Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Трите сценария за макроикономическите последици от Covid-19 в България

Най-големият дългосрочен риск за страната е високата експозиция на цели сектори и производства към внос и износ към Италия и Германия

Трите сценария за макроикономическите последици от Covid-19 в България

Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с Covid-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.

В доклада се посочва също, че към настоящия момент няма достатъчно тестове за масов скрининг на населението, които да позволят ефективно изолиране на болните и вирусоносителите. Тази констатация е валидна не само за България, но и за страни, които са в много по-напреднал стадий от икономическото си развитие. Поради тази причина единственият възможен начин физически да се разделят здравите от болните е чрез въвеждане на сериозни ограничителни мерки за разпространяване на заразата. В сферата на икономиката това изисква затваряне на редица производствени предприятия, магазини, хотели, ресторанти и др., което неизбежно води до задълбочаваща се икономическа криза. Нещо повече, колкото по-продължителни и рестриктивни са ограничителните мерки, толкова попродължителна и дълбока ще е стопанската рецесия, подчертават икономистите от БАН.

Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.

Първи сценарий

Той допуска, че пикът на  Covid-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6.9%. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1,5% спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21,7% от БВП.

Втори сценарий

Той предвижда пик в края на юни – средата на юли с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3% и ускоряване на инфлацията до 4,2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4,6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.

Трети сценарий

Той допуска пик на заболяването в средата на август при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5,7%. Инфлацията се ускорява до 5,2% на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от  2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70%.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок, като безработицата ще достигне близо 350 хил. човека или 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5.5% спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме. Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки  са около 2%, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от Института. Оттам не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира втория или третия сценарий.

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, смятат икономистите.

Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват – например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни лица и хора с увреждания, хранителни пакети за социално слаби, еднократните помощи за самотните майки и др.

По отношение на мярката 60/40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с Covid-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията.

Учените посочват още, че коронавирусът атакува световната икономика в период на слаб икономически растеж, висок риск от рецесия, петролни войни, високо равнище на суверенния дълг в много от водещите икономики в света и изчерпани монетарни инструменти за насърчаване на растежа. Всичко това се случи през първото тримесечие на годината, което традиционно е по-слабо икономически.

Няма никакво съмнение, че световната икономика ще навлезе в рецесия през тази година. Не се знае колко дълбока и колко дълга ще е тя, категорични са от БАН.

Конкретно за България учените посочват, че най-големият дългосрочен риск за икономиката ни е високата експозиция на цели сектори и производства към внос и износ към едни от най-засегнатите страни от вируса – Италия и Германия. Тези две страни са водещите търговски партньори на България. По данни на НСИ, износът за Германия и Италия през 2019 г. Формира 22,1% от целия стоков износ, а вносът от тези две страни съставлява 18,2% от общия стоков внос.

Поради ключовата роля, която преките чуждестранни инвестиции от тези страни играят за икономиката, това ще доведе до техния значителен спад най-вече през второ и трето тримесечие, от което икономическият растеж ще загуби най-малко 1%. Високата степен на отвореност на българската икономика създава условия за бърз пренос на външни шокове. Външните фактори ще имат по-дълготрайна значимост. Дори и да се възстанови нормалният ритъм на работа на затворените заради епидемията български предприятия, забавянето и намаляването на външните поръчки ще генерира спад на икономиката. 

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (14)

   1| 2    
1
 
3
 
14
Dr. Vatnikov до: ing5rov
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Ти си живия пример за твърдението от пост 11.
3
 
1
 
13
преди 5 месеца
ми ше гладуате и бегом по пилоните в баровете и на Околовръстното за да изкарате книжни мишоци, друго неа .....
4
 
4
 
12
ing5rov до: ert
преди 5 месеца
това е целта ... "...да седим на едно място под карантина и без развитие и поглед напред. "
5
 
5
 
11
ing5rov до: zelka007
преди 5 месеца
"... гадничък е вирусът ..."

Вирусът на тоталното оглупяване е непобедим !
4
 
3
 
10
ing5rov до: khao
преди 5 месеца
Ваксината от която се нуждаеш ти и подобните ти , още не е измислена ...

Още от Анализи
Икономист: Очаква ни една тежка зима по отношение на безработицата