Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Нови технологии променят производството на череши

Това е един от най-атрактивните овощарски сектори в България

Нови технологии променят производството на череши

В село Острово, Разградска област, привършва прибирането на реколтата от къснозреещи череши. Продукцията е за вътрешния пазар. Снимка: БТА

Производството на  череши  в  света  се промени  значително през последните  15 години. Навлязоха нови сортове, разработени да се самоопрашват, да дават по-едри и твърди плодове, годни за механизирано прибиране. Бяха  въведени  нови  подложки, които позволяват по-голяма   гъстота и  по-ранно  плододаване. Това се казва в анализ на икономиста Николай Вълканов от ИнтелиАгро за перспективите пред сектора.

Икономистът отбелязва, че успоредно с това се развиха технологии, които предпазват реколтата от напукване,  измръзване,  градушка;  които позволяват прецизно сортиране, охлаждане и съхранение. Всичко  това,  както и  растящото платежоспособно търсене от развиващите се  пазари, доведе  до увеличаване на производството  на  череши  в  света.

Още по темата

Реколтираните площи са нараснали със 17% за периода 2004-2013 г., спрямо 12% през 1994-2003 г. и надминават 405 хил. ха. Средните добиви също нарастват и достигат 5,58 т/ха  за  последните пет стопански  години, за които има данни на  глобално ниво (2009-2013 г.). За сравнение, средните добиви в края на 90-те години на ХХ век са били 5,24 т/ха.

В резултат на това световната продукция приближава 2,3 млн. тона през 2013 г. при 1,7 млн. тона за 2004 г. или увеличение от 35 на  сто. Глобалното  производство  ще достигне  3,1  млн.  тона  през  2015  г.  по предварителни оценки на на Belrose, Inc.

Турция е безспорният глобален лидер в производството на череши и третият най-голям износител след САЩ и Чили. На Балканите този бизнес остава популярен и е силно застъпен още в Гърция, Румъния, България и Сърбия, а Албания го развива с бързи темпове.

Черешопроизводството е един от най-атрактивните овощарски сектори в България. През последните седем години делът на реколтираните площи с череши от всички овошки достига 24% (2014 г.) от 17,7% (2007 г.). По обем на производството се нарежда на второ място след ябълките. През първата половина на разглеждания период това е овощната култура с най-голям дял в новосъздадените насаждения – 20 - 24%, но този дял постепенно намалява.

Бързо се увеличават новите орехови градини, насажденията с които нарастват и през 2013 г. Те вече изпреварват черешовите по размер на засадените площи, по оценки на InteliAgro. Повишеният интерес към създаването на нови орехови насаждения, според анализа, се дължи в немалка степен на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Черупковите имат по-голямата тежест при определяне стандартния производствен обем на стопанствата.

Въпреки това, новите насаждения с череши нарастват в абсолютна стойност – те достигат 269 ха през 2013 г. (14% от новите овощни насаждения в страната) при 172,5 ха през 2010 г. (21,3% от всички). Това, според икономиста, говори за осъзнат потенциал за възможностите пред културата.

Инвестициите в нови градини идват съвсем навреме да посрещнат нуждата от подмяна на вече съществуващи, физически и морално остарели насаждения, останали в наследство при връщането на земята през 90-те години на ХХ век. По оценки на отдел „Агростатистика“ към МЗХ от 2007 г. 31% от черешовите градини или 1891 ха са били на възраст над 20 години. Това са градини, които към настоящия момент вече излизат от плододаване.

В анализа се отбелязва, че България има своето място сред водещите производители на череши в света, но трябва да преодолее редица предизвикателства. Сортовата и възрастова структура на насажденията, използваните технологии и немарливостта на много от малките стопани предопределят основната част от продукцията да отива за преработка. Масовата череша, която се бере в България, не може да намери реализация на пазара за прясна консумация.

Популярният с черешите си Кюстендилски край от години е в упадък със силно раздробена собственост на градините (среден размер от 8 дка), стари насаждения и сортове. Най-големият производствен район в страната е Югоизточният. Все по-голям интерес към създаването на нови насаждения се забелязва и в Северна България.

България е част от общия европейски пазар – най-големият консуматор на пресни череши и един от най-платежоспособните в света. Местните производители имат възможност да се възползват от нови, но вече изпитани и доказани сортове, подложки, технологии за засаждане, формировки, средства за растителна защита. За успешната реализация на продукция за прясна консумация на премийни пазари инвестициите в сертифициране на качеството, охлаждане, калибриране, опаковка и маркетинг ще бъдат абсолютно необходими.

За по-малките производители (под 50 дка) сдружаването единствено гарантира възможност за инвестиции в повишаване добавената стойност на продукцията, коментира икономистът.

Той допълва, че ролята на държавата в подкрепа на сектора следва да бъде насочена основно към преодоляване на външните за него предизвикателства – по-лекия и евтин достъп до земя, вода, енергия, както и опазване на собствеността на производителите. Най-големият проблем, който се очертава в бъдеще, е липсата както на специализирана, така и на обща работна ръка, който ще се изостря тепърва.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
14
 
1
преди 5 години
Не им знам новите технологии, но баба ми зареждаше поне 20 касетки за едно дърво череша!

Още от Анализи
ИПИ: Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел