IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ИПИ: Към края на годината държавният дълг ще доближава 28 млрд. лв.

Планираните бюджетни дефицити до 2023 година означават нарастване на дълга, смята икономистът Лъчезар Богданов

08:54 | 25.10.20 г. 12
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg LP</em></p>

Снимка: Bloomberg LP

Заедно с актуализацията на бюджета за 2020 г., проекта за бюджет за 2021 г. и средносрочната бюджетна прогноза до 2023 г., Министерството на финансите представи и Проект на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2021-2023 г., припомня в коментар икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Съвсем логично е документите да се разглеждат в пакет, тъй като политиката по дълга е почти директно следствие от параметрите в бюджета и планирания дефицит. Отново да припомним, че дефицитът, формиран от превишение на публичните разходи над приходите, може да се финансира по три начина – чрез приватизация на държавни предприятия и други активи, чрез използване на натрупан фискален резерв и чрез поемане на допълнителен дълг.

Очевидно, приватизация не се предвижда, а в несигурни времена изглежда разумно резервът да се пази като последен буфер. Така, неизбежно, планираните (поне) до 2023 г. дефицити ще означават нарастване на публичния дълг.

Къде сме сега и какво трябва да следим в следващите три години?

Стартовата позиция преди коронакризата беше благоприятна – след три поредни години с бюджетен излишък, през 2019 г. България е страната с втория най-нисък държавен дълг в ЕС от 20,2% от БВП. Повече от две десетилетия фискална дисциплина, съчетана с период на сравнително бърз икономически растеж и приватизация, сега дават относително спокойствие за посрещане на този шок.

А не е така в много други европейски страни, които във все по-голяма степен са вече зависими от „милостта“ на Европейската централна банка (ЕЦБ).

При тази начална картина, непосредствената задача за финансиране на неочаквания дефицит за тази година бе решена без драма с емисията на 2,5 млрд. евро дълг с 10- и 30-годишен срок за изплащане – европейските финансови пазари „преливат“ от ликвидност, а България към момента изглежда по-скоро като консервативен емитент.

Отделно от това дълбочината на икономическия срив засега е сред по-ниските в Европа. Към това трябва да добавим и може би най-важното събитие в последните години – присъединяването (на лева) към механизма на обменните курсове (ERM II) и банковия съюз.

Ако приемем, че с емисията на международните пазари е  „покрит“ планираният дефицит за тази година, очакването е към края на 2020 г. държавният дълг да доближи 28 млрд. лева, или 23,5% от БВП. Общо дългът на сектор „Държавно управление“ ще бъде 30,1 млрд. лева, или 25,3% от БВП. Увеличението за годината е около 5,9 млрд. лева, основно емисията външен дълг от 4,9 млрд., заедно с минимални нетни емисии на вътрешния пазар и около 780 млн. лева заеми от Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа.

Прогнозата за нарастване на дълга до 2023 г. следва – логично – планираните дефицити: 10,3 млрд. лева увеличение на дълга до края на 2023 г. при 10,1 млрд. лева очакван бюджетен дефицит общо за трите години 2021-2023 г. Така дългът на сектор държавно управление се очаква да достигне малко под 40,5 млрд. лева, или 29,4% от прогнозния БВП за 2023 г..

Министерството на финансите предвижда финансиране както от вътрешни емисии на ДЦК, така и чрез издаване на нови облигации на международните капиталови пазари, като в началото ще получим и до 1 млрд. лева заем от ЕС по механизма SURE за запазване на заетостта. По действащата глобална средносрочна програма „остават“ още малко над 2,3 млрд. евро до „тавана“, но така или иначе той може да бъде повишен със закона за държавния бюджет в някоя от следващите години.

Намеренията изглежда са и за удължаване на средния матуритет на дълга, което предполага издаване на облигации със срок над 10 години.

Къде са рисковете?

Най-очевидният е неблагоприятно развитие на пандемията и оттам – нов, по-дълбок глобален икономически срив. Такъв полу-катастрофичен сценарий е обект на друг анализ, но все пак си струва да се спомене. Извън това, ако следващото управление реализира по-големи дефицити от заложените сега в средносрочната прогноза, то те ще трябва да бъдат финансирани с още повече дълг.

Вероятността никак не трябва да се пренебрегва. От една страна възстановяването на икономиката може да е по-бавно от очакваното и това да доведе до по-ниски приходи. От друга страна цялата философия зад бюджетната прогноза до 2023 г. се крепи на допускането, че около 2,8 млрд. лева разходи за 2021 г. са антикризисни, т.е. временни, и няма да бъдат повторени през следващите години.

За някои сигурно е така (например мярката 60/40), но повечето от обявените за извънредни разходи, свързани с пандемията и кризата са всъщност увеличения на основни социални програми. Ако следващото управление е под натиск да ги запази, това автоматично означава повече дефицит, и оттам – нужда от повече нови заеми.

Трябва да допълним, че освен финансирането на заложените нови дефицити до 2023 г. от малко над 10 млрд. лева, държавата трябва да изплати и стари задължения от около 1 млрд. през 2021 г., по близо 3 млрд. през 2022 г. и 2023 г. и около 3,4 млрд. през 2024 г.

Така новите емисии дълг трябва да надхвърлят 20,5 млрд. лева.

И въпросът е доколко пазарите – т.е. кредиторите – ще запазят доверие в средносрочната и дългосрочната устойчивост на длъжника България. Това зависи от посоката на развитие. Когато икономическият ръст е нисък, приходите ще изостават, ако това е придружено с разрастване на разходите, очевидно е, че дефицитът ще е много над прогнозата, а дълговите съотношения ще се влошават.

Без реформи, без нови инвестиции, без динамично трансформиране на икономиката и висок растеж, съчетан със създаване на работни места и повишаване на доходите, така предложената рамка ще означава не просто извънреден дефицит заради еднократен шок, а структурен проблем.

И това е същината на проблема – колкото повече има нужда държавата от финансиране, толкова по-лоши ще изглеждат показателите в средносрочна и дългосрочна перспектива. Обратно, при смислени реформи и висок икономически растеж, дефицитът по естествен път ще се свива по-бързо от очакваното, а тежестта на дълга ще намалява в относително изражение.

Така отново се връщаме към същината на бюджетните рискове – в крайна сметка е важно да се върнем на траекторията на бърз догонващ растеж.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:39 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

12
rate up comment 3 rate down comment 4
zelka007
преди 3 години
хах ... ти па си се сцепил от мислене ... :)))и бегла представа нямаш какво е промишленост и услуги ... а "вувузелите и дудуците" са толкова микроскопична част от всяка икономика по света , в това число и у нас , че нямат никакво отношение към общата картинка ...малките селца дядя вова отмират като социум , изчезват . навсякъде по света ... хората искат пустите услуги дето ти не ги вдяваш какво означават . няма как в едно селище с 100-200-300-500 , даже бих написал и 1000 души , да постигнеш тези услуги , които иска и се нуждае един съвременен човек ... за да има промишленост трябват и услуги ... те ти да изплакнеш окото , и да помислиш колко много стои зад това клипче от тубата като услуги , които са абсолютно непостижими в селище с 1000 души ... :))) започни от организацията , свободното време на хората и желанието , помещението , обзавеждането , мини през заснемането и качването в интернет , та стигни до цената на услугата ... :))) ... мисли баце , мисли !!!https://***.youtube.com/watch?v=ab_tYof60I4
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 6 rate down comment 2
Ivel
преди 3 години
Де да бяха левове това имаше как да си поръчаме още 56 изтребителя, щяхме да станем суперсила на Балканите. Нали осем броя бяха за 2 молиарда евро или лева, пак се обърках ако са били в лева значи направи 112 поръчаме, нема кво се цигаqвим.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 6 rate down comment 5
дядя Вова
преди 3 години
2-те посредствени тролчета,я ми обяснете къде поп света има силна държава с пустеещи села?!Или без такива?Вашата работа е само да надувате вувузелата на Хегемона.Мисленето не ви е професия.За домашно:Малка лъжа, лъжа, голяма лъжа, статистика...Ако БВП е услуги - свикррки, каввали и дудуци и не печатате световна вълута - пълен валат! Капо! ***!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 6 rate down comment 4
data
преди 3 години
И според ИПИ кво трябва да се направи ? Да се балансира бюджета ( в стил Дянков 2012 ) и да доубием всичко дет все още мърда ? Българската бюджетна политика се съгласува и с ЕК и с МВФ ежегодно , та и затова е долу горе същата кат на страните в ЕС , е все пак не можем да стигнем Франция с нейните 8-10 % дефицит :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 9 rate down comment 3
zelka007
преди 3 години
lol ... дядя вова , да не си объркАл кафето сутринта , вместо некоя арабика си набухал джезвето с робуста ... :))) ... и са те е фанало ... :)))екстра сме си , БВП-то расте , тоя дълг ще го стопим за има няма 10 години ...пък нали трябват и парички за корабите , Ф-ките , бронираните машини , нови радарни системи ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 7 rate down comment 7
Dr. Vatnikov
преди 3 години
Глупчо пенсиониран, 8 млрд. долара дълг, с който каманягите и любимията ти бай Тошо ни остави през 1989та, сега се равняват на 17.2 млрд. долара. Или това са около 28.4 млрд лева към този момент.И какво излиза, дългът сега е точно толкова, колкото правешкия шут завеща.Не става само с голяма уста и крясъци по форумите на глупости и опорки, а и малко мозък трябва...тичай на опашката пред пощата сега да чакаш пенсията и да "образоваш" другите наредили се, милеещи за петолъчки и ватенки.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 6 rate down comment 7
дядя Вова
преди 3 години
Кеворкян: Политиката тук няма нищо общо с народа, тя е само фон за шутове или кандидат-диктатори, които играят сценкиИ *** кадърни няма.... И в склада няма, и мутрата не дава.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 3 rate down comment 4
Dr. Vatnikov
преди 3 години
Май автора е объркал леко валутите...лева, не евро.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 7 rate down comment 8
дядя Вова
преди 3 години
Тролчета,не цъкайте минуси,ами започвайте да виете срещу Месечината!Че рано или късно идва Видовден!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 7 rate down comment 8
дядя Вова
преди 3 години
Всяко село имаше лекар, зъболекар и аптека.А сега няма села !!!!!!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още