Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Какво се случва с длъжниците, обявили личен фалит?

Практиката по света е различна, но никой не бива да живее с илюзията, че с обявяването на фалит дългът му автоматично се отписва

През последните години периодично се появява идеята за създаване на законодателство, което да позволи фалит на физическите лица. Такова предложенив се съдържа и в годишния доклад на Института за икономически изследвания за ситуацията в България през 2013 г., разработен от Българската академия на науките (БАН).

Още по темата

На този фон стана ясно, че министерството на правосъдието обмисля създаването на закон за защита при свръхзадлъжнялост на физически лица и анализира европейската практика.

За коментар по темата потърсихме д-р Борис Гюров от Института за икономически изследвания. За разлика от корпоративните фалити, при които отдавна съществуват международни стандарти за добри практики, при личните фалити ситуацията е далеч по-неясна, обясни той.

Според Гюров е важно да се намери баланс между интересите на потребителите и банките чрез създаването на схеми за сътрудничество между двете страни.

Практиката по света

Кризата породи вълна от законодателна дейност в ЕС като редица страни въведоха ново или коренно преосмислиха съществуващото си законодателство в тази област. Подобни промени настъпиха в Италия, Ирландия, Исландия, Полша, Унгария, Литва, Латвия,  Естония и др. В Гърция, Испания и Португалия въведоха специфични законодателства относно ипотечните кредити, а Ирландия, Исландия, Португалия и Латвия въведоха иновативни мерки за намиране на извънсъдебни споразумения, заяви д-р Борис Гюров.

Той посочи, че в общия случай, когато потребител не може да си плаща задълженията към банките, получава възможността да предложи нов погасителен план на кредиторите си, предвиждащ поне временни облекчения по вноските и обикновено отписването на някаква част от задълженията, след изтичането на 3 до 5 годишен период на редовно обслужване на плана.

В някои случаи има и 6-месечен силно облекчен период, който дава възможност на закъсалия с вноските потребител да си намери работа, ако е останал безработен, или ако има такава – второ работно място, за да възстанови финансовото си положение.

Ако банката не приеме погасителния план, се пристъпва към фактическо обявяване на фалит и разпродажба на имуществото, под контрола на надзорник, назначен от съда,  като в повечето случаи потребителят има право да запази основното си жилище, стига да не е луксозно, както и вещи от първа необходимост като дрехи, хладилник, печка и т. н.

Практиката в САЩ показва, че благодарение на подобно гъвкаво законодателство банките успяват да си върнат около 50% от стойността на проблемните кредити без засегнатите домакинства да изпадат в пълна безизходица и без да се натоварват допълнително социалните системи, допълва д-р Гюров.

Какви са последствията за длъжника?

Последствията са тежки, никой не трябва да живее с илюзията, че с обявяването на фалит дългът му автоматично се отписва, предупреждава Борис Гюров. В САЩ такъв длъжник не може да си открива кредитни карти и изпитва големи трудности дори при ползването на банални  услуги като кабелна телевизия, мобилен телефон и всякакви форми на разсрочено плащане.

Там, а отскоро и в редица европейски страни, при изпълнението на погасителния план се назначава финансов надзорник на длъжника, който има правото да следи доходите и разходите му и да спира покупките на стоки и услуги, които не са от първа необходимост или са луксозни (например скъп смартфон, плазмен телевизор или луксозна ваканция).

Когато се изпълни погасителният план, задълженията се отписват без правни последици, но в повечето случаи длъжникът остава с лоша кредитна история. В близко бъдеще той трудно би получил заем от банка.

Рискът от злоупотреби

Действително има хора, които изпадат в беда и отиват на улицата, но има и риск от злоупотреби. След като в САЩ е бил създаден такъв закон през XIX в., се е наложило на три пъти да бъде отменян заради вълна от измами или селективно прилагане. Сега там, ако се докаже, че длъжникът е обявил личен фалит с користни цели, това се счита за федерално престъпление и последствията са много сериозни, допълва експертът.

Той припомни, че и част от закъсалите длъжници носят вина за финансовите си проблеми, тъй като не са преценили правилно как ще си връщат заемите.

„В годините преди финансовата криза голяма част от потребителите в България имаха неоправдан оптимизъм относно доходите си и силна нагласа за консумиране. Масово се пазаруваха луксозни стоки, правеха се скъпоструващи ремонти  и се ходеше на почивки в чужбина без ясна идея как ще се връщат парите“, посочи д-р Гюров.

В крайна сметка, според него, от едно добро законодателство могат да спечелят и двете страни като споделят риска – при проблеми потребителят не си губи задължително жилището, а банките си връщат част от отпуснатите кредити.
“Важно е да има прозрачни процедури, механизми срещу недобросъвестност и да не бъдат отнети твърде много права на финансовите институции, тъй като това допълнително ще забави и значително ще оскъпи кредитирането като цяло“, предупреди д-р Гюров.

По статията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (13)

   1| 2    
2
 
4
 
13
преди 6 години
Няма профилна снимка
Ако една банка с претенции за професионализъм не прецени риска и най-вече не застрахова кредита, нека си поеме негативите и да има лоши кредити. Щом иска да печели от лихви - ще се наложи да поработи и за останалата част :)
Аз лично с удоволствие бих взел колкото ми дават и не бих се притеснявал от личен фалит! Важна е цената - лихвения процент, останалото не е моя работа като клиент на банката - а нейна.
2
 
0
 
12
преди 6 години
Няма профилна снимка
като не можеш 50-ти номер *** да навреш в 46-ти номер гащи няма да искаш кредит който не можеш да връщаш
0
 
10
 
11
преди 6 години
Няма профилна снимка
В статията са забравили да споменат най-важната мярка. А тя е - държавата трябва са се сети най-накрая, че банките в България никога няма да спрат да повтарят мантрата за големия кредитен риск. Той отдавна е престанал да е голям и дори е под средноевропейския. Банките в България са картел и престъпен синдикат и ще продължават изкуствено да поддържат високи лихвени нива по кредитите. Това е най-голямата опасност за кредитополучателите - непосилната лихва. Ето защо Държавата е най-добре да въведе таван на лихвата по кредитите, а и по депозитите, и да ги вкара в наложените европейски рамки. Естествено в Европа пазарът, конкуренцията и регулациите са свършили тази работа, но в България това няма изгледи да проработи. Парадоксалното е, че дори европейските банки, които работят унас, нямат нищо против, дори напротив, да продължат да ограбват българските граждани и фирми.
7
 
15
 
10
SS-23 до: rover
преди 6 години
Никак не ми харесва, когато някои се правят на хитреци
==========
Няма хитреци тука. Или имаш възможност да плаша, или нямаш !
А какво ще кажеш да се приеме правилото, че на човек не може да му вземаш сума, която сваля дохода, който му остава, под прожитъчният минимум, съгласно данните от НСИ ?! А !? Щото как си представяш - заплата 1000 лв, а пък кредита - 800 лв !?! дали дълго човека ще може да издържи с 200 лв ?
Човек, погредни ти и останалите реално - банката е виновна за всичко! защото заради лакомията си, отпускаха кредити без никакви правила и анализ в перспектива на доходите ! Отделно, че оценката на апартамента се прави от банката! А какво е виновен клиента, че оценката е биле неадекватна и далновидна и към момента апартамента не струва и наполовина ? защото са отпускани такива пари? защо клиента ще плаща за грешката на банката!
Ако лихвата не кореспондира със жизненият стандарт в страната - няма кой да я плаща дългосрочно! точка !
3
 
16
 
9
rover до: Pyramid
преди 6 години
Няма профилна снимка
Преди малко разговарях със своя служител-длъжник. Той изобщо няма представа кога трябва да се внасят парите и от кого. А и защо му е да знае? Досега аз ги внасях предварително за моя сметка, а после си ги удържах, когато на него му е удобно. И да не си помислите, че плаща от два-три месеца. От 2012 плаща по 120 лева на месец. И още не се е ориентирал. Нали на мен ще ми блокират сметката при някакво недоразумение.
И после банките били виновни, били кожодери. Тази шматка е трябвало да плаща по 60 лева на месец и не е била редовна. 60 мизерни лева, при положение, че плащам всяка седмица и в последня петък и добавки. Значи заплатата за април са я получили на 25 април, дори не до 10 май, да речем. И пак гафове, пак не е разбрал кое, кога и как се плаща.
Ех, тези гадни банки! Карат те да мислиш.

Още от Анализи
ИПИ: Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел