Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Защо моделът на партийно финансиране не трябва да се сменя сега

Нито равнището на дебата е подходящо за важността на решението, нито предложенията на масата биха довели до по-добър за българската демокрация резултат

Защо моделът на партийно финансиране не трябва да се сменя сега

Снимка: Pixabay

Вълната на популистко говорене, която доминира публичния дискурс от европейските избори насам, не дава признаци на стихване, дори напротив. Последните няколко дни той се съсредоточи около промяна на модела на финансиране на политическите партии. Вместо дебатът да се фокусира върху смяната на конкретния размер на държавната субсидия, изглежда се формира консенсус за пълното ѝ премахване и заместването ѝ с форма на „отворено финансиране“ от страна на бизнеси и физически лица. Понастоящем нито равнището на дебата е подходящо за важността на решението, нито предложенията на масата биха довели до по-добър за българската демокрация резултат. Това обаче в никакъв случай не означава, че няма нужда от дебат по темата, предвид големия обществен интерес и реакциите на партиите.

Липсите в настоящия дебат

Настоящото обсъждане започна от изнесена от вечерно шоу информация за твърде висока субсидия, без претенция за особено високо ниво на разбиране на законодателството и неговите механизми, но пък с надеждата партиите да бъдат наказани за надвзетото. Любопитното в случая е, че скоростно се породи консенсус сред парламентарно представените партии, че настоящият размер на субсидията (обичайно по 11 лева на глас за дадената партия, но според закона за партиите определяна ежегодно със закона за бюджета) е прекалено голям. С колко точно обаче финансирането е прекалено голямо, на база на какво изчисление е направен този извод и какъв би бил оптималният му размер, така че партиите да могат да се издържат и да упражняват дейността си, не е ясно. Няма и как да е ясно, защото понастоящем липсва систематичен анализ на проблема, както и изчисление на оптималния размер на субсидията в зависимост от потребностите на партиите за поддържане на предизборните си кампании, кандидатите си, мрежата си и други подобни.

Още по темата

Обсъждането се фокусира върху крайното предложение за субсидия в размер един лев на глас, която очевидно е недостатъчна за покриване на гореописаните дейности, ако остане единствената възможност за това. Оттук дойде и идеята за „американски модел“, който да позволи на партиите да се финансират с каквито успеят да съберат дарения от фирми и сподвижници. Тук пък личи липсата на разбиране как работи на практика американският модел на финансиране на политическите партии – той изрично забранява директните дарения от страна на предприятия и профсъюзи, и залага много ясни ограничения за максималния размер на даренията, в зависимост от вида на кампанията и дарителя.

Това разминаване между желания и реалности може да се обясни по два начина – или предложилите този модел наистина не са наясно как работи партийното финансиране в САЩ, или опитват да предложат свой модел, прикривайки го като работещ някъде другаде. И в двата случая обаче е налице подмяна на логиката на финансиране, а резултатът би бил неизбежното ограничаване на партийната система до установените днес партии със силни връзки с бизнеса . Резултат, който видно би имал негативно отражения върху качеството на демократичния процес.

Поглед навън

Не е и необходимо да гледаме чак отвъд океана, за да намерим примери за различните възможности за финансиране и регулиране на партийните финанси. Европейския съюз съдържа доста широк спектър от различни подходи към урегулирането на проблема и, ако е наличен консенсус за промяна на прилагания в България модел, то опитът на различните европейски държави е подходяща отправна точка за такава промяна. Най-общо почти всички европейски държави прилагат някаква форма на държавно финансиране за политическите партии, а най-често срещаният критерий е именно успехът им на последните парламентарни или местни избори. Обикновено право на такова имат партии или независими кандидати, взели между 0,5% и 3% от гласовете, както и спечелилите поне едно място в съответното законодателно тяло. Към определянето на самата сума има няколко подхода:

пропорционално на броя гласове или броя места в законодателното тяло, получено от партията;
фиксирана сума за всички парламентарно представени партии;
дял от определена в бюджета за дадената година сума;
комбинация от тези подходи.

Струва си да отбележим, че, въпреки че в повечето държави, където броят гласове е определящ, подобно на България, субсидията на глас е значително по-ниска от 11 лв. Това е резултат от сравнително сходния бюджет, отделен за партийно субсидиране, и големите разлики в електоралната база, което води до разлики в субсидията на един глас.

От гледна точка на настоящия дебат обаче са по-важни моделите на финансиране чрез корпоративни и лични дарения, тъй като именно въвеждането им е на масата за преговори в момента. Повечето европейски държави изрично забраняват даренията от фирми, или поне от фирми, които участват в проекти с публично финансиране или кандидатстват за такива (тук конфликтите на интереси са очевидни). Често срещано ограничение е и приемането на анонимни дарения, както и на такива от чужди държави и публични организации като цяло. Дания и Малта са единствените, които не ограничават по никакъв начин даренията, а Унгария забранява единствено анонимните. Често има и тавани за максималния размер на отделните дарения.

Не бива да забравяме и прозрачността на партийните финанси – при въвеждането на система, базирана (предимно) на дарения и частна подкрепа, публикуването на публична информация за партийните финанси, размерът и източникът на даренията, както и начинът на тяхното изразходване се оказва особено важно. Тук европейският опит не се различава значително – почти всички изискват източниците на финансиране на парламентарно предоставените партии да са публично достъпни.

А България накъде?

Настоящият текст не си поставя за цел да излага конкретно предложение за промяна на модела на финансиране на политическите партии, тъй като подобна задача е немислима в рамките на статия или едно обсъждане. Не се опитва и да оценява всички последствия, отвъд очевидните притеснения за оцеляването на малките и извънпарламентарните партии, както и състоянието на демократичните процеси. Длъжни сме обаче да подчертаем дебело, че на този етап дебатът по темата е лишен от експертност и от реални алтернативи, а бързият преглед на прилаганите в ЕС модели ясно демонстрира, че има много възможни подходи.  Особено важно е да бъде избран този, който най-добре отговаря на електоралните и институционалните особености на страната. Засега обаче вместо от експертност и анализ, дебатът е доминиран от популизъм. По тази причина и на този етап е за предпочитане да не пристъпваме към каквато и да било промяна на модела.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (8)

0
 
0
 
8
преди 1 седмица
Има си и добра страна. От толкова много партии в България ще останат
десетина а може и по-малко.Пари нема действайте.
1
 
0
 
7
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
На неспециалиста е ясно, че моделът не може да бъде определен от обществото, защото това би било инсимулация. Въпреки това за всеки счетоводител е ясно, че когато се харчат държавни пари е нужен контрол при самото им разходване!!! Ето защо трябва да се осъществява такъв на принципа оправданост на разходите и "целеви" контрол, т.е. адекватност!!! Ако разходите по този принцип не надвишават полагащата се субсидия при самата изборна кампания, то остатъкът трябва да бъде възстановен на държавния бюджет! Ето на тази полоса трябва да бъде разгледана цялата тема, тъй като съмнения явно са възниквали и продължават да възникват. За това трябва да бъде ангажирана Сметната палата или министерството на финансите!
0
 
3
 
6
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
kane, kaneeeee...........
Две бичмета нямаш в главата едно връз друго............
В момента от всички обществени поръчки (само за тях ще говоря) от 40 до 60% отиват в часно/партийните каси, а не е като да няма субсидии.
И в момента частния бизнес дава пари на големите в политиката, щото иначе ше ги праат да Омиргат. Тва е положението.......
1
 
5
 
5
scott до: kane
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Партийаната субсидиа требва да стане 0 лева! НЕЗАБАВНО!!!!!
Проблемът с парите от бюджетъ е, че "партиите" решиха, че могат да не вършат никва работа за обществото и то да ги финансира добезкрай! Да отидат при бизнаса и да видат дали ше ги търпи да му зимат без нищо насреща. Това ше дисциплинира и самите партии по линията: обещания-действия-корекция-нови обещания.
Субсидии от бюджета е равно на готови пари слещу които лежът и пърдът на дивана. Че и гледат шоуто "геноцид над българите", докът си ядът пукатките и ръкоплескат. СМЪРТ ЗА ТЪРТЕИТЕ БЕ!
7
 
6
 
4
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Ако няма публично/държавно винансиране, ще има лично/частно такова!
Разликата е че на частното финансиране на политиката се гледа като на инвестиция, т.е. хората дето плащат за някой да бъде избран, слет това ще си вземат парите САМО ЧЕ + ПЕЧАЛБА пак от ВАС данъкоплатците!
Мога да пиша много по темата, но това е достатъчно
Липсата на държавно финансиране на партиите ще доближи РБ до Фашизъма още повече, а ако остане в сила много години и ще ч докара до там
Изборът е ваш!
Евтини сте на брашното, скъпи на триците!
или както в онзи стар виц... и 100 тояги ще ядете и кофа с *** ще ядете ии накрая пак ще си платите, за да се спасите :)

Още от Анализи
Съветът на ЕС: България трябва да подобри събирането на данъците