IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Професионалното образование и реалностите в икономиката

Недостиг на обучавани ученици според план-приема и данните за заетостта пък има в сферите на преработващата промишленост, транспорта и строителството

20:00 | 09.04.18 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

През последните години усилено се заговори за нуждата от повишаването на качеството на професионалното образование. В същото време друг важен въпрос, този за количеството, а именно кой какво и колко учи, сякаш остава встрани от общественото внимание, пише в свой анализ Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Къде и какви са разликите може да се види чрез сравнение на данните за професионалното образование, от една страна, и заетостта на придобилите професионална квалификация по икономически дейности, от друга.

Най-голяма е разликата в хотелиерството и ресторантьорството. Докато 16,3% от план-приема е за специалности в тази икономическа дейност, заетите с придобита професионална квалификация (ППК) в тази дейност в икономиката са 6,1%.

Причини за сравнително големия прием може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е необходима толкова скъпа и модерна техника (както при техническите специалности, например). В допълнение, от данните се забелязва, че тези специалности са често срещани в общообразователните училища, където има единични паралелки за професионална подготовка. Тези наблюдения подсказват, че училищата (в съответствие със системата за финансирането им) се стремят да обучават възможно най-много ученици с най-малко разходи без да се съобразяват с последващата реализация на кадрите или нуждите на бизнеса.

Повече от заетите към момента ученици се обучават и в сферата на селското стопанство и информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Тези два сектора, обаче, показват противоположни тенденции на развитие.

Разширеният прием на специалисти в сектора на селското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната, но продължаващото свиване на сектора в икономиката и неговата механизация ще направят аграрното образование още по-неприложимо. При ИКТ специалистите, от друга страна, приложението на придобитото след пет години образование вероятно ще е по-високо заради продължаващото разширяване на  сектора в икономиката, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти. Друг е въпросът дали все по-търсените специалисти в ИТ сектора са и ще са с професионално образование, или по-скоро основният недостиг (в сегашно и бъдещо време) е по линия на ИТ инженерите и другите специалисти с висше образование. С други думи, увеличаващите се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора.

Недостиг на обучавани ученици според план-приема и данните за заетостта пък има в сферите на преработващата промишленост, транспорта и строителството, където са заети значителна част от придобилите професионална квалификация. Причина за това може да се търси в това, че част от средните специалисти, които не могат да приложат придобитото си образование независимо от специалността, намират работа сравнително лесно като работници в индустрията или строителството, или като шофьори. Друга част от заетите в тези икономически дейности пък вероятно са завършили специалности, които към момента вече са закрити. Специално преработващата промишленост има толкова много клонове и различни специфики, че е трудно да се създават паралелки за всяко производство. В този случай работодателите биха наели средни професионалисти и от други направления и в последствие биха ги обучили за конкретната работа.

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, което включва и така нужните меки умения, и по-конкретно обучение в работна среда. Така например силно специфичните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост. От друга страна по-силното застъпване на дуалното обучение също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво.

В следващите броеве на бюлетина предстои и публикуването на детайлни сравнения между професионалното образование и профила на икономиката на местно ниво.

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 15:48 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още