзeлени" на които се правят безсмислени интервенции (честа практика тук), за да се точи от касата. А хора които не си плащат здравните - без право да посещават държавни болници, преди да си платят. Колкото и нехуманно да звучи, с тия пари може да се осигури по-голям набор от лечения/безплатни лекарства за тия, които издържаме системата в момента.

Аз лично съм си изгубил здравната книжка преди доста време и реших да си извадя нова наново, пратих друг да ми я извади, тъй като нямам време да пътувам за една книжка, а те не работят събота/неделя, отказаха с думите - ами потърсете я. Стига бе, как не се бях сетил за това. Накрая реших, че не си струва за да спестя 50лв., да се разхождам лично, за да кажа 2-3 думи на тая лелка, която паразитира на гърба на държавата. Всичко това трябва да стане електронно и тия хора да се хванат на истинска работа. Държавната администрация е един ***.
4
 
15
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
"Средното за Европейския съюз съотношение между медицински сестри и лекари е 2 към 1,.... а в България е 0,9 към 1, сигнал за хроничен недостиг на медицински сестри и на професионалисти по здравни грижи в системата." Не съм вярвала, че толкова стремглаво ще затъваме в сравнение с времето на социализма. През 80-те години това съотношение у нас беше 3-4 към едно в полза на сестрите и западните страни ни завиждаха. Сега сме жалки и болни с надут празев балон за премиер. На първо място в света по висока смъртност 15.6 на хиляда.

Още от Анализи
Защо моделът на партийно финансиране не трябва да се сменя сега