Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

ИПИ: Какво е важно за растежа и благосъстоянието в преговорите за кабинет?

Ако имаш 100 приоритета, все едно нямаш приоритет; семантичният поглед налага да се покаже „кое преди другото“, съветва Лъчезар Богданов

ИПИ: Какво е важно за растежа и благосъстоянието в преговорите за кабинет?

Снимка: Пресцентър "Продължаваме промяната"

Преговори по формула, невиждана в историята – това изглежда е етикетът, който залепна на провеждащите се вече пети ден срещи по тематични области на политиката с участието на четири парламентарни коалиции. В период от годината, през който обичайно дискутираме данъчни и бюджетни въпроси, политическата ситуация наложи преди това да направим „връщане към основите“ относно решенията, въздействащи на икономическото развитие и просперитета. Ако оценяваме процеса с оглед шансовете за относително бързо формиране на правителство, подходът се оказва (засега) изненадващо добър, пише Лъчезар Богданов в анализ на Института за пазарна политика.

Публичността поне засега не е превърнала разговорите в опити за трупане на популярност пред електората чрез ефектно поведение; в същото време, тя изглежда мотивира участниците да структурират предложенията си, а това улеснява последващото им обобщаване. Също с оглед постигане на резултат помага и подредбата на етапите – на тези срещи първо всяка политическа партия или коалиция изброява приоритетите си без (с редки изключения) да се влиза в остър дебат още на първите точки, и едва след това всичко се обединява в общ списък без обаче да се търси пълен консенсус и влизане в детайл; по всичко личи, че този рунд е само началният. Всичко това най-вероятно ще предотврати провал на преговорите още на старта. Можем ли обаче вече да оформим мнение по бъдещата икономическа политика на очакваното управление? Първите впечатления са обобщават до следното:

Още по темата

Добре е, че в подреден вид се представят стотици идеи. Донякъде това прилича на дискусия на икономически форум, но голямата разлика тук е, че участниците имат реалната възможност да изпълнят предложеното. Много от казаното не е съвсем ново, но това не означава, че няма смисъл да се припомня. И да, действително на моменти преговорите приличат на някакъв формат на мозъчна атака за бързо измисляне на решения на множество и разнообразни проблеми, но пък и това упражнение е полезно за да преодолее умората от усещането за безалтернативност.

Съгласието обаче все още е далеч, а липсата на сериозни конфликти е само привидна. Причините са няколко. На първо място, участниците в много случаи формулираха проблемите, които виждат (вместо решения), както и цели на политиката (вместо инструментите за постигането им). И наистина, как да има спор по това дали искаме България да постигне висок икономически растеж, да няма корупция, да има качествено и ефективно здравеопазване и образование, а административните пречки пред бизнеса да се премахнат или ограничат? Да запишеш в програма „ускоряване и облекчаване на процедури“ например не е мярка, това по същество е самото дефиниране на проблема и заявка на воля за преодоляването му; да предложиш „стимули за инвеститори, които произвеждат висока добавена стойност“ – също.

Важните въпроси са как да стане това, а това предполага да имаме визия и знание за причинно-следствените връзки на икономическите отношения и изобщо човешкото взаимодействие, да разбираме как промяната в правилата влияе на стимулите, и т.н. Накратко, да можем да направим обосновано предположение кои точно нови действия на управлението ще доведат до така желаните иновации, инвестиции, растеж и в крайна сметка – благосъстояние за широк кръг от хората.

Всъщност тези разговори и представяне на идеи трябваше да стане в среда на предизборна кампания. Отделна тема е защо това не се случи; сега този път ще бъде скоростно изминат до края на седмицата. Индикация, че това е само първи етап на процеса беше знаменателна реплика по време на заключителната част в една от дискусиите – „дайте да го запишем по-абстрактно, за да вървим напред“. Асен Василев пък многократно споделяше че „той има много какво да каже, но …“ – явно влизайки в дрехите на бъдещ министър на финансите. Сега събираме идеи, колкото повече – по-добре, най-малкото това вдига процентът на безспорни и консенсусни предложения. Различията – по-нататък.

В самата дискусия по тема „Икономика“ многократно стана ясно, че за постигане на целите на растежа и развитието всъщност влияние имат почти всички фундаменти на публичното управление в други, условно отделни, сфери. И наистина върху стимулите за предприемачество, инвестиции и труд въздействат правилата на енергийния пазар и ценообразуването на газ и ток, системата за финансиране на пътища - а именно, обхватът на тол-системата, електронното управление като решение за административната тежест и ограничаване на потенциала за корупция, подходяща система за финансиране, контрол и стимули в образованието за повишаване на уменията на човешкия капитал, и така нататък. От начина на формиране на трансферите към общините и от това дали ще има воля за финансова децентрализация чрез оставяне на част от данъка върху доходите по места зависи какви ще са ресурсите за местни политики и стимулите в общинското управление за привличане и задържане на инвеститори. В дискусията за социалната политика в действителност се обсъждат промени, които ще променят цената на труда и регулациите на пазара, включително и стимулите за търсене и оставане в заетост.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
мЪдература keep kalm , да ми ядваш ХуЮ . Със всички изчтичащи от него неща . Този форум вече смърди - тролове и НПО -та си накупиха форуми и мЪдератУри . Очаквам до една две години този сайт да го поеме съполив , както и всички тролШета пишещи за мЪни . На Пешу келешу - ша го поеме дъщеръ му . Венсеремус !!!

Още от Анализи
Мръсният въздух продължава да влошава здравето на хората в големите градове