IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Стратегия предвижда безработицата в България да се свие до 4% към 2030 г.

Новият стратегически документ за заетостта предвижда мерки за около 10 млрд. лв. от различни източници

11:14 | 02.06.21 г. 6
<p>
	<em>Снимка: БГНЕС</em></p>

Снимка: БГНЕС

Към 2030 г. безработицата в България да се свие до 4%, или с 0,4 процентни пункта по-ниска спрямо 2019 г., както и да бъде постигната заетост на нива от 2019 г. в съчетание с реализиране на мерки за повишаване на качеството на работната сила с фокус върху придобиването на дигитални умения. Това предвижда новата Стратегия по заетостта 2021 – 2030 г., публикувана за обществено обсъждане.

С оглед на икономическите и социални предизвикателства, причинени от COVID пандемията, в краткосрочен план до 2024 г. на преден план в планираните действия е достигането на заетост на нива от 2019 г., в резултат от възстановяването на икономиката. Същевременно документът набелязва дългосрочни действия (до 2030 г.), с които да се отговори на ангажиментите на страната в областта на заетостта, произтичащи от необходимостта от изпълнение на Плана за действие на Европейския стълб за социалните права.

Мерките са насочени към намаляване на равнището на безработица, повишаване на икономическата активност на населението и нарастване на трудовия потенциал на работната сила в страната, пише в документа.

Безработица и заетост

Заложените цели включват коефициентът за заетост (20 – 64 г.) да нарасне с 3 п. п. спрямо 2019 г. и да достигне 78% през 2030 г., а коефициентът на безработица (15 – 74 г.) да намалее с 0,4 п. п. спрямо 2019 г. и през 2030 г. да бъде 4%.

Според прогнозите след 2020 г. намалението на населението ще се отрази негативно върху заетостта. През периода 2021-2030 г. се очаква заетостта да намалее (с 4,7%) и през 2030 г. заетите на възраст 15-64 години да са около 3 млн. Дългосрочните предизвикателства, свързани с намаляването на населението и застаряването на работната сила, ще продължат да са актуални. Основна промяна ще се наблюдава в краткосрочните предизвикателства, произтичащи от негативните ефекти от пандемията, като спад на заетостта и ръст на безработицата. 

В образователната структура на заетите на възраст 15-64 г. се очаква делът на заетите със средно и с висше образование да се увеличи, а този на заетите с основно и по-ниско образование да намалее. Предвижда се през 2030 г. от всички заети тези със средно образование да достигнат 58,3%, тези с висше - 33,5%, а заетите с основно и по-ниско образование – 8,2%.

Очакваното преструктуриране на заетостта по образователни характеристики се дължи на няколко фактора, сред които са: демографските процеси, свързани със намаляването и застаряването на населението в трудоспособна възраст; цялостната промяна в образователната структура на населението, довела до по-високо предлагане на труд с висше образование; промяната в потребностите и др.

Настоящата структура на заетостта по икономически дейности в България се характеризира с по-ниски от средноевропейските дялове на заетите в държавното управление, образованието, хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Предвид процеса на сближаване към икономическото развитите на държавите членки на ЕС очакванията са да се засили ролята на тези публично доминирани икономически дейности и да се увеличи броят на заетите в тях.

Най-голямото увеличение в заетостта през периода 2021-2030 г. се очаква в образованието с 33,2 хил. С 18,3 хил. се очаква да се увеличат заетите в хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Заетите в държавното управление се очаква да се увеличат с 13,5 хил.

Пазарът на труда

Пазарът на труда ще се характеризира със структурни несъответствия между образованието/квалификацията на заетите лица и образователните/квалификационни изисквания за заемане на работните места, сочат още прогнозите.

Ще се наблюдават излишъци на заети лица с висше и с основно и по-ниско образование, както и недостиг от работници със средно образование. Това означава, че част от лицата с висше образование ще бъдат заети на позиции, изискващи по-ниско образование, а лица с основно и по-ниско образование ще заемат работни места, изискващи по-високо образование.

През 2021 г. се очаква броят на лицата с висше образование, които ще работят на позиции, изискващи по-ниско образование, да възлиза на 40,9 хил., а през 2030 г. – на 40,6 хил. По отношение на лицата с основно и по-ниско образование броят на заетите на позиции, изискващи по-високо образование, през 2021 г. се очаква да бъде 136,2 хил., а през 2030 г. – 70,1 хил.

Очаква се траен недостиг на лица със средно образование, в т. ч. професионално. Дефицитът от лица със средно образование плавно ще намалява, като през 2021 г. ще засяга 177,1 хил. работни места, за които няма да има предлагане от необходимия човешки ресурс, а през 2030 г., този дефицит ще възлиза на 110,7 хил. На тези работни места ще бъдат ангажирани лица с по-ниска или по-висока квалификация от необходимата, сочат прогнозите, записани в стратегията.

Последна актуализация: 09:36 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

6
rate up comment 4 rate down comment 0
Императорът
преди 2 години
Слабowмен ***, работещ за няколко кирливи долара като ***, а правиш ли си смутка какво и процентното съотношение на *** сред по-младото поколение, за сметка на пенсионната възраст, до която те рядко доживяват поради мръсотия, безумен живот и вродена непълноценност? И мен не ме интересува кой взема помощи за безработица и кой - 20 вида помощи за ***, които прави на конвейер. Още преди 8-9 години от Центъра за демографска политика бяха изчислили, че само пряката издръжка на тия ни струва над 3.2 МБ на година, т.е. повече отколкото цял живот работилите пенсионери !!! И ми писна да чета статии, как безработицата (нормално явление във всяка нормална държава) трябва с някакви ебасипрограмите да бъде намалена с 0.1%, ама всички се правят на слепи, че има 19% в трудоспособна възраст, които нито учат, нито работят, нито търсят работа, тоест не само че нямат принос към бюджета, но и го източват !!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 2 rate down comment 0
ing5rov
преди 2 години
ми ше се свие безработицата , кат се свият и работещите ...към две и трийста наясно ли сте колко народ ше бачка ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 5 rate down comment 2
Dr. Vatnikov
преди 2 години
А по темата - безработица само от 4% е вредна за икономиката. Реално нежелаещите да работят са толкова - 4%. При такова ниво на безработица означава, че всичко налично, куцо, кьораво и сакато е наето и има силен глад за работници. 2018-2019 бяхме стигнали 4,5% и беше ужас - хора за нищо не можеш да намериш. Трябва ни балансирана безработица от около 6%, да внасят молдовци, украинци, от разни бивши республики, виетнамци, ама да се търси това ниво.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 2 rate down comment 4
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Ей, дребен джуджефил, научи се да смяташ! Първо, чернокраките не са 20% от населението, а под 15%. Второ, те всичките, които не работят са на помощи за безработица и ако всички те бяха безработни, то процентът на безработица щеше да е над 15%. Не става само с кремълски лозунги и акъл трябва!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 2
redcretin
преди 2 години
И всичко е за да се вземат пак едни пари от ЕС и после да се изкрадат....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 4 rate down comment 2
Императорът
преди 2 години
А някаква стратегия за ОТКАЗВАЩИТЕ да работят 20% от населението (основно, но не само от хъхрeшки произход)? Или тях все така ще ги хрантутим и ще им търпим безчинствата, та сакън да не им нарушим рахата и "правата"?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още