IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

EIU: Рисковете за българския Бюджет 2017 идват от енергийния сектор

Въпреки напредъка във фискалната консолидация на България Economist Inteligence Unit очаква бюджетен дефицит за 2016 г.

08:12 | 14.09.16 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Въпреки фискалните подобрения през периода януари август след прогреса в консолидацията през 2015 г. са налице някои рискове за бюджета на България през 2016-17 г., произтичащи от проблеми в енергийния сектор. Причината въпреки снижаването на дефицита в сектора вследствие на реформите през 2015 г. е фактът, че през юни международният арбитражен съд реши НЕК да плати 550 млн. евро на руската „Атомстройекспорт“ заради решението на България да се откаже от проекта за АЕЦ „Белене“. Това е основният извод в доклад за България на Economist Inteligence Unit (EIU).

През първите осем месеца на 2016 г. скок в данъчните приходи и свиването на разходите доведе до рязко подобрение на бюджета до излишък в размер на 3,3 млрд. лева спрямо излишък от едва 622 млн. лева година по-рано. Това е най-доброто представяне за периода януари-август от 2008 г., пише в доклада за страната ни.

След влошаването през 2014 г., когато дефицитът за годината се удвои от 1,8% през 2013 г. до 3,6% от БВП, бяха надмината целите на правителството и за 2015 г., и за периода януари-август 2016 г. По-бързият от планираното темп на фискална консолидация подсказва, че бюджетният дефицит през 2016 и 2017 г. ще бъде нисък, понижавайки необходимостта от емитиране на нова серия облигации.

След като пое властта през ноември 2014 г. правителството на малцинството, оглавявано от ГЕРБ, си постави скромна цел за средносрочна фискална консолидация. Управляващата коалиция беше решена да обърне процеса по фискално облекчение, който се осъществяваше по време на нестабилното ляво центристко управление през 2013-14 г., но реши да процедира предпазливо, за да не застраши сложните договорки, които й осигуряват подкрепа в парламента, пише EIU. Освен това властите имаха предвид необходимостта да избегнат масовите протести, които свалиха ГЕРБ от властта през февруари 2013 г.

Целта на правителството беше да понижи дефицита с 0,7% от БВП през 2015 г. и с 0,5% от БВП през следващите три години. Това щеше да означава бюджетни дефицити от 3%, 2,5% и 2% от БВП съответно през 2016, 2017 и 2018 г. 

Предвид по-доброто от очакваното представяне през 2015 г. в новата средносрочна фискална рамка, одобрена през април тази година, целите бяха ревизирани надолу с около 0,5 процентни пункта на година през периода 2016 – 18 г. Така очакванията бяха дефицитът да се свие до 1% от БВП през 2018 г. и до 0,5% през 2019 г.

„Прогнозираме, че предвид допълнителното фискално подобрение през януари – август 2016 г. ще има още ревизии в целевите нива на правителството, като те ще се приближават до нашите прогнози, включващи по-бърз прогрес по фискалната консолидация (и бюджетен излишък през 2020 г.)“, пишат от EIU.

Излишъкът от 3,3 млрд. лева през януари-август отразява отчасти по-бърз от планираното ръст на приходите. Те нараснаха със 7,2% на годишна база на фона на планирано повишение 2,5% и възлизат на 23 млрд. лева. След 66,8-процентовия скок на годишна база през януари-март в плащанията от ЕС за проекти, приключени до края на 2015 г. в рамките на програмния период 2007-13 г., трансферите от ЕС се понижават със 7,6% на годишна база през януари-август, тъй като цикълът на финансиране за 2014-20 г. е още в ранен стадий.

Ръстът на вътрешните приходи, генериран основно от повишената събираемост, беше силен – 9% през първите осем месеца на годината спрямо същия период миналата година.

През същия период разходите се понижават с 5,4% на годишна база до 19,7 млрд. лева. Детайли от данните за януари-юли разкриват, че свиването в разходите се дължи предимно на бавен старт инфраструктурните програми, съфинансирани от бюджета на ЕС за 2014-20 г.

Разходите, финансирани от ЕС, се сриват със 70,1% на годишна база през първите седем месеца на годината, а вътрешните разходи се увеличават със скромните 5,3 на сто.

Фискалните подобрения през януари-август отразяват успеха на правителството в борбата с укриването на данъци и в по-ефективната събираемост, особено що се отнася до акцизите върху горивата и тютюна. Бюджетният баланс извлече полза и от ръста в заетостта и подобрения контрол на разходите.

„Очакваме ръстът на приходите да се забави през третото тримесечие заради пониженията в плащанията от ЕС и заради дефлацията, която ограничава ръста ръста на данъчните приходи. Към края на годината се очаква инфлацията да се завърне“, коментират авторите на доклада.

Разходите обикновено се увеличават в края на годината, а с президентски избори на 6 ноември се очаква разходите да се повишат рязко през идните месеци. Затова от EIU очакват дефицит за годината, макар и по-малък от 2-процентовия, заложен в бюджета за 2016 г. 

В средата на август министърът на финансите Владислав Горанов заяви, че е много малко вероятно да има нужда от нов заем за бюджета през 2017 г. EIU припомня, че стрес тестовете в банковия сектор показаха, че банките не биха имали нужда от публично финансиране за ликвидна подкрепа или други цели. Изтегленият през март заем в размер на 2 млрд. евро, както и по-доброто от очакваното развитие във фискалния сектор доведе до акумулиране на голям фискален резерв в края на юли: 14,5 млрд. лв, което е с 10 млрд. лева над минималното ниво по закон.

Предвид тези положителни развития правителството има намерение да използва част от този резерв за да изпрати 950 млн. евро по облигации, чийто падеж е през 2017 г. и за да покрие бюджетния дефицит през същата година.

Затова се очаква публичният дълг да се понижи през 2017 г. от нивото от 29,3% от БВП достигнато през юли 2016 г.

На 5 септември Менда Стоянова, председател на бюджетна комисия в парламента, потвърди, че дефицитите през 2016 и 2017 г. ще са по-ниски от планираното, макар че тя изключи цел от балансиран бюджет през 2017 г., тъй като строгата фискална консолидация може да навреди на икономическия растеж. Приоритети при разходите през 2017 г. ще бъдат образованието, отбраната и здравеопазването. Остава фокусът върху инфраструктурното развитие, където данъци няма да бъдат вдигани.

Въпреки фискалните подобрения през януари-август след прогреса в консолидацията през 2015 г. смятаме, че има някои рискове за бюджета през 2016-17 г., произтичащи от проблеми в енергийния сектор. Макар че реформите през 2015 г. понижиха дефицита в сектора, през юни международният арбитражен съд реши НЕК да плати 550 млн. евро на руската „Атомстройекспорт“ заради решението на България да се откаже от проекта за АЕЦ „Белене“. Въпреки че коменсацията е само половината от това, което Русия иска, тя представлява значителна сума за финансово затруднената НЕК и вероятно ще трябва финансиране от публични фондове. „И все пак основната ни прогноза гласи, че фискалната консолидация ще продължи да надминава целите на правителството в средносрочен план“, заключават от EIU.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:10 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още