Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Какво ще се промени след конференцията за климата в Париж?

Имаме сигнал в глобален мащаб, че се пристъпва към нисковъглеродно развитие, заяви участник в преговорите

2015 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."

Четири години преговори приключиха с първото глобално споразумение за борба срещу покачването на температурата на Земята на климатичната конференция в Париж. Представителите на 195 държави подкрепиха Споразумението във френската столица и се ангажираха да ограничат средната температура на глобалното затопляне до под 2°C спрямо прединдустриалната епоха и да намалят емисиите парникови газове.

Споразумението беше наречено „историческо“, като неведнъж беше отбелязана свършената работа от френската дипломация и от председателя на конференцията на ООН за борба с климатичните промени - френския външен министър Лоран Фабиюс.

Какво следва? 

Още по темата

„Първо трябва да се отбележи, че Споразумението още не е влязло в сила. През 2016 г. в Ню Йорк ще бъде отчетен броят на страните, които са го ратифицирали, и тогава ще започне официалното подписване“, заяви на дебат, организиран от „Зелени закони“, Антоанета Йотова от организацията.

Предпоследният вариант на текста е бил изключително слаб и е имало сериозен риск от провал, посочи на дебата Боряна Каменова, директор на дирекция "Политика по изменение на климата" от МОСВ, която лично е участвала в преговорите. Наложило се френските дипломати да използват специфични техники за преговори, открити още от зулусите, за да се стигне до компромисно решение, разказа тя.

Според нея много крайни позиции са били смекчени с прозрачност и възможността в преговорите да участват всички страни.

За самото Споразумение тя каза, че целите за смекчаване на изменението на климата и ограничаване на повишението на температурите значително под 2°C са доброволни. Следователно няма да има и санкции за неизпълнение.

Развитите страни ще продължават да предоставят финансиране на слаборазвитите държави от 100 млрд. долара годишно, но тази сума е включена в частта от текста без задължителен характер.

Поставена е и една дългосрочна цел – през втората половина на 21 век да се постигне баланс между количествата емитирани парникови газове и поглъщането им, например с предотвратяване на изсичането на тропическите гори. Текстът към момента е спорен и тепърва ще се изяснява, защото според някои анализатори тук трябва да се включи улавянето и съхранението на въглерод.

Сега всяка страна е длъжна да представи собствена цел, като сама преценява каква да бъде. След това задължително ще има отчитане как върви изпълнението на целта. През няколко години ще се прави глобален преглед как се работи по ангажиментите.

Като цяло Боряна Каменова посочи като успех следния резултат: Споразумението обединява всички 195 страни, договорена е целта за ограничение на затоплянето с около 1,5°C и целта за въглеродна неутралност. Всички тези цели ще се изпълняват в периода 2020 – 2030 г. „Това е сигнал в глобален мащаб, че се пристъпва към нисковъглеродно развитие“, коментира експертът.

„Краят на ерата на изкопаемите горива реално започна“, коментира пред Investor.bg Георги Стефанов от "Коалиция за климата".

По думите му Споразумението ангажира дългосрочно страните да се заемат с намаляване на емисиите от парникови газове, но то е с много общ характер и е на практика пожелателно. Затова според него е спорно дали без конкретен ангажимент, описан в договор, това ще се случи. Все пак са зададени обща цел и послание, отчита той.

С какво се ангажира България?

България е територия с умерена уязвимост към климатичните промени. Средногодишните температури в страната в последните две десетилетия са повишени с 1,3°C спрямо 1968 г.“, каза в началото на декември министърът на околната среда Ивелина Василева. Според нея глобалното затопляне може да се окаже добра новина за летния туризъм и да удължи активния сезон. В същото време екоактивисти твърдят, че периодите на снегозадържане намаляват с 40%, което неизбежно засяга зимния туризъм.

По данни на екоминистъра в резултат на промените се увеличават периодите на засушаване. Годишното количество валежи намалява, но те стават по-интензивни – изсипват се големи количества за кратко време и това е предпоставка за наводнения.

След Париж Ивелина Василева очаква Евросъюзът да актуализира и модернизира директивата за търговия с емисии. „Всяка една от държавите участнички трябваше да заяви индивидуален принос и ангажимент. Държавите от ЕС заявиха общата си цел през октомври 2014 г. - до 2030 г. да се намалят емисиите парникови газове с 40% спрямо обемите от 1990 г. Тепърва ще стартират преговорите на ниво ЕС“, каза тя на 21 декември, когато отчете свършената работа от екоминистерството за 2015 г. 

Министърът допълни, че България вече е преизпълнила целите си, които трябваше да постигне до 2020 г.
„Имаме сериозно поле за действие в областта на енергийната ефективност“, каза тя и припомни националната програма за саниране. И в други програми имаме мерки за енергийна ефективност, каза министърът.

Боряна Каменова също очаква промени в евродирективи. В този процес ще има допълнително ангажименти, които може да засегнат секторите транспорт, селско стопанство и управление на отпадъците.

„Конкретните преговори как Европа ще постигне 40% редукция на емисиите, 27% дял на ВЕИ и намалена консумация на енергия с 27 на сто ще започнат реално през 2016 г. Тогава България трябва да е активна страна в преговорите, ако желае ЕК да се съобрази с националните ни характеристики“, смята Георги Стефанов.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
0
 
2
преди 5 години
Няма профилна снимка
Отн.: Какво ще се промени след Конференцията..всичко. Констатацията е, че това, което се очакваше след 5 год. (CO2) да надхвърли 400 ppm се случи на 15 дек. т.г. В момента CO2 е 402 ppm, което трябваше да стане догодина. Светът е в енергийна криза. Няма значение колко мръсни лигнитни въглища може да имаме, и колко миньори ще се намерят да ги копаят -ако ООН забрани горенето на изкопаеми горив, няма да може да ги горим (защото ще ни отстрелят с някой дрон). Значи сме в енергийна криза. Друг е въпросът, че някои, като напр. комисионерите от БАН на енергийната мафия с техните *** теории за 'чисти въглища' и 'чиста ядрена енергия' съсипват възможностите от десетилетия да развиваме нормална екологична и печеливша за страната енергетика.Отн.: на офшорките ,данък върху лихвите по държ.дългове'А на боклуците, които изсякоха дърветата от авенюто на Сливница -конфискация да всички дърва ..и въглища. Да ги дадат на мебелната промишленост, поне няма да върнат въглерода обратно във въздуха
1
 
2
 
1
преди 5 години
Жалкото е ,че нашият професор се изхвърля за неща които са доказани и съм събрал основните факти за затоплянето - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445Идеята ми е забрана на офшорките ,данък върху лихвите по държ.дългове и ''данък Тобин'' - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1442612112683685с цел 6% бюдж.излишъци които се инвестират в точно определени неща https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558за да се избегне петролната катастрофа - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231и глобалното затопляне

Още от Анализи
Икономика на ръба - как се стигна до тук и какво следва?