Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

ИПИ: Какво трябва да е различно в националния план за възстановяване и устойчивост?

В днешната ситуация имаме шанса да променяме стимулите, да компенсираме временно пострадалите и да инвестираме в дългосрочен капацитет, пише Лъчезар Богданов

ИПИ: Какво трябва да е различно в националния план за възстановяване и устойчивост?

Снимка: БГНЕС/БЛАГОЙ КИРИЛОВ

Представеният документ e начална версия и вероятно ще претърпи значителна преработка, преди да бъде изпратен на Европейската комисия за разглеждане и одобрение. Какви са основанията да виждаме нужда от промяна в подхода и структурата на представяне и съдържанието на плана, обобщава Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ):

Първо, този план се пише, за да може България да има достъп до финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС (който, между другото, още не е одобрен, но така или иначе всички надежди са, че това ще стане). Механизмът обаче не е просто допълнение към многогодишната финансова рамка на съюза, той не предполага всяка страна да създаде една нова оперативна програма или да прикачи „кръпки“ към останалите. Всъщност, това е инструмент за директни фискални трансфери към (някои) страни членки, своеобразна иновация в историята на съюза, но това е обект на друг анализ. Аргументацията зад него е много проста – в криза публичните приходи спадат, дефицитите се увеличават, и това свива „фискалното пространство“ за финансиране на разходи, особено в страни, които и преди пандемията имат висок дефицит и държавен дълг. Ако са изложени на натиск от дълговите пазари за бързо свиване на дефицитите, правителствата първо „жертват“ капиталовите разходи – очевидно е по-трудно политически да режат заплати, пенсии, социални помощи, пари за болници и т.н.

Още по темата

Замисълът зад цялото начинание, с две думи, е да предотврати това чрез комбинация от грантове и заеми– облекчаване на този натиск, така че държавите да продължат да харчат. Разбира се, всичко това става под условие – инвестициите да са обвързани с план за възстановяване и устойчивост и заедно с тях да се правят реформи. Реформите са тоягата на „спестовните“ в ЕС, които не могат да приемат трансфери към „южняците“ , с които последните да продължат да водят старите си икономически и бюджетни политики. Но извън политическата игра, съвсем очевидно е, че всяка трансформация е процес, които налага промяна както в частния, така и в публичния сектор, а това изисква нова подредба на стимулите, правилата, регулациите. Комбинацията от реформи и инвестиции очевидно трябва да допринася за постигане на икономически растеж – точно тази причинно-следствена връзка трябва да бъде показана в националните планове. Още повече, изрично е записано изискването реформите и изобщо приоритетите на националните планове да отчитат препоръките към всяка страна в рамките на европейския семестър – а именно, да адресират структурни проблеми, които спират или ограничават гъвкавостта на икономиките и увеличаването на потенциала за растеж.

Правилата на механизма, както са предложени, предполагат средствата да бъдат интегрирани в националните бюджети – още една фундаментална разлика с управлението на средствата за кохезионната политика, например. Без да е казано толкова директно, тези грантове ще допълнят приходите в националните бюджети, така че да свият поне малко иначе неизбежно високите дефицити. Но това означава и друго – че проектите и дейностите, които страните искат да покрият от ЕС, трябва да са интегрирани в цялостната бюджетна рамка, да са част от общата политика. Националните планове не са „добавка“, своеобразен списък от някакви нови инициативи, които се появяват само защото има грантове, а управлението във всички останали социално-икономически сфери си тече паралелно. Затова и структурата и съдържанието не трябва да изглежда като нова оперативна програма.

Обратно към България и представения първи вариант на плана: какво може да се промени?

Като начало планът, дори без да има претенция за цялостна дългосрочна управленска програма, трябва да бъде интегриран с националната политика. Абсурдно е в плана да не се говори никъде за приоритетите в бюджета за 2021 г. и изобщо в средносрочната бюджетна рамка до 2023 г., както е абсурдно и в дискусиите за фискалната политика да не фигурира никъде връзката с плана. Отново – това не е нова оперативна програма с различни цели и механизъм на финансиране.

Още по темата

Това е важно, защото целта е плановете да започнат да се изпълняват веднага, а не тепърва да се измислят нови проекти, които ще се реализират след 2022-2023 г. Преглед на заявките в поне няколко страни, включително Естония, Италия, Испания, Франция показва, че те залагат на дейности, които ще се извършват още през 2021 г. и са предвидени в общите им бюджетни рамки. От публичното говорене по плана у нас все повече се натрапва усещането, че правителството се стреми да „договори“, каквото е изискването, 70% от ресурса до края на 2022 г. – което предполага реално изпълнение в следващите години. Ако отчитаме динамиката на икономическия цикъл, един лев, инвестиран през 2026 г. има съвсем различен ефект от един лев, похарчен още през 2021 г.; хубаво е да има впечатляващи и добре премислени идеи за след пет години, но възстановяването и растежът трябва да почнат максимално скоро. Отново,

Планът трябва да даде заявка за очакван социално-икономически ефект - измерен през показатели за растеж на БВП, инвестиции, работни места, доходи, производителност, технологично обновление, социално включване и т.н. Не е достатъчно да се сложи накрая анекс с индикативните цели и индикатори, записани във визията „България 2030“. Това не може да стане и без общ „разказ“ за вписването на отделните дейности в плана; този разказ трябва да дава отговор кои точно структурни проблеми и бариери пред растежа преодоляваме с реализацията на плана. Вече писахме за това каква би следвало да е общата философия на плана, а и Европейската комисия публикува насоки и препоръки към националните правителства. Ясно е, че това е нов инструмент и няма учебник за идеални планове, нито има гаранции, че другите правителства са задължително на прав път, но все пак бърз преглед, от Франция до Италия и Испания показва, че там са дефинирани поне няколко отчетливи амбиции за промяна. Някои искат да правят мащабна данъчна реформа, други искат да привличат релокиращи се индустриални гиганти; България може да включи други инициативи, които да са отговор на предизвикателствата у нас.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

3
 
2
 
4
преди 1 седмица
Моят план за национална устойчистост е:
1. Ще си изтегля националния план за устойчивост
2. Ще го отепчатам в няколко екземпяра на най-меката хартия
3. Ще нарежа копията внимателно с макетно ножче или ножица на правоъгълците с подходящ размер 2 педи дължина и 1 педя широчина
4. Внимателно ще прошноровам парчетата хартия с някой остър инструмент, да имат по 2 дупки в горния край на разстояние 3 пръста
5. Ще окача творението си в тоaлетнaтa си и така поне ще има има някаква полза от този план, когато се облекчавам...
2
 
3
 
3
преди 1 седмица
Абсурдно е да има такова нещо като план за управлението и развитието на България - плановата икономика е мъртва и абсолютно компроментирана - стига планове за следващата петилетка. ЦК на бкп постоянно правеше планове и планове, а хората се редяха на опашка за тоалетна хартия и портокали, чакаха с години за телевизор и десетилетия за лада или москвич...
Нещото, което може да се промени е да бием един шут отзад в лойния зaдник на на тези, които пишат тези безумни планове и стратегии и след като се отървем от тяхната "мъдрост" да направим нещата така както е най-удобно и евтино...
0
 
2
 
2
преди 1 седмица
Какво трябва да е различно в националния план за възстановяване и устойчивост?
Ето тези неща:
1. Народът и ценностната му система.
2. Управляващия елит.
3. Моралните норми в политиката и в стандартите за хората заемащи обществени длъжности като съдии, прокурори, полицаи, политици и всякакви държавни и общински служители.
Това не е всичко, но е добро начало за националния план за възстановяване и устойчивост.
0
 
2
 
1
преди 1 седмица
Анализът е добър, с една малка подробност:
Подобни бяха и тези преди 10-20-30г, едно към едно!

Още от Анализи
ИПИ: Отговорът на всяка криза – по-високи заплати и социални плащания