Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важните данъчни изменения във връзка с извънредното положение

Няма да има промяна в срока за подаване на Годишна данъчна декларация на физическите лица за 2019 г.

По-важните данъчни изменения във връзка с извънредното положение

Снимка: Pixabay

Бояна Милчева и Иван Манев

С обнародвания Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (Закона) бяха въведени изменения на данъчното законодателство, с които се цели икономическо облекчаване на гражданите и бизнеса през периода на извънредното положение. С настоящото изложение ще разгледаме основните данъчноправни въпроси, които биха могли да възникнат след приемането на новия Закон.

Какво предвижда новият Закон в данъчноправен аспект?

  • Удължаване на редица срокове за подаване на декларации и внасяне на данъка;

  • Спиране на изпълнителните производства по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и забрана за образуване на нови;

  • Спиране на обикновената и абсолютната давност за публични задължения, до отмяна на извънредното положение;

  • Други разпоредби, касаещи административните срокове, ревизионните производства и начисляването на лихви за забава;

1. Кои срокове се удължават и докога?

Една от най-коментираните в публичното пространство мерки беше тази за удължаване на сроковете за деклариране и плащане на данъци. Няма да има промяна в срока за подаване на Годишна данъчна декларация на физическите лица за 2019 г. Той остава 30 април 2020 г. За ползване на отстъпка от 5%, годишната данъчна декларация следва да бъде подадена по електронен път до 31 март.

Още по темата

Съгласно изменението в Закона за данъците върху доходите на физическите, до 30 юни 2020 едноличните търговци подават годишна данъчна декларация и отчет за дейността, като следва да внесат дължимия данък. За да ползват отстъпката от 5% тези лица следва да са подали данъчната си декларация по електронен път до 31 май 2020 г.

Съгласно изменението в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в срок до 30 юни:

  • се подава годишната данъчна декларация на юридическите лица, както и следва да бъде внесен дължимия корпоративен данък;

  • следва да бъдат внесени дължимите данъци върху разходите съгласно чл. 204 и сл. от ЗКПО;

  • бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация и внасят дължимия данък;

Срокът за подаване на годишните финансови отчети на търговските дружества и сдруженията и фондациите с нестопанска цел в Търговския регистър, се удължава до 30 септември. Няма промяна в сроковете за плащане на авансови вноски за лицата, които са задължени да правят такива, но са въведени някои особености при изчисляването им в зависимост от това дали вече е подадена годишна данъчна декларация.

Всички срокове, които не са изрично удължени с новия закон, не се променят. Това се отнася и за сроковете по Закона за данъка върху добавената стойност- следващият срок за подаване на месечната справка-декларация на регистрираните лица е 14 април. Непроменени остават и сроковете за регистрация в предвидените от закон случаи.

2. Ще бъдат ли начислявани лихви върху непогасени публични вземания?

Новият Закон не дава ясен отговор на този въпрос. В чл. 6 от него се предвижда, че спрямо частноправните субекти (физически и юридически лица), няма да се начисляват лихви и неустойки за забавени от тях парични плащания. Това правило обаче по-скоро касае плащанията между частноправните субекти. В разпоредбата не е предвидено тя да се прилага и по отношение на публичните задължения.

Наред с това в § 49 от преходните и заключителни разпоредби на Закона се предвижда, че сроковете и производствата по събиране на публични задължения, регламентирани в ДОПК, не се променят, освен в изрично предвидените от закона случаи. Именно в частта, уреждаща събирането на публични задължения по ДОПК, е уредена и лихвата за забава върху тях. Може да се направи заключение, че с този параграф, наред с останалото, законодателят цели именно да изключи начисляването на лихви върху публичните задължения от общото ограничение на чл. 6.

С други думи, вероятно е лихви за забава на плащане на публични задължения, включително данъци и осигуровки, да бъдат начислявани от НАП и през периода на извънредното положение. Това становище беше публикувано и на официалната страница на НАП, както и потвърдено неофициално от служители на агенцията, по направено от нас запитване.

3. Могат ли да се образуват нови изпълнителни дела за дължими публични вземания (данъци, осигуровки и др.)?

Законът изрично разпорежда, че през периода на извънредното положение не се образуват нови изпълнителни дела за дължими (установени с ревизионен акт или декларирани) публични вземания. От това правило обаче е направено важно изключение – изпълнение може да бъде започнато, когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението. Преценката за наличието на тези обстоятелства е предоставена на приходната администрация.

На практика нови изпълнителни дела за дължими публични вземания могат да бъдат образувани по решение на НАП. Тоест, разпоредбите на новия закон не създават положение, което особено да се различава от настоящия ред. Действията по новообразуваното съдебно производство биха могли да бъдат обжалвани пред директора на съответната териториална дирекция, като незаконосъобразни. Неговото решение, в някои случаи подлежи и на съдебно обжалване. Предвид обаче, че дейността на съдилищата е силно ограничена през извънредното положение, този вариант може да бъде сериозно затруднен.

4. Спират ли се изпълнителните производства за публични вземания?

Законът разпорежда, че образуваните изпълнителни производства по реда на ДОПК следва да бъдат спрени, като вече извършените действия запазват своето действие. С други думи, ако е бил наложен запор на банкова сметка например, той няма да бъде вдигнат.

Също така се забранява на публичните изпълнители да извършват нови изпълнителни действия в тези производства. От това правило обаче има две изключения.

1. Публичните изпълнители имат възможност да налагат обезпечения.

По преценка на органите по приходите могат да бъдат наложени всички видове обезпечителни мерки, предвидени в ДОПК, независимо от извънредното положения – сред тях са и запори на банкови сметки, възбрани на недвижими имоти и др. При настоящата редакция на закона, би било възможно да бъдат наложени запори и на сметки на физически лица, тъй като забраната въведена с чл. 5, ал. 2 не е относима към публичните вземания. При всички случаи налагането на обезпечение може да бъде обжалвано пред директора на съответната териториална дирекция на НАП. Ако той отхвърли жалбата, неговото решение подлежи на обжалване пред съда. Последната възможност обаче е силно затруднена, предвид извънредното положение – съдилищата не образуват нови дела и няма яснота кога жалбата ще бъде разгледана.

Новият Закон не дава яснота по въпроса дали могат да бъдат налагани запори на банковите сметки на физическите лица, за обезпечение на публични вземания (данъци и осигуровки). В чл. 5, ал. 2 от Закона изрично се предвижда, че запори на сметки на физически лица не могат да бъдат налагани. От друга страна § 49 от преходните и заключителни разпоредби предвижда, че производствата по обезпечаване на публични задължения, не се променят, освен в изрично предвидените от Закона случаи. Запорът на банкова сметка е именно една от обезпечителните мерки, предвидени в ДОПК. Предвид това, че обезпечаването на публични задължения е допустимо, би могло да се направи заключение, че в него се включват и запорите на банкови сметки, дори и на физически лица. Макар въпроса да е спорен, нашето становище е, че на този етап Законът допуска това. Това се потвърждава и от публикуваното на електронната страница на НАП.

2. След влизане в сила на Закона, спряното изпълнителното производството за събиране на публични вземания може да бъде възобновено и по искане на длъжника за изпълнение върху вземания и парични средства от банки, вземания от трети лица, вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове.

Тоест, задълженото лице може да поиска от публичния изпълнител да насочи изпълнението към описаните по-горе имуществени права.

5. Ще тече ли погасителна давност за публичните задължения по време на извънредното положение?

Краткият отговор е, че погасителна давност няма да тече за дължимите публични задължения. Припомняме, че има два давностни срока, след изтичането на които публичните задължения се считат за погасени и могат да бъдат отписани от приходна администрация. Те са 5 и 10-годишен давностен срок.

С новия закон беше предвидено, че и двата срока спират да текат докато трае обявеното извънредно положение (от 13.03.2020 г. до отмяната му с акт на Парламента). Тази разпоредба може да има последици при бъдещото определяне на данъчните задължения на лицата. При изчисляване на двата срока в бъдещ момент, времето на извънредното положение следва да бъде прибавено към давността.

6. Спират ли се ревизионните производства, образувани преди обявяване на извънредното положение

Съгласно параграф 49 от Закона, сроковете и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на публични задължения (данъци, осигуровки, мита акцизи и др.), не се променят. Тоест сроковете по всички производства, чието спиране не е изрично оказано с новия Закон, продължават да текат.

Тъй като ревизията по дефиниция представлява производство по установяване на данъчни задължения, сроковете по нея също не спират да текат. Това означава, че приходна администрация има възможност да продължи да събира и изисква доказателства от задължените лица, както и да извършва предвидените в ДОПК действия. От това следва, че независимо от обявеното извънредно положение, ревизионните производства не се спират, може да бъде издаван ревизионен доклад и последващ ревизионен акт, с който то се установяват задължения за данъци и осигуровки.

Бояна Милчева е съдружник, а Иван Манев е адвокат в адвокатско дружество ‘‘Димитров, Петров и Ко.‘‘. Горният текст не представлява правен съвет или консултация и не следва да бъде възприеман като достатъчен за разрешаването на конкретни правни проблеми и казуси.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
4
 
1
преди 4 дни
Няма профилна снимка
"Всички срокове, които не са изрично удължени с новия закон, не се променят." При обилните думи за другите данъци нищо не се казва за тези на физическите лица. За първи път по друга методика ще се попълват данъчните декларации и вероятно ще има грешки и въпроси. И освен да се подадат декларациите трябва да се плати данък (не е възможно 100% да бъде по банков път - иначе щяхме да имаме лектронно правителство много отдавна). Може ли някой да поясни това?

Още от Анализи
Коронавирусът и мръсният въздух: Поглед в бъдещето