Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Трябва ли да се откажем от лева?

За пръв път в 140-годишната си история българската валута е онова, за което са мечтали създателите й: силна и необременена с дългове. Защо тогава искаме да я сменим?

ВПРОЧЕМ НЕ САМО КАПИТАЛЪТ липсва: самите материални пари стават дефицитни. В Пловдив недостигът на дребни монети е толкова остър, че някои търговци започват да си правят собствени тенекиени "марки", с които клиентите да пазаруват в магазините им, както свидетелства изуменият Константин Иречек.

А и когато ги има, монетите са твърде екзотична гледка: в обращение са всевъзможни османски, сръбски и румънски пари, австрийски флорини, френски франкове, германски талери, северноевропейски риксдалери, руски рубли. Срещат се испански песети, американски долари, даже мексикански песо. В употреба са и множество старинни монети - толкова изтрити от употреба, че дори не се знае какви са, та се оценяват "на око". "Освобождението на България завари в страната едно смешение от монети, каквото може да съществува само в една първобитна държава, в която не е проникнала никаква цивилизация", пише по този повод руският статски съветник Константин Бух, на когото княз Дондуков-Корсаков е възложил да състави първия Указ на Българската народна банка. Бух разпраща текста до по-именити българи за съгласуване (сред тях Петко Каравелов, Григор Начевич, Тодор Икономов, Марко Балабанов), и през пролетта на 1879 банката е учредена. За неин пръв управляващ е назначен руският чиновник Лудвиг Карбоньор, който за няколко месеца успява да подготви наследника си - родения в Свищов Георги Желязкович, бивш служител на Отоманската банка в Пловдив.  
 
ПЪРВИТЕ ДВА ГОДИШНИ БЮДЖЕТА на българската държава са съставени във френски франкове. Но през май 1880 правителството на Драган Цанков и финансовото министерство на Петко Каравелов са готови с проектозакона за "правото на резание монети в Княжеството", и на 4 юни Второто обикновено народно събрание го приема. Създава се националната парична единица "лев", разделена на 100 стотинки и приравнена към франка.

Не липсват и спорове, както свидетелства Кирил Божилов ("България: ХХ век. Антология"). Как да се казват българските пари? Думата "стотинка" дразни мнозина; някои предлага народното "ботки". Парадоксално, но Стефан Стамболов, чиито лик краси днешните ни банкноти от 20 лева, настоява за името "франк", като символ на европейската ориентация на страната. "То мисля, че най-хубавите названия са франк и сантим. Какви са тия побългарявания на монетите? Аз желая да бъдат названията също каквито са във Франция", казва Стамболов. Бъдещият министър-председател, когото ще започним като един от най-големите застъпници на националния интерес в новата история, по онова време е едва 26-годишен.

Разубеждават го. Йосиф Ковачев, учител от Щип и бъдещ кмет на София, казва така: "Ако вземем думата лев, с това не ще се унижи стойността на нашите монети, а ще бъде повече чест за народа ни, ако употреби историческото си название". Впрочем в Музея за история на София все още се пази една от експерименталните български монети от 10 сантима, насечени през пролетта на 1880.

До наши дни са запазени няколко екземпляра от първите, експериментално отсечени български монети - все още наречени "сантими", а не "стотинки".

В СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ БНБ започва да сече монети - първо в Бирмингам, после в Петербург и Виена. Но засищането ще отнеме време. Междувременно чуждите сребърни монети остават в обращение чак до 1887, и спомагат да се появи доста сериозно "ажио" между златото и среброто (разлика между официалния и пазарния курс). Бюджетните средства се отпускат по официалния, 23 франка за османска лира, а разплащанията се правят по пазарния - 27-28 франка за лира. Държавните касиери, доставчици и други подобни са доста облагодетелствани.

Не минава и без гафове, разказва проф. Иван Илчев: монетите от 10 стотинки (равни на 20 османски пари), са от хубав бакър, та сарафите дават за тях по 22 пари и ги претопяват. Затова тези монети за нула време изчезват от пазара.

През 1885 БНБ отпечатва и първите книжни пари - банкнотата с номер 00001 по някакво чудо е съхранена до днес и се намира в Габровския музей. Населението, с горчив опит от злополучните османски "каймета", не вярва в книжните пари и те започват да се налагат едва в началото на ХХ век - в "Десетте тлъсти години" между 1902 и 1912.  

ДОРИ И В ЗОРАТА НА ХХ ВЕК младата българска държава продължава да страда от болезнен недостиг на средства. През 1900 година депозитите в частните банки са едва 5 милиона лева - наполовина по-малко дори от общия им балансов капитал (който е 11 млн. лева). За сравнение в началото на 2020 година депозитите в българските банки са 97.5 милиарда лева, при балансов капитал 14.6 милиарда. Основите на "Десетте тлъсти години" са положени от внушителния облигационен заем, който през 1902 правителството получава от френската банка Paribas. В известен смисъл това е предшественикът на днешния валутен борд - условията по заема налагат строг контрол върху финансовата система в България, стабилизират валутата и в следващото десетилетие левът на практика изпълнява "златния стандарт". "На творчеството и на създаването на цялата култура у нас се сложи основата в 1902 година", пише по-късно Андрей Ляпчев.  
Само че такива спокойни периоди са по-скоро изключение в развитието и на лева, и на българската икономика. "... Икономическото ни развитие е осъществено на

няколко спазматични тласъка, като само през кратки отрязъци от време стопанството преживява пълноценен подем: 1902-1912; 1924-1929; донякъде втората половина на 30-те години", пише Румен Аврамов в своя труд "Комуналният капитализъм". "През всички останали години България се развива при „извънредни" обстоятелства. Такива са войните 1912-1918 и техните икономически последици, доминирали целия междувоенен период. Такива са световните стопански кризи от края на XIX век и от 30-те години. Такъв е периодът преди Втората световна война, когато българската икономика е скована от световния протекционизъм и от клиринговите спогодби с основните си партньори. Такива са слабо различимите в обществената памет, но напълно реални остри кризи на платежния баланс през комунистическите години. Такъв е, накрая, днешният преход". 


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (56)

   1| 2| 3| 4| 5| 6    
2
 
0
 
56
khao до: dikens15
преди 1 месец
Няма профилна снимка
хахаха,мчак сега попаднах на тази мозъчна пръъъдня дето си написал... ти си фрапантно глупав :)))
3
 
3
 
55
dikens15 до: Solar Power
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
“Принтирането” не е просто печатане на пари, то е трупане на дълг. Които рано или късно трябва или да се връща или да се “ издуха” през инфлация. Това не е нищо хубаво.
2
 
5
 
54
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Всичко е така, но всички изброени държави не са в борд инпри нужда могат да си принтират крони докато ние ще принтираме само тоалетна хартия. С този борд сме все едно с евро само ,че в Брюксел когато принтират евро ние НЕ участваме ...
5
 
0
 
53
dikens15 до: Dr. Vatnikov
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Ветеронарят се опитва да профилира. Тотално невярни разсъждения!!!
5
 
2
 
52
dikens15 до: cherney
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Забелязвам липса на основни познания във света на финансите. Кое прави парите “пари”??? Съвременните валути пари ли са??? Коя е разликата между пари и валути???
Съвременните фиатни пари са необезпечени, но не винаги са инфлационни. И това дали са инфлационни не идва от факта, че са необезпечени, а зависи от монетарната политика, която води съответната банка( която може да бъде експанзивна или рестриктивна). Защо ФЕД и ЕБ водят експанзивна политика??? Ами защото, другите инструменти са изчерпани и при вдигане на лихвата, планините от необслужван дълг ще ги затрупа. Скандинавските държави и Швейцарската ЦБ не водят такива политики нали??? Дори напротив ШЦБ иска да обезцени франка и го прави с всички средства но не може.
И още, защо мислиш, че след като са имали възможност да водят монетарни политики западните ЦБ са достигнали само до печатането на пари, нашите централни банкери биха били нещо много по- добро??? Напротив много по- зле биха се предствили и са го доказали!!!
Биткоинът никога не е бил и няма да бъде дефлационен актив. Не може нещо, което днес е 10 единици, а утре е 12 единици да бъде дефлационно. Напротив инфлационно е, такава е и технологията- през определено време се създава “ нов” биткоин”. Причината той да не се превърне не само в световна, а и каквато да е валута не е тази, а просто, че той не може да изпълнява две от функциите на парите- средство за натрупване и разчетна единица. Как можеш да плащаш или спестяваш с “ нещо”, което днес струва 10, утре 5 , а вдруги ден 15 единици. Невъзможно е и това го знае всеки приличен финансист. Добра и иновативна технология е, става за спекула, но дотам. Нищо повече.
Монетарната политика влияе не върху конкурентноспособността, а е едно от средствата за макроикономическо регулиране и влияние върху икономическите цикли в икономиката. Върху конкурентноспособността влияе валутният курс на валутата. Можем да имаме експанзионистична политика и висок валутен курс, което не благоприятства износът( както е САЩ в момента). Така, че и това е погрешно.
Тези 20 млрд от валутният резерв служат за обезпечение на левът в момента, но при махане на борда и влизане в Еврозоната те ще бъдат освободени, защото ще излезем от валутният съвет и ще отпадне задължението на ЦБ да гарантира фиксираният курс. Те не са нищо, а са реални пари, които ще се освободят. А съм го написал, защото никой не казва какво ще се прави с този ресурс. Ще се погасява външният дълг ли, пътища ли ще строим, в зелена енергия ли ще се влага и т.н.

Още от Анализи
ИПИ: Дефицитът и дългът са инструменти, а не самоцел