Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Колко всъщност е безработицата в България

Необходимо е през следващите години фокусът за изчисление на показателя да се измести към данните на Агенцията по заетостта, пише Явор Алексиев

Колко всъщност е безработицата в България

Снимка: Pixabay

Сравнително добрият период за българската икономика и дълготрайните позитивни тенденции на трудовия пазар могат да имат успиващо действие върху анализаторите на протичащите процеси. Ако има един урок, който трябва да си припомним от предходната криза, то е че у нас проблемите на пазара на труда назряват бавно, но ескалират бързо.

Тук обаче не става дума за някакви назряващи кризи на пазара на труда, а за това кой към момента е по-подходящият инструмент за тяхното навременно идентифициране – данните на Агенция по заетостта (АЗ) или тези на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки че двете институции изчисляват безработицата по различен начин и съответно резултатите им не са директно сравними, в този материал ще направим именно това, с всички необходими условности, пише в анализ икономистът Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Тенденциите, наблюдавани от АЗ и НСИ, са аналогични, а разликите в коефициента на безработица – минимални (виж Графика 1). Така например, годишните данни за пазара на труда, които НСИ публикува през миналата седмица, показаха спад на безработицата до рекордно ниските 5,2% през 2018 г. Въпреки че АЗ все още не са публикували официално данни за средногодишното ниво на безработицата за миналата година, нашите изчисления на база получени от агенцията месечни данни, също сочат очаквано рекордно ниско ниво от 6,2%.

Графика 1. Коефициент на безработица (2003-2018) в %

Източник: ИПИ на база данни от АЗ (прогноза на ИПИ за 2018 г.) и НСИ

По правило икономическите анализатори разчитат в много по-голяма степен на данните на НСИ, тъй като те дават цялостна представа за случващото се на трудовите пазари, докато ролята на АЗ е много по-ограничена – фокусът на агенцията пада само върху безработните, които са регистрирани в бюрата по труда. НСИ използва по-широка дефиниция на понятието „безработен”, като регистрацията в бюрото по труда не е задължителна предпоставка за причисляването на едно лице в тази група. Напълно достатъчно е лицето през последните четири седмици активно да е търсило работа (или дори вече да е намерило такава, която очаква да започне до 3 месеца от наблюдавания период, което е случаят, например, с някои сезонни работници).

Друга основна разлика идва от знаменателя, който двете институции използват, за да изчислят коефициента на безработица, а именно броят на икономически активното население (заети + безработни). Докато НСИ актуализира броя на икономически активното население при всяко от своите изследвания, АЗ използва статична величина – броя на икономически активното население при последното преброяване на населението (3,282 млн. души). Разликата между статичната и актуализираната икономическа активност в периода след 2011 г. обаче никога не е била достатъчно значителна, за да доведе до кой знае какво разминаване в данните на двете институции. Сравнението между традиционния метод на изчисляване на коефициента на безработица от АЗ и корекцията му с данните за икономическа активност от НСИ показва близки стойности (Графика 2).

Графика 2. Коефициент на безработица на АЗ и корекция спрямо годишно актуализираните  данни за икономическата активност на НСИ

Източник: ИПИ на база данни от АЗ (прогноза на ИПИ за 2018 г.) и НСИ

В периода до 2011 г. коригираният коефициент на безработица е по-висок от официално регистрирания от АЗ, заради значителният спад на активното население в годините между 2001 и 2004 г. С настъпването на по-силни за икономиката години, икономическата активност се покачва отново, което води до сближаване на двата коефициента.  В периода след Преброяване 2011 корекцията на коефициента с ежегодните данни на НСИ за икономическата активност не показват особени различия, като дори обратното наблюдение е вярно – коригираният коефициент е малко по-нисък от официално публикувания от АЗ. Специално през 2018 г. очакваме тази корекция да покаже стойност от 6,1% при вече споменатото очаквано официално ниво от 6,2%.

Извадковият характер на провеждането от НСИ изследване „Наблюдение на работната сила” означава, че с продължаващия спад на броя на безработните лица в страната, данните на статистиката ни казват все по-малко за тях. Това не е някаква критика, а просто обективна реалност и логично следствие от промяната на характеристиките на наблюдаваната съвкупност.

Графика 3. Съотношение между отчетените от НСИ и АЗ безработни по области (2018)

Източник: ИПИ на база данни от АЗ (прогноза на ИПИ за 2018 г.) и НСИ

За да илюстрираме проблемите, до които това може да доведе при анализа на данните за пазара на труда, ще направим едно още по-неиздържано от направените дотук методологически сравнения на резултатите на НСИ и АЗ – сравнение на данните на областно ниво. През 2014 г., когато в страната има 384 хил. безработни лица, единствената област, в която НСИ признава за недостатъчна точност на коефициента на безработица, е Кърджали. През 2018 г. тези области са вече 6 – Габрово, Стара Загора, Кюстендил, София (област), Кърджали и Хасково.

Съпоставката с данните на АЗ за броя на реално регистрираните лица показват, че безработицата, публикувана от НСИ, за тези области (с изключение на Габрово) най-вероятно е силно подценена. Най-фрапиращо е разминаването в София (област), където НСИ прави оценка за 700 безработни, при данни на АЗ за реално регистрирани 6500 души. Освен тези области двойно повече регистрирани безработни от страна на АЗ се виждат още в областите Благоевград и Пазарджик – други два потенциални източника на непредставителни данни в бъдещи изследвания. В останалите 20 области на страната оценките на АЗ и НСИ са близки, като в някои от тях се вижда и очакваният „превес” на идентифицираните от НСИ безработни лица.

Въпреки че на национално ниво данните на НСИ са напълно в унисон с изискванията на Евростат, намаляващият брой на безработните в страната поставя обективни трудности пред тяхното точно проследяване посредством извадкови наблюдения, особено на регионално ниво. Причините за това са напълно обективни, но и ефектът върху данните е напълно реален, поради което изглежда необходимо поне през следващите 2-3 години фокусът на тема безработица да се измести към данните на АЗ.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

0
 
1
 
7
nradev до: khao
преди 2 месеца
останах си жаден
2
 
7
 
6
Sakamano до: Императорът
преди 2 месеца
Пак не са хиляди левове. Това което харесвам в България сравнена с други европейски държави е, че че социалното подпомагане е ограничено до минимум. Да, има хора които се възползват от него, но ако не е любимото ти мaлцинcтво, ще бъдат други, така че не този е големия проблем на държавата.
1
 
5
 
5
Императорът до: nradev
преди 2 месеца
Да, защото така устройва управляващите - и туканка, и в други държави. Без-работен е този който е без работа. Иначе трябваше да се казва: търсещ работа.

Кхаов - върви при Любо Пенев да ти даде инструкции какво да правиш. Компетентен съм, не съм като тебе - невеж сулю, но на всяка манджа мерудия.

Сакаманов - ти наясно ли си, че има близо 20 вида помощи? Отделно фалшивите ТЕЛК-ове. Да не мислиш, че всичко спира с тия 40 лв, които получават само семействата с НИСКИ ЗАКОННИ ДОХОДИ?
1
 
1
 
4
khao до: nradev
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
само моля те кажи само една тема по която имперстрицата е компетентна ,? една и печелиш бира
4
 
12
 
3
nradev до: Императорът
преди 2 месеца
Не си хич в час. Не ти е ясно как се изчислява безработицата.

Безработен е този който няма работа и си търси.

Който няма и не търси не се брои безработен.

Така че ромовете не се броят.

Уж си голям икономист а не знаеш елементарни икономически принципи

Още от Анализи
България: На 26-о място в глобалния индекс на мира