Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Спасяването на климата е добра новина за България

Глобалните цели за по-зелена енергия вече увеличават търсенето на мед, чийто водещ производител в Европа е нашата страна

Спасяването на климата е добра новина за България

Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Парижкото споразумение, Зелената сделка и корпоративните климатични политики твърдо налагат ВЕИ и електрификацията на цялото ни енергийно потребление – от уредите, светлината и топлината до транспорта и индустриалните процеси. В тази връзка вече открито се говори за скорошен пик в търсенето и потреблението на фосилни горива, особено на нефт, пише Боян Рашев за sustainability.bg.

Обикновено от другата страна в публичното говорене се коментират метали като литий, кобалт и редкоземни елементи, които са критично важни за ВЕИ революцията и батериите. Те обаче са силно обвързани с конкретни технологии и не се знае кой точно ще бъде нужен дългосрочно и в големи количества. Един метал прави изключение, защото е незаобиколим. Малко хора си дават сметка, че всъщност медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него.

Медта притежава изключително добра топло- и електропроводимост. Отстъпва съвсем малко единствено на среброто, но то няма как да я замени по очевидни икономически причини. Алуминият се справя в някои приложения, но си остава с 1,5 пъти по-слаба проводимост, което го прави лош заместител. Това прави медта практически неизбежна навсякъде, където се произвежда, трансформира, пренася или използва електрическа енергия. Неслучайно, днес тя е навсякъде около нас – електропроводи, компютри, телевизори, телефони, радиостанции, автомобили, кабели. Други ценни свойства на медта я правят почти незаменима в множество инфраструктурни и други приложения. Всъщност, средният конвенционален автомобил съдържа около 23 кг., а средното жилище – около 180 кг. мед. Поради гореизброените причини, световният добив на мед е нараснал от 500 хил. т. през 1900 г. до 20,6 млн. т. през 2018 г., тоест средно с 3,2% на година като през 20-ти век този ръст се ускорява. Това е много по-висока скорост на нарастване от добива на нефт, който през последните 20 г. расте с около 1% годишно.

Забележете, че това се случва въпреки, че медта се рециклира безкраен брой пъти без никаква загуба на качества. Най-малко две трети от цялата добита в историята мед все още се използва или е на разположение днес, като е била рециклирана отново и отново. Около една трета от търсенето на мед в света и около 50% в Европа се задоволява от рециклирани материали. И въпреки това се налага непрекъснато да се откриват, проучват и разработват нови находища – все по-далече, по-дълбоки и с по-ниски метални съдържания.

Избраният път към нулеви въглеродни емисии обаче многократно ще увеличи и без това голямото търсене на мед. Давам само няколко примера:

-Средното съдържание на мед в един електромобил е 83 кг., тоест почти 4 пъти повече от конвенционален. Един електробус съдържа средно 369 кг. мед – около 10 пъти повече от автобус. Разликата идва от електромоторите и батериите.

-Докато един киловат инсталирана мощност в ядрена, въглищна или газова централа използва 2 кг. мед, то за слънчева трябват 5 кг., а за офшорна вятърна – около 10 кг. А ако направим сравнението на база произведена енергия, разликата между конвенционалните източници и ВЕИ става десетки пъти. Освен това големите ВЕИ проекти обикновено трябва да бъдат присъединени от големи разстояния, а това значи много нови медни кабели.

Още по темата

-Най-големият бъдещ потребител на мед обаче си остават: а) базовата електрификация – големи части от Азия, Латинска Америка и особено Африка все още нямат достъп до електропреносната мрежа и б) гладът на растящата световна средна класа за хладилници, климатици, печки, автомобили и всякаква електроника.

Всичко това ще наложи огромен ръст на потреблението на мед – от около 25 млн. т. през 2018 г. до около 60 млн. т. през 2050 г. Мед на планетата има достатъчно, обаче ръстът на добива й е практически ограничен от множество фактори. Тук изброявам само първите пет, които ми хрумват:

-Голяма част от най-големите разработени находища са пред изчерпване, средните съдържания падат, а разработването на нови отнема все повече време и енергия.

-Добивът е силно концентриран в Андите – в Чили и Перу се добива 45% от медната руда в света. Това е много по-високо ниво на концентрация от добива на нефт. Представлява сериозен риск за доставките, защото политически Латинска Америка едва ли някога ще бъде много стабилно място.

-Бюрократичният натиск, енергийните разходи, екологичните изисквания и ресурсният национализъм растат.

-Все по-трудно компаниите получават достъп до ресурси – расте организираната съпротивата на политици и активисти срещу проектите.

-Репутацията на бранша не е на ниво, което води до проблеми, както с приемането на добива на местно ниво, така и с намирането и задържането на качествени, млади хора.

Всичко това означава, че осигуряването на достатъчно мед навреме и на приемлива цена може да се превърне в непреодолима пречка пред енергийния преход.

Темата е много сложна, но за България последствията могат да са изключително интересни. Въпреки малките си размери, страната ни заема много важно място в глобалния пазар на мед благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието, където са концентрирани трите големи мини на „Асарел-Медет“, „Елаците мед“ и „ДПМ Челопеч“, както и металургичният комбинат на „Аурубис България“. Мините поставят страната ни на трето място в Европа по добив на медни рудни. Металургичният комбинат между Златица и Пирдоп обаче има толкова голям капацитет, че въпреки местния добив България се нарежда сред топ 6 на вносителите на медни концентрати в света. Произведената нерафинирана мед у нас е толкова много, че продажбата й дава почти 10% от износа на България и ни превръща в третия най-голям износител на метала в света през 2018 г. Освен това в страната напоследък бързо се създават и производства, които дават по-висока добавена стойност на метала, вкл. вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“.

Потенциални нови находища, както и възможности да произвеждаме повече крайни продукти, имаме много.

Ускоряването на технологичния прогрес, масовата електрификация, бумът на ВЕИ и растящото потребление на материали за антисептични повърхности вече дават толкова мощен тласък на търсенето на мед, че добивът и производството й несъмнено ще растат с още по-бързи темпове на световно ниво. Това е отлична новина за България, защото ние имаме, знаем и можем много, когато става дума за мед. Остава само да се възползваме.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
1
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Любителите на възобновяемите енергоизточници въобще се разсейват от дадените вече отрицателни последици от перките и панелите, защото не им отговаря на интересите. Например, толкова големи площи с перки насочват въздушните потоци в друга посока или ги увеличават до степен да променят климата; те и панелите покриват огромни земни площи, поради което животни, които дасега са населявали този регион, бягат оттам (или измират) и се нарушава природното био-равновесие. Отнемат се големи площи земи, които вместо да бъдат обработвани, са покривани с перки и панели. По-честното е да се обсъждат двустранните последици от въздействието на различните енергийни източници и влиянието им върху промените на климата.
2
 
3
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
и какво "зелено" тогава има в тази "зелена сделка". вместо да изкопаем въглища и да сложим филтри на тецовете и дотам, сега ще трябва да увеличим производството на мед, и после преработката му, и това увеличава въглеродния отпечатък и автомобила ще е еди колко си килограма по-тежък. асфалта, какво става с него?
гущероподобните зеленосделчици, айде напънете се сега да ни убедите как ще живеем на чиста зелена планета. увеличения брой медни мини имедодобивни комбинати, и асфалтобази и ремонтни работилници, ще опашете с плакати изобразяващи веселите жизнерадостни лица на Брюкселската върхушка.
3
 
2
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Ще разорем и превърнем Земята в швейцарски кашкавал за да я набодем с перки и тапицираме със соларни панели.

Още от Анализи
Банките в България: Ръст на депозитите и забавяне на кредитирането