Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

България обмисля да отмени по-рано извънредното положение, цената на петрола остава волатилна, а Аржентина се насочва към десетия си банкрут

По-важното от изминалата седмица

Ще могат ли хората да посещават скоро паркове и градини? Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България и коронавирусът

България е между страните, които имат достъп до новата кредитна линия на МВФ, обяви изпълнителният директор на фонда Кристалина Георгиева по време на брифинг с български журналисти. Новият инструмент е насочен към страните със стабилни финанси, които се нуждаят от краткосрочна подкрепа. Конкретно за България това означава достъп до около 1,75 млрд. долара.

Същевременно страната ни си осигури суап линия от ЕЦБ. Размерът е 2 млрд. евро, а валидността - до края на годината или по-дълго, ако има нужда, От съобщенията на БНБ и ЕЦБ се разбира, че БНБ получава копие на линиите на Хърватия (също 2 млрд. евро обявена седмица по-рано) и Дания (24 млрд. евро, реактивирана с удвоен размер през март). Трябва да се има предвид, че Дания е член на валутния механизъм ERM II, а Хърватия, както и България, е на път да влезе в него, като това беше изрично упоменато в съобщенията на ЕЦБ за сключената линия.

Междувременно Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспекта за увеличение на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ) с 200 млн. лв. за рекордно краткия в практиката си срок от 8 календарни дни, от които половината бяха празнични. При това във  внесения на 15 април от банката проспект е имало и редакции на ключови параметри. Докато преди две седмици от банката обявиха план да издадат 25 млн. нови книжа, които да бъдат предложени на акционерите срещу 8 лв. всяка - почти четири пъти над текущата пазарна цена на акциите на ПИБ на Българска фондова борса, според одобрения проспект на 22 април с ново решение на мениджмънта на банката това се променя и ще се издадат 40 млн. нови акции при цена 5 лв. Бързото решение на регулатора е пряко свързано със стремежа на България да се присъедини към валутния механизъм ERM II и банковия съюз. Капитализирането на ПИБ е последният неизпълнен ангажимент на страната, като констатираният капиталов недостиг от ЕЦБ 263 млн. евро е покрит на около 70% по оценки на БНБ и финансовото министерство, които се приемат и от ЕЦБ.

Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди ‘BBB’ рейтинга на България и ревизира перспективата пред дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута от „положителна“ на „стабилна“. Информацията съобщиха късно снощи от Министерство на фиансните. Fitch рязко преразгледа прогнозата си за растеж на реалния БВП за България до -5,1% през 2020 г. (предишен преглед: + 3,2%, текуща средна прогнозна стойност: -3,1%), отразявайки влиянието на продължаващото блокиране в отговор на пандемията COVID-19. България наложи извънредно положение на 13 март, което ще остане в сила най-малко до 13 май.

Според Fitch през 2021 г. растежът ще се възстанови до 4,2%, като потреблението и инвестициите ще отчетат съществено нарастване. Приносът на нетния износ към икономическия растеж ще остане малък 0,1 пр.п., поради силното вътрешно търсене. Само входящите международни пътувания допринесоха за 6,8% от чуждестранните приходи за България през 2018 г. (изчислено по данни на Евростат), а секторите за пътувания и туризъм вероятно ще отбележат рязко отрицателен растеж през първото полугодие, пояснява агенцията.

В края на седмицата стана ясно също, че България е уведомила „Росатом“ за отлагане на сроковете за провеждането на търга за строителството на АЕЦ „Белене“ заради пандемията от коронавирус. Сроковете за удължаване на работата по търга ще зависят от периода на действие на ограниченията заради пандемията.  Конкретните срокове ще зависят до голяма степен от възможността за пълен достъп на участниците в така наречената „информационна стая“ за проучване на техническата документация на проекта, въз основа на която ще бъдат формирани предложенията на участниците“, каза той.

Също през уикенда властите заговориха за евентуална предсрочна отмяна на извънредното положение. Министър-председателят Бойко Борисов поясни, че е възложил на юристи да предложат как точно това да е случи, но все пак да останат някои от противоепидемиологичните мерки. „Обмисляме закон, който да задължава например, носенето на маски - защото е доказано, че маските помагат. За банките - да могат кредитите да не се изплащат в сроковете им", обяснява Борисов.

Светът и коронавируса

Европейският съюз отпуска 540 млрд. евро за справяне с последиците от пандемията от коронавирус. Това стана ясно от изявление на премиера Бойко Борисов на брифинг в Министерския съвет след онлайн заседанието на Европейския съвет, на което той участва.  Срещата на върха на ЕС одобри договорения преди две седмици пакет за кредити в посочения размер. Те са предназначени за работници, компании и задлъжнели страни. Помощта ще бъде налична до 1 юни. Още няма бюджет на ЕС и затова трябва с новата финансова рамка и с фонда за възстановяване трябва да се намери съгласие и да се разпределят тези пари. Така Борисов отговори на въпрос каква част от тези пари ще отидат за България.

Голямата коалиция в Германия възнамерява да смекчи мащабните последици от причинената от коронавируса криза с нови помощи на стойност милиарди евро - за работници, ресторанти, компании и училища. Обезщетенията за работа на съкратено работно време трябва да се увеличат, за да се компенсира загубата на доходи, особено за работещите с ниски заплати. В същото време се удължава продължителността на обезщетенията за безработица. Ресторантите, които са особено силно засегнати от кризата, получават данъчни облекчения. Коалиционното правителство на Ангела Меркел одобри нова програма за икономически помощи на стойност 10 милиарда евро. 

Федералното правителство на Германия очаква икономиката на страната да се понижи още по-рязко тази година, отколкото досега. Заради коронавируса сега в пролетната си прогноза Министерството на икономиката очаква брутният вътрешен продукт да намалее с 6,3 процента, цитира Handelsblatt  правителствени кръгове. Досегашната прогноза бе за минус от шест процента.  „Спадът ще бъде по-силен, отколкото при финансовата криза. Най-ниската точка на рецесията вероятно ще бъде достигната през април", се казва в проекта за пролетната прогноза. Федералното правителство все още очаква икономиката да се развие по т. Нар. „V“ метод. Очаква се след насилствения спад икономиката бързо да излезе от кризата.  През следващата година растежът отново трябва да е малко над пет процента. Стабилизацията може да започне през май с ниски обороти, а икономическо възстановяване може да настъпи през втората половина на годината и следващата година, се казва в проекта. Икономическият резултат от края на 2019 г. обаче ще бъде достигнат отново едва в  в началото на 2022 година.

Настроението сред мениджърите в Германия достига катастрофално ниско ниво. Най-важният водещ показател, индексът на бизнес климата Ifo, падна до 74,3 пункта през април, след 85,9 пункта през март. Това е най-ниската измерена стойност в историята - никога не е имало по-силен спад.  „Това се дължи главно на масовото влошаване на настоящата ситуация", заяви президентът на Ifo Клеменс Фюст в петък.  Освен това компаниите никога не са били толкова песимистични по отношение на следващите месеци. „Корона кризата удари германската икономика с пълна сила", каза Фюст. Сега кризата удря всички браншове. Дори основен за Германия сектор, като строителната индустрия, сега е разтревожен за бъдещето. Досега, заедно с потреблението, това беше стълбът на икономиката.

Че последиците от спирането на производства заради коронавируса ще засегнат силно компаниите през април, ставаше по-ясно с всеки един ден след Великден. В четвъртък Ifo съобщи, че кризата е ударила пазара на труда: в индустрията и доставчиците на услуги, една от пет компании, анкетирани от Ifo, възнамеряват да освободят служители или да не удължават срока на временните работни места.

Излизането от извънредните мерки заради коронавируса в Италия ще стане постепенно на три етапа, като първият ще започне от 4 май, заяви италианският премиер Джузепе Конте. Строителният сектор, индустрията и търговците на едро ще бъдат първите сектори, на които ще бъде разрешено да заработят отново на 4 май, две седмици по-късно ще отворят търговците на дребно и музеите, а баровете, ресторантите и бръснарите евентуално на първи юни, обясни Джузепе Конте. Училищата в Италия остават затворени.

В петък Световната здравна организация започна глобална кампания за ускоряване на битката срещу пандемията от коронавирус и в подкрепа за разработването на лечение и ваксини за Covid-19. Повечето от световните лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Еманюел Макрон, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, заявиха по време на видеконферентен разговор, че са необходими съвместни усилия за преодоляване на кризата.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа последния пакет от стимули за борба с икономическото въздействие на коронавируса в размер на 484 милиарда долара. Законопроектът предвижда 370 милиарда долара в помощ за малкия бизнес и подкрепа на работните места на фона на икономическата блокада. Отпускат се и 75 милиарда долара на болници, които да покрият разходите по време на кризата, и 25 милиарда долара за увеличаване на тестването за заразата.

Глобалната икономика

Аржентина заяви, че не е изплатила 500 млн. долара по обслужването на дълга си с падеж 22 април, с което страната започва обратно 30-дневно отброяване. Ако правителството не успее да се споразумее до изтичането на срока за преструктуриране на външния дълг, Аржентина ще фалира отново, след като в началото на април обяви деветия си банкрут по дълговете си в своята история. Общият дълг на страната възлиза на 311 млрд. долара и представлява над 90% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП). Министерството на икономиката заяви, че продължава да търси „устойчив профил на дълга“ с международни кредитори. 

Решението на правителството беше очаквано от инвеститорите, след като през миналата седмица министърът на икономиката Мартин Гусман предложи страната да преструктурира около 65 млрд. долара чуждестранни облигации. Офертата включва издаване на нов дълг с по-ниски лихви и по-късни срокове, както и тригодишен мораториум върху плащанията по външен дълг. От правителството посочват, че планът ще осигури над 40 млрд. долара облекчение на дълга.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви на 20 април, че администрацията му обмисля възможността да спре доставките на суров петрол от Саудитска Арабия, за да подсили страдащата местна петролна промишленост.

Фючърсите върху суровия петрол в САЩ се сринаха, достигайки отрицателна територия за първи път в историята на пазарите в понеделник на фона на продължаващите сътресения, породени от разпространението на коронавируса, довели до срив при търсенето на горива и суров петрол. Петролните фючърси за доставка през май завършиха деня на ниво от -37,63 долара за барел, след като отчаяните търговци започнаха да плащат на купувачите, за да се отърват от петрола заради малкото останало пространство за съхранение на суровината.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Близнашки: Имунитетът на президента не е абсолютен