Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Трябва ли да се откажем от лева?

За пръв път в 140-годишната си история българската валута е онова, за което са мечтали създателите й: силна и необременена с дългове. Защо тогава искаме да я сменим?

Трябва ли да се откажем от лева?

Снимка: Архив Ройтерс

 От Константин Томов

 
През февруари 2019 огромни транспаранти по сградата на Полската народна банка и още няколко знакови сгради във Варшава честваха стогодишния юбилей на националната валута - злотата.

В Унгария форинтът ще стане на 74 през август. В Чехия кроната е вече на 102 години (или дори на 128, ако проследим корените й до австро-унгарската крона от 1892). Националните валути на Швеция и Дания, също наречени крони, съществуват в сегашния си вид от 1914.

КАКВО Е ОБЩОТО МЕЖДУ ТЕЗИ ДЪРЖАВИ ЛИ? Те всички са членки на Европейския съюз, но държат на своите стари и утвърдени национални валути, отказвайки да приемат еврото. Швеция и Дания го отхвърлиха с референдум; Полша обяви, че то би отнело от суверенитета й; Унгария не смята, че въпросът е на дневен ред "в близкото десетилетие". "Вече на 20 години, еврото изпълнява всички функции на добрите пари. Но същото важи и за чешката крона, която е на 100 години", заяви преди време подуправителят на Чешката народна банка Томаш Холуб.  

И обратно - всички онези "нови" членки на ЕС, които приеха еврото, го направиха, отказвайки се от валути с твърде скромна история. Литовските литове и латвийските латове са съществували 18 години между двете световни войни и за кратък период след 1993. Словашката крона живя между 1939 и 1945, и после между 1993 и 2008. Словенският толар изкара 16 години след създаването си през 1991. И накрая стигаме до куната, която бе измислена и въведена в Хърватия през 1994, и която сега страната спешно иска да замени с еврото.

Първата емисия български сребърни левове е отсечена в Санкт Петербург
 
Логиката е ясна: онези, които имат стари и утвърдени валути, не искат еврото. Онези, които нямат, го приемат. Има само едно ярко изключение от правилото: България.
 
БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ Е ПО-СТАР от всички тези валути: на 4 юни тази година отбелязахме 140 години от деня, в който Второто обикновено народно събрание гласува закона за създаването му ("Закон за правото на резание монети в Княжеството"). Той е преживял успешно локални и световни войни, преврати, национални катастрофи, фалити на държавата, хиперинфлации и банкови кризи, няколко смени на политическото и дори на общественото устройство. И ако погледнем обективните показатели, днес е в най-силната си и стабилна позиция за тези 140 години история. 
 
Франк Дзапа казваше, че за да бъде една държава истинска, тя трябва да има футболен отбор, собствена авиокомпания и собствена марка бира. Това са несъмнени стожери на държавността, но все пак бихме добавили към тях и националната валута. Само че българската валута някак си никога не е получавала вниманието, което заслужава. Дори фактите около създаването й са обвити в мъгла, а в печата ще откриете само няколко видимо произлизащи от един и същи източник статии, обявяващи, че "Иван Евстратиев Гешов е бащата на българския лев". Но всъщност през 1880 Гешов дори не се намира в Княжеството, а в родния си Пловдив, като председател на Областното събрание на Източна Румелия. "Бащите" на българския лев са съвсем други.
 
ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА в Европа, въведена при толкова сложни обстоятелства като лева. За България Освобождението е изпълнение на вековна мечта, разбира се; но също така и пълно скъсване с дотогавашната икономическа система. Шокът след 1878 е несравнимо по-тежък дори от шока след 1989. 
 
Доста българи са успели да се позамогнат в средата на XIX век, възползвайки се от отварящите възможности войни. Но през 1878 те внезапно загубват основния си клиент - османската държава, и неслучайно над две трети от тях изчезват след Освобождението. Българското земеделие, по това време на такова примитивно ниво, че дори стоманените плугове са небивала рядкост, също остава без главния си пазар. А българската манифактура няма шанс да се мери с далеч по-евтиното западно промишлено производство, което на всичкото отгоре по силата на Берлинския договор се внася у нас със съвсем ниски мита - 8% номинално, а реално - и по-малко, защото се облага договорената, а не пазарната стойност.
 
Вярно, много българи се сдобиват с имоти, работилници, воденици, като откупуват евтино от напускащите турци, или просто се настаняват след тях. Но им липсва капитал за развитие.  

Първата българска банкнота, със сериен номер 000001, е съхранена по чудо и до днес и може да се види в Габровския музей.
 
 КРЕДИТИРАНЕ НА ПРАКТИКА НЕ СЪЩЕСТВУВА, а дори и състоянията на най-заможните българи са твърде скромни като основа за индустриално развитие. Да не говорим за трогателната неопитност на първите български фабриканти - съчетана обаче с решимост и практичен ум. В "Розата на Балканите" проф. Иван Илчев разказва как навремето Иван Калпазанов, родоначалникът на текстилната индустрия в Габрово, изпраща писмо "до най-старата и най-реномирана фабрика за текстилни машини в Германия". Няма никаква идея коя е тя или какъв е адресът. Добре, че германските пощи са съвестни, проучват и доставят писмото, където трябва. Христо Бобчев, също един от първите фабриканти, отива сам да си купи машините от Манчестър - и нарежда на реверите на сакото му да извезат "Не говоря чужди езици, пътувам за Манчестър". Пристига успешно, скоро машините са доставени и се ражда "Първа английска текстилна фабрика Александър".
 
Но хора като Калпазанов и Бобчев са изключения. За огромната част от българите (82% селско население към 1880) единственият достъп до пари е чрез лихвари. 
 
"Нуждите на селото се заключаваха само в няколко артикула: покупка на сол за добитъка, железария, обработени кожи, отчасти дървен материал и някои други стоки", пише в Юбилейния сборник на Българската народна банка 1879-1929. Но дори и тия скромни нужди са достатъчни да докарат повечето селяни до просешка тояга, защото лихвите са огромни - от 25% до 50%, че и повече. "Селското население е било обременено с дългове до такава степен, че реколтата е била едвам достатъчна за покриване лихвите", пишат съставителите на сборника. От стари лихварски книги се вижда, че е нещо обичайно при заем от 240 лева за три години да се изплатят 1240. Още през 1864 османското правителство се опитва да ограничи кожодерството със закон, но без особен успех.
 

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (56)

   1| 2| 3| 4| 5| 6    
2
 
0
 
56
khao до: dikens15
преди 1 месец
Няма профилна снимка
хахаха,мчак сега попаднах на тази мозъчна пръъъдня дето си написал... ти си фрапантно глупав :)))
3
 
3
 
55
dikens15 до: Solar Power
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
“Принтирането” не е просто печатане на пари, то е трупане на дълг. Които рано или късно трябва или да се връща или да се “ издуха” през инфлация. Това не е нищо хубаво.
2
 
5
 
54
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Всичко е така, но всички изброени държави не са в борд инпри нужда могат да си принтират крони докато ние ще принтираме само тоалетна хартия. С този борд сме все едно с евро само ,че в Брюксел когато принтират евро ние НЕ участваме ...
5
 
0
 
53
dikens15 до: Dr. Vatnikov
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Ветеронарят се опитва да профилира. Тотално невярни разсъждения!!!
5
 
2
 
52
dikens15 до: cherney
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Забелязвам липса на основни познания във света на финансите. Кое прави парите “пари”??? Съвременните валути пари ли са??? Коя е разликата между пари и валути???
Съвременните фиатни пари са необезпечени, но не винаги са инфлационни. И това дали са инфлационни не идва от факта, че са необезпечени, а зависи от монетарната политика, която води съответната банка( която може да бъде експанзивна или рестриктивна). Защо ФЕД и ЕБ водят експанзивна политика??? Ами защото, другите инструменти са изчерпани и при вдигане на лихвата, планините от необслужван дълг ще ги затрупа. Скандинавските държави и Швейцарската ЦБ не водят такива политики нали??? Дори напротив ШЦБ иска да обезцени франка и го прави с всички средства но не може.
И още, защо мислиш, че след като са имали възможност да водят монетарни политики западните ЦБ са достигнали само до печатането на пари, нашите централни банкери биха били нещо много по- добро??? Напротив много по- зле биха се предствили и са го доказали!!!
Биткоинът никога не е бил и няма да бъде дефлационен актив. Не може нещо, което днес е 10 единици, а утре е 12 единици да бъде дефлационно. Напротив инфлационно е, такава е и технологията- през определено време се създава “ нов” биткоин”. Причината той да не се превърне не само в световна, а и каквато да е валута не е тази, а просто, че той не може да изпълнява две от функциите на парите- средство за натрупване и разчетна единица. Как можеш да плащаш или спестяваш с “ нещо”, което днес струва 10, утре 5 , а вдруги ден 15 единици. Невъзможно е и това го знае всеки приличен финансист. Добра и иновативна технология е, става за спекула, но дотам. Нищо повече.
Монетарната политика влияе не върху конкурентноспособността, а е едно от средствата за макроикономическо регулиране и влияние върху икономическите цикли в икономиката. Върху конкурентноспособността влияе валутният курс на валутата. Можем да имаме експанзионистична политика и висок валутен курс, което не благоприятства износът( както е САЩ в момента). Така, че и това е погрешно.
Тези 20 млрд от валутният резерв служат за обезпечение на левът в момента, но при махане на борда и влизане в Еврозоната те ще бъдат освободени, защото ще излезем от валутният съвет и ще отпадне задължението на ЦБ да гарантира фиксираният курс. Те не са нищо, а са реални пари, които ще се освободят. А съм го написал, защото никой не казва какво ще се прави с този ресурс. Ще се погасява външният дълг ли, пътища ли ще строим, в зелена енергия ли ще се влага и т.н.

Още от Анализи
Бюджет на светло: да открехнем врата към кухнята