Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

Политическо напрежение на много места в Европа, ОИСР постигна сделка за глобалния минимален данък, МВФ още няма решение за Кристалина Георгиева

По-важното от миналата седмица

Австрийският канцлер Себастиан Курц подаде оставка. Снимка:  EPA/CHRISTIAN BRUNA

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Отново политически новини доминираха през уикенда, след като в края на седмицата няколко партии определиха кандидатите си за депутати. А само преди десет дни повечето анализатори смятаха преизбирането на Румен Радев за предрешено.  За първи път ДПС издигна кандидат за президент - това ще бъде председателят на партията Мустафа Карадайъ. За вицепрезидент е номиниран евродепутатът Искра Михайлова.

В същото време гражданското движение около организаторите на миналогодишните протести Арман Бабикян и Николай Хаджигенов "Ние идваме" реши да подкрепи действащия държавен глава Румен Радев за втори мандат на изборите на 14 ноември. Причината: след проведеното допитване до симпатизанти и членове на "Ние идваме" 81% заявяват подкрепа за Радев, 19% за Лозан Панов и нито един глас за някой от другите кандидати.

Междувременно пък ццентралната избирателна комисия реши, че на изборите за парламент и за президент на 14 ноември ще се гласува на една машина и с една смарт карта. Разписките ще са две или една, в зависимост от това дали избирателят гласува на двата вида избори, или само на единия.

Сагата със заседналия край Яйлата товарен кораб Vera Su продължава. Транспортният министър Христо Алексиев предположи, че собственикът умишлено не предприема никакви адекватни действия по спасяването на кораба и неговия товар и го води към потопяване с идеята да получи сумите от застраховката. Той беше във Варна за срещи в Морската администрация с представители на компанията спасител, застрахователя на кораба и застрахователя на товара. 

Капитанът и вторият помощник-капитан на кораба  ще отговарят пред съда за причиняване на значителни повреди на чужд имот и че са създали опасност за живота на други хора. По разпореждане на Главния прокурор Иван Гешев разследването на случая се превъзлага на екип от следователи от Националната следствена служба, като прякото наблюдение на работата по досъдебното производство продължава да се осъществява от Окръжната прокуратура в Добрич. 

ВМРО издига зам.-председателя на партията Милен Михов и Мария Цветкова в надпреварата за „Дондуков“ 2. Коалиция „Патриотичен фронт“ представи кандидат президентската си двойка - Валери Симеонов и лидерът на партията на радикалите Цветан Манчев.

Междувременно през седмицата 12 инициативни комитета, които издигат независими кандидати за президент и вицепрезидент, подадоха документи за регистрация в Централната избирателна комисия. Демократична България обяви подкрепата си за кандидатурите на Панов за президент и на Мария Касимова-Моасe  за вицепрезидент.

Темата за енергийната криза засяга и България. Токът за битовите абонати и парното може да поскъпнат между 20 и 30 процента от януари, прогнозира Пламен Младеновски, директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в Комисията за енергийно и водно регулиране, с уговорката, че пазарът е динамичен. Според председателя на енергийния регулатор Иван Иванов обаче все още е рано за прогнози.

От своя страна Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, нарече цените екстремни. Междувременно регулаторът и Министерството на енергетиката обявиха мярка за подпомагане на най-малкия и дребен бизнес - от 1-ви ноември цената на тока от доставчиците от последна инстанция да бъде намалена с между 15 и 30 лева за мегаватчас.

Ръководителят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев пък прогнозира, че горивата за автомобилите ще продължат да поскъпват заради по-високите цени на петрола и природния газ на международните пазари.

Темата бе използвана и чисто политически. В средата на седмицата членове и симпатизанти на ВМРО протестираха заради увеличенията в цените на тока пред сградата на енергийния регулатор. Протестиращи с автомобили проведоха шествие във Варна срещу високите цени на тока. Те смятат, че не се предприемат мерки в подкрепа на хората.  В събота пък бившият премиер Бойко Борисов също засегна темата, казвайки че, „12 години имахме най-ниските като цена ток и газ. Когато със стотинки дръпнеше цената на горивата имаше протести и обширни репортажи за скока на цените. За 5 месеца от 70 лв. токът стана 400 лв. Мога да се обзаложа с Радев, че с тези „мерки” за Нова година токът ще стане 500 лв.“.

През седмицата гореща тема бяха и „Досиетата Пандора“ -  данните за това, че стотици политици са укрили милиони долари в Офшорни данъчни убежища. Атанас Чобанов, главен редактор на сайта bird.bg, партньор на консорциума, уточни, че значимите български политически лица в досиетата са две. Посочените в „Досиетата Пандора“ са бившият депутат от ДПС Делян Пеевски и бившият военен и външен министър Николай Младенов. Пеевски беше призован в Държавна агенция „Национална сигурност“. Той каза, че тепърва ще стават ясни нещата за много хора.

Междувременно отношение по темата взе и министърът на правосъдието Янаки Стоилов, който коментира, че „Досиетата Пандора“ са своеобразна оценка за ефективността на службите. Всички служби работят по „Досиетата Пандора“, увери служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков. От изказване на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ стана ясно, че Движението не е ревизирало отношението си към Делян Пеевски.

Следяхме и развитието на пандемията. Според главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев вече навлизаме в най-активната фаза на четвъртата вълна на коронавируса, а министърът на образоването Николай Денков информира, че над 600 паралелки учат дистанционно, а средният процент на карантинираните учители и ученици е 1,2%.

Следим и темата за развитието на енергетиката, която засега е гордевият възел в нашия план за възстановяване. Трите възможни срока за затваряне на въглищното производство, които служебният кабинет обмисля да предложи, са 2035, 2038 и 2040 г., съобщи енергийният министър Андрей Живков пред БНР. "Проблемът с бъдещето на въглищните региони е социален, при евентуално затваряне на централите и мините трябва да дадем позитивен сигнал за бъдещето на хората, заети в тези сектори... Досега по този въпрос не е работено и никаква стратегия не е разработвана. Това е нещо, което служебното правителство започна да разработва", обяснява той. Според него правителството не може да изчаква изборите, защото до 15 октомври трябва да внесе в Европейската комисия Плана за възстановяване на страната, в който да е записан конкретен срок. Това е едно от основните предварителни условия на Брюксел, за да одобри българския план. Преди седмица служебният премиер Стефан Янев посочи 2036 г. като крайна за въглищната енергетика.

Министерството на финансите ще търси рекордните 500 млн. лв. на аукцион за 5-годишни ДЦК в понеделник. Това е рекорден обем за еднократна продажба на вътрешен дълг, а подобни струпвания имаше след фалита на КТБ през 2014 г. Сега ситуацията е различна - правителството има нужда от дълг, с който частично да финансира очаквания дефицит, както и да осигури ресурс за падежираща голяма емисия външен дълг през март догодина в размер на 1.25 млрд. евро. Ако емисията е успешна, то в рамките само на месец правителството ще е набрало 1 млрд. лв. дълг от вътрешния пазар.

ЕС и еврозоната

И в Европа имаше много политически новини от уикенда. Така например партията на чешкия премиер и милиардер Андрей Бабиш вероятно ще се сбогува с управлението в следващия парламент. При преброени 99% от гласовете партията на Бабиш - ANO, печели на провелите се в петък и събота избори близо 27.2%, а дясноцентристката коалиция Spolu взима 27.7%. Либералната Pirates/Mayors получава 15.6%, съобщава BBC. Това прави много вероятно формирането на "опозиционна коалиция" от партиите на първо и трето място.

Според изчисления на Чешката телевизия те могат да заемат 108 от общо 200 депутатски места. Затова ще започнат преговори, заяви Иван Бартос от Pirates/Mayors. По-рано президентът Милош Земан коментира, че ще даде шанс на Бабиш да сформира правителство, ако неговата партия спечели най-много места. Ако опозиционните коалиции се придържат към обещанията си да сформират правителство обаче, би било математически невъзможно Бабиш и ANO да останат на власт.

Австрийският канцлер Себастиан Курц пък подаде оставка в разгара на корупционен скандал с разследвания срещу него и напрежение между неговите консерватори и коалиционните партньори. В изявление пред медиите и австрийците Курц обясни, че предлага външния министър Александер Шаленберг, дипломат от кариерата, за наследник. Така за втори път Курц подава оставка от 2019 г. насам. Новият му мандат продължи почти две години, след като той свика предсрочни избори заради скандал, уличил тогавашния му коалиционен партньор - крайнодясната Партия на свободата - и станал известен като "Ибисагейт". Сега в центъра на скандала е самият Курц - прокуратурата го смята за "централна фигура" в случаи на злоупотреби и даване на подкупи, разпалил напрежението между него и партньорите му от "Зелените". Според прокуратурата от 2016 г. насам са финансирани с пари на държавата (още преди той да е канцлер, но и тогава неговата партия бе начело на министерството) обяви във вестник, публикувал в замяна благоприятна информация и проправил му - според обвиненията - пътя към лидерския и съответно канцлерския пост.

По-рано през седмицата и Румъния остана без правителство, след като румънският парламент свали от власт правителството на малцинството на премиера Флорин Къцу, което управлява едва девет месеца. Общо 281 депутати и сенатори са гласували за свалянето на Къцу, който ще остане на поста като служебен премиер, докато бъде избран негов наследник. Предсрочни избори са малко вероятни, тъй като парламентът ще трябва да отхвърли две поредни предложения за премиер от президента Клаус Йоханис в рамките на 60 дни.

В Германия пък започнаха същински преговори за лявоцентристка коалиция. Зелените и либералите започват преговори за правителство с Германската социалдемократическа партия, която спечели парламентарните избори на 26 септември. Решението на двете по-малки партии се очакваше, след като стана ясно, че подкрепата им ще е нужна за мнозинство около социалдемократите или такова с консерваторите на Ангела Меркел. Това означава, че кандидатът на ГСДП Олаф Шолц е още една стъпка по-близо до канцлерския пост.

САЩ

Американските сенатори договориха повишение на тавана на държавния дълг с 480 млрд. долара до началото на декември, което премахва временно риска от неизпълнение на федералния дълг, което би имало катастрофални последици.

Спорът между републиканци и демократи относно дълга предизвика тревога на финансовите пазари. Появиха се опасения, че САЩ ще изпаднат в невъзможност да покрият плащанията по дълга. Лидерът на мнозинството в Сената, Чък Шумер, демократ, заяви в четвъртък, че депутатите са постигнали съгласие за увеличение на тавана на дълга до началото на декември. Споразумението е сключено по-малко от две седмици преди 18 октомври, денят, в който министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън предупреди, че е крайният срок за предотвратяване на първото неизпълнение на САЩ по федералния дълг.

Дългът на САЩ в момента възлиза на около 28 трилиона долара.

Постоянно високите цени на петрола родиха в САЩ идеята за рядка мярка за самозащита. Правителството на Вашингтон обсъжда използването на стратегическия петролен резерв на страната. Складовете бяха създадени след световната петролна криза през 1973 г. Общият запас  от нефт може да задоволи нуждите на страната от петрол в продължение на 35 дни.

Последният път, когато САЩ посегнаха на тези резерви, беше през 2011 г., когато ураганът Катрина временно спря производството на петрол в Мексиканския залив и в резултат цената на петрола се повиши до повече от 70 долара за барел. Тогава администрацията на Барак Обама посегтна към този план, за да понижи цената.

Глобалната икономика

Договорено е глобално споразумение за 15 процента минимален корпоративен данък, обяви Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това стана, след като Ирландия, Естония и Унгария най-накрая са дали своето съгласие.

Целта е да бъде прекратена практиката големите компании да укриват данъци или да избягват тяхното плащане. Освен това споразумението трябва да сложи край на започналата преди четири десетилетия надпревара между страните да привличат инвестиции и работни места, като ги облагат с минимални данъци. По оценки на базираната в Париж организация минималният корпоративен данък ще осигури на държавите допълнителни приходи в размер на общо около 150 млрд. долара годишно. Освен това над 125 млрд. приходи от данъци ще бъдат пренасочени към страни, където големите мултинационални корпорации в действителност са извършили съответните дейности.

Междувременно изпълнителният борд на Международния валутен фонд (МВФ) съобщи, че се нуждае от още информация преди да вземе решение за бъдещето на Кристалина Георгиева начело на институцията. Това се случи след като в петък членовете на борда не успяха да постигнат споразумение след продължителни разговори относно твърдения, поставящи под съмнение етиката ѝ на предишна нейна позиция в Световната банка. В публикувано късно в петък комюнике говорител на МВФ съобщи, че бордът е постигнал напредък в „цялостния, обективен и навременен преглед“ на ситуацията, но все още не е приключил разследването.

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
ИПИ: Какво е важно за растежа и благосъстоянието в преговорите за кабинет?