IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Износът на зърно от България ще има значителен принос и в следващите години

Експерти очакват сериозен ръст при производството на царевица

09:15 | 08.10.17 г. 20
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Износът на пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица от България в следващите години ще остане стабилен и в средносрочен план ще има значителен принос за формирането на положителен външнотърговски баланс от земеделските стоки у нас.

Това се казва в доклад за производството на зърнени и маслодайни култури на Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика, изготвен в асоциирано партньорство с Изследователския институт по храни и агрополитика на Университета Мисури.

От отглежданите в България зърнени култури най-голям ръст през 2017 г. в сравнение с предходната година се очаква при царевицата (18%). Според анализаторите при потенциално увеличаване на напояваните площи в страната може да се очакват и по-добри добиви от царевица. При сегашните условия предвижданията са за реколти от 5,9 – 6 т/ха в следващите години. 

Експертите очакват през 2017 г. средните добиви на пшеницата да са подобни на тези през 2016 г. или около 4,7 тона/ха.

При слънчогледа добивите до 2022 г. се предвижда да са средно 2,35 тона/ха, като през 2022 г. – 2,46 тона/ха.

Настоящата 2017 г. е пример за това как благоприятни климатични условия – закъснелите валежи, допринасят за рекордно високи добиви на пшеница от единица площ в определени райони. През 2018 г. е възможно по-слабо производство в сравнение с настоящата година.

При негативен сценарий с по-рязко засушаване може да се стигне и до още по-голямо намаление на производството допълнително с около 15-20%. Вероятността това да се случи се оценява като повишена и причина за подобно допускане е повторяемостта на засушаванията, редуващи се на периоди между 4-5 години.

Най-голям ръст в производството към 2022 г. изследователите очакват при царевицата и слънчогледа, а най-слаб при ечемика. Ечемикът се очаква да загуби в следващите години най-голяма част от площите си, а оттам и от производството си.

Според доклада предвижданията за изкупните цени от място за настоящата 2017/18 г. у нас са за пшеница - 280 лв./тон, при ечемика - 255 лв./т., около 630 лв./тон за слънчогледа и 670 лв./тон за рапицата, а цените на царевицата се предвижда да са около 280 лв./тон. Тези цени са по-високи от предходната година, като единствено при слънчогледа може да се очаква спад.

Трудна година се очертава за цената на слънчогледа, което се дължи на силната конкуренция на европейския пазар от страна на украинския слънчоглед и олио. Отпадането на митата за украинско олио в ЕС потиска цените и това се отразява на вътрешния пазар у нас, като през септември 2017 г. в началото на жътвата цените паднаха под 550 лв./т.

По отношение на средносрочните предвиждания за зърнени и маслодайни култури очакванията са цените за периода 2017-2022 г., в сравнение с тези за периода 2012-2016 г., да бъдат по-ниски при всичките 5 разглеждани култури.
Това се дължи на необичайния ръст, който постигнаха цените в периода на големия бум между 2011-2014 г., дължащ се на засушаванията и като цяло на по-ниските производствени нива в света.

Цените, които се очаква да бъдат наблюдавани в следващите 5 г., ще бъдат на нива, близки до тези през периода 2007-2011 г., което се отнася до пшеница, ечемик и царевица. Малко по-високи са очакванията за цените в следващите години (в сравнение с 2007-2011 г.) при маслодайните, но специално при слънчогледа може да има известно надценяване.

Разбира се, в случай на неочаквани климатични условия, които могат до доведат до рязко намаление на реколтата, може да има шокове и изменения. Все пак дори и с намаление, цените на маслодайните ще са на нива, по-високи от средните за периода 2007-2011 г.

Цените на всички култури обаче ще са на нива, по-ниски от средните за периода 2012-2016, както през 2022, така и през петгодишния период.

Според анализаторите при пшеницата в периода до 2022 година те биха били между 210-340 лв./т., ечемика – 185-340 лв./т и царевицата – 205-310 лв./т (94% вероятност).

При маслодайните семена долните и горни прагове, в които биха се заключвали средните годишни цени, са: слънчоглед – 400-800 лв./т (94% вероятност) и рапица – 340-780 лв./т (93% вероятност).

На световните пазари зърнените и маслодайни култури ще продължат да бъдат сред основните търгувани суровини.

През последните 5 г. (2012-2016) страната ни България устойчиво по средно около 3,5 млн. т пшеница.

Износът на царевица също е в големи размери, следвайки производството. През последните пет години най-много царевица е изнесена през 2014 г. – 2,06 млн. т, а най-малко през 2012 – 1,07 млн. т.  Износът пред 2016 г. е в размер на 1,09 млн. т.

Предвижданията за периода 2017-2022 година са за износ от 1,3 млн. т царевица годишно. Намаляването на производството на ечемик в страната няма да се отрази в рязко намаляване на износа, като той ще е около 420 хил. т годишно.

През 2012 г. България е на първо място по износ на слънчоглед в света, като в абсолютна стойност количествата се повишават и през 2013 и 2014 г.

Предвижданията за износ на слънчоглед до 2022 г. са за количества, по-ниски от 2012 година. Това, от една страна, е свързано с размера на производството в страната, а, от друга, с развиване на преработвателните мощности у нас и производството на слънчогледово масло. Това е добре за развитието на сектора, тъй като ще допринесе за повишаване на добавената стойност от земеделското производство.

Авторите на доклада посочват, че основните предизвикателства в краткосрочен и средносрочен хоризонт за българските зърнопроизводители са контролиране на разходите и увеличение на добивите, което е стратегия срещу спада и колебанията на цените.

Директните плащания в българското земеделие са важен буфер за посрещане на спад в приходите или ръст в разходите в зърнопроизводството.

Освен тях другите инструменти за управление на риска (производствени, технологични и застрахователни) не са достатъчно разпространени. Това застрашава производителите както при неблагоприятни природни условия (повишена вероятност за такива има в следващите 1-2 години на база повторяемостта на такива периоди), така и при ценови катаклизми, предупреждават експертите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:39 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

20
rate up comment 1 rate down comment 0
Веск
преди 6 години
Износа на зърно е износ на суровина. Не е голямо постижение. По-добре да произведем теле и да храним с него туристи ама то си е свободен пазар. Ние с Украйна и Русия не можем да се мерим по зърно, но да храним собствените си граждани, а и туристите с наши производства бихме могли.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 3 rate down comment 0
pecan
преди 6 години
Под 100 кг . Някой казват че изкарвали 250 -300 , но аз не им вярвам . Е може и да не сме уцелили нещо с обработките или семето , но това си е и топлолюбива култура .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 3 rate down comment 0
data
преди 6 години
Нахута колко ви даде ако не е тайна че добър пазар се отваря за него стана втора година
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 3 rate down comment 0
pecan
преди 6 години
Ние сяхме нахут , но мисля че е по добре с угар . Зависи и колко операции включват в обработката . Иначе при нас имаше и посеви които бяха почти напълно унищожени . 650 * 290 =188 лв на дка+26 лева субсидии . Ако обработкат е 110 лв 15 лева амортизации 5 лева за угара , 5 лв лихви и 80 лева рента за този регион
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 4 rate down comment 2
data
преди 6 години
:) няма как да ми даваш съвети при положение , че не знаеш от коя страна се хваща мотиката , а за твое сведение за "огромния пазар наречен Турция" и в момента изнасяме доволно земеделска продукция
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 2 rate down comment 0
data
преди 6 години
650 за нула ми се вижда много , но ако има доста техника на лизинг може и да си прав . 5% угар - да прав си , но това ако не сееш протеинови (има хора сеят и са доволни) . Поливна царевица може и да мине двата тона , но бях говорил с един който ми обясняваше че не излизала сметката - не съм я смятал , може и да е прав , не знам колко им вземат за вода а и капковото си е цифра . Централна ядоха дървото тая година с градушките , Гимел не знам как и дали са се оправили
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 2 rate down comment 1
pecan
преди 6 години
Трябва да се има предвид и че върху 5 те % не дават субсидии , а се плаща рента . А и 26 лева са си 26 лева защото на 10 хил дка . Разликата е 40 хил лева . Ако има застъпвания също . Ремтите при нас в северен централен са по ниски около 50-60 лева . Иначе една година изкарахме и 1050 кг от дка царевица . Нормалното разбира се е 800 кг за царевицата и 700 за пшеницата . Тази година имаше и градушки за съжаление в региона . Сервизите също яко дерат за ремонти . Според мен за Добруджа 650 кг дка пшеница е на 0 .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 5 rate down comment 0
data
преди 6 години
Пак ти казвам че пишеш неща от който си нямаш и представа . 1.Никой , ама повтарям никой не може да ти каже колко са средните добиви към момента . Това е така от как закриха националната служба по зърното . Данните който се публикуват са предварителни статистически данни . Реално произведеното ще стане ясно до година като стане ясно колко сме изнесли щот вътрешното потребление е долу горе ясно 2. Поливна царевица в Бг почти няма или ако има е незначително . Без поливни при добра година добивите са между 600-1000 това при нас в Добруджа . Пшеницата - добивите са доста над тия 480 който цитираш .То ако някой извади толкова пшеница в Добруджа е готов фалирал . Сметката е елементарна : 0.48x290=139,2+30 (субсидии)=169.2 приход на декар . Като разходите в Добруджа са минимум . 200 лв. на декар . Долу горе при 500 клг си на фитка . Рентите са между 80-120 лв/дкр
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 3 rate down comment 3
lyusien
преди 6 години
До 2 и 3 Знаете ли аз рязко отговарям на неграмотници като Михаелис но при вас трябва да има уточнения защото вероятно не четете цялата статия Става въпрос за средни добиви а не колко добил някои си някога си в Горно Нанадолнище Средните добиви на страните за които ви написах са 800кг пшеница от декар и над хиляда кг царевица от декар При нас за около 480 кг пшеница и 700 кг царевица от декар но при поливни площи И не твърдете глупости че там валяло по вече Тези култури освен от вода се нуждаят и от слънце Хайде стига ви толкова Съветите не са безплатни
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още