Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Русия и Сие ограничават износа на пшеница. Какво ще означава това за България?

У нас, въпреки засушаването, ще има свръхпредлагане, предвид и запасите страната ни няма основание да спира износа

Русия и Сие ограничават износа на пшеница. Какво ще означава това за България?

Снимка: Asim Hafeez/Bloomberg

Пандемията от новия коронавирус води до много неизвестни. Едно от тях е степента на икономическите щети на световните пазари, тъй като много държави ще изпаднат в рецесия с различна тежест.

Казус в ситуацията е и осигуряването на продоволствието и непрекъснатите доставки на храни и основни стоки. Русия – най-големият световен доставчик на пшеница, обяви, че спира износа до юни. Ограничения въведоха още Украйна – друг голям играч на световния пазар на пшеница, Румъния, Казахстан и други страни.

На този фон цените на основни храни на пазарите започнаха да се повишават заради пандемията. Сушата, засегнала водещите производители, също налива масло в огъня. Пазарите са нестабилни и отчитат сериозни флуктуации в последните седмици, като тенденцията е за ръст в световен план заради очакваното бързо увеличаване на търсенето.

Същевременно в България се очаква свръхпредлагане, въпреки засушаването и влошаването на посевите, което обаче няма да позволи на цените да растат прекомерно. Страната ни няма основание и да спира износа, предвид запасите и факта, че вътрешното потребление е около една трета от очакваната реколта.

Още по темата

Ръстът на търсенето изпреварва ръста на производството

От 2013 г. до 2018 г. производството на пшеница изпреварва потреблението с над 50 млн. т годишно, а преходните запаси се увеличаваха, коментира за Investor.bg Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийската стокова борса (ССБ).

През 2018-2019 г. и през 2019-2020 г. обаче потреблението почти се изравнява с производството. Посяга се на преходните запаси, които започват да се свиват, а търсенето ще продължи да преобладава над предлагането, поради което се очаква и ръст на цената на пшеницата, посочи той.

Симов цитира последните прогнози на Световния съвет по зърното, според които през тази година се очаква световната реколта от пшеница да е малко над 764 млн. т. В предходните две години реколтата е била от порядъка на 730-750 млн. т, допълни той.

За Европейския съюз (ЕС), който също е засегнат от засушаване, очакванията са за реколта от пшеница от 154 млн. т, което е малко повече спрямо предходната година и е далеч от рекорда от 2015-2016 г. – над 160 млн. т.

Заради повишаването на търсенето на фона на пандемията се очаква потреблението да черпи от преходните остатъци, които ще започнат да намаляват.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (10)

0
 
6
 
10
Oбичам България до: ivan.kostov.39
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Единствената ти грешка е, че това се случва всяка година - просто количество е различно. Иначе нас не ни засяга по никакъв начин - некачественото зърно се изнася за пазари като Индия.
3
 
10
 
9
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Последния път, когато четох подобна статия, беше преди дваисетина години. След това житото беше " продадено" по документи напусна страната и през зимата, когато цените скочиха бе "купено" пак по документи. Начислени му бяха транспортни и други разходи и така, без физически да мръдне от складовете, някои мафиоти реализираха огромни печалби за сметка на бедния народ.
1
 
6
 
8
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Това, което наистина ни засяга, не е спрения износ от Русия, нещо, което се очакваше и е достатъчно предвидимо - количествата, които се изнесоха са достатъчно високи, мисля, че са на 2-ро или 3-то място в историята им, нас ни засяга спрения износ от Румъния, която е доста голям износител на наше зърно. Като цяло тази година е специфична и като всеки сектор е трудно да се каже какво ще се случи - имаме ниска цена на нефт и респективно масла, намалена консумация на горива и респективно био компонента им, които са една огромна част от консумацията на зърно. Също има и затворени заведения, намален туризъм(лятото ще покаже до каква степен), които са основни консуматори пък на храни и голям генератор на загубите на храна, които в световен мащаб са към 30%, т.е. при едно по-съвестно управление на храните, може би тази година ще имаме доста голямо разминаване между предлагане и търсене, с превес на предлагането.
3
 
10
 
7
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Вярно че сравнявате пшеница с пшеница, но все пак нещата си имат нюанси. Зърно докарано от 3000 километра до морския бряг, губи икономически смисъл. Руските производители искаха намаление на тарифите, защото печалбата остава при превозвачите. Някой може да изтъкне приликата с Канада, но обработваната площ от фермер е многократно по-голяма от тази в русия. Продукцията и е некачествена(не само глутеново съдържание, а и гъбни зарази) и всяка страна може да забрани вноса и. Пример са турция и Египет, които са правили това. Така че експорта по принцип е хубаво нещо, но не винаги. В момента изнасят нефт, но газ пикаят.
8
 
9
 
6
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Животворните санкции за импортозамешчението дават бавен, но неумолим резултат.
Нефтената промишленост на рашистан е на предела си... нито едно ново находище нямат разработено, защото нямат технологии.
Идва ред и на селското стопанство .. липсата на нови машини, семена и торове, вече дават спад в реколтата и се появи недостиг на жито в самата рушлямия. От износител, скоро може да стане вносител.
Това е драматичен спад във валутните приходи, а след нефта и пшеницата се задава още един удар цената на газа ... задава се цена от 65 до 70 долара за 1000м3.
Девушки не могат да изнасят, щото са бъкани с корона вирус, военните сделки до една пропаднаха ... какво остана за износ ... само война и смърт. Никой няма да може да предрече деня на разпада на русия, както на СССР, но процесът е неизбежен, дано е с малко човешки жертви

Още от Анализи
ИПИ: Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел