Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Готови ли са инвеститорите за крах на долара в дългосрочен план?

Може би ни чака корекция не само в цените на акциите на американските мултинационални компании, но и в стойността на самия долар

Какви биха били последиците от подобна промяна? За начало инвеститорите извън САЩ, като европейските и японските пенсионни фондове, семейните офиси, които управляват финансите на богати лица, и големите финансови институции, ще бъдат силно засегнати от обезценяването на доларовите активи. Ако започнат да изместват инвестиционния си портфейл от тях, това може да изостри спада на акциите в САЩ - това е нещо, за което мнозина анализатори смятат, че така или иначе предстои, като се има предвид, че акциите са във втория си най-скъп период от 150 години. Това от своя страна би навредило на американските спестители, които запазват по-голямата част от своите пенсионни портфейли вложена във индексни фондове върху S&P 500.

Някои печени инвеститори вече виждат предупреждението и се пренасочват към златото. Очаквам и други суровини да поскъпнат.

Ако „Доларовият крах“ се сбъдне, инвеститорите могат също да почнат да трупат евро и йени, което би вдигнало доходността на американските облигации. Това е нещо, което малцина очакват - общоприетото мнение е, че сме в среда с ниски проценти завинаги. Ако обаче доходността се повиши, това би могло да помогне на спестителите, които държат облигации, а не акции, като същевременно навреди на задлъжнелите компании. И както вече бяхме предупредени от Банката за международни разплащания (БМР), има много "зомби" фирми, които ще имат проблеми с обслужването на дълга и оставането в бизнеса, ако лихвите се повишат.

През последните няколко десетилетия бяхме свидетели не само на бичи пазар при акциите в САЩ, но и на много финансов инженеринг. Компаниите направиха всичко възможно, за да устоят на икономическата гравитация, използвайки всичко - от данъчното законодателство до обратното изкупуване на акции. Централните банкери улесниха това чрез разхлабената парична политика. Ето защо, според мен, както американските акции, така и цените на доларовите активи остават толкова високи, въпреки многото рискови фактори в политическата икономия, както и предизвикателства пред бизнеса.

В крайна сметка, ако американските компании се възприемат като вече не най-конкурентните в света, цената на акциите им ще спадне, както и доларът. В тази точка ли се намираме? Все още не. Но като се има предвид ерозията на уменията в Америка, нейната болна инфраструктура и липсата на инвестиции в изследвания, се чудя дали скоро няма да я достигнем.

Самите компании многозначително преместват централите си. Скорошен доклад на Ernst & Young показва, че сред 500-те най-големи глобални компании според списание Fortune, тези със седалище в САЩ са намалели от 179 през 2000 г. до 121 сега, докато базираните в Китай са скочили от 10 на 119. Това сигнализира за пренасочване натам, откъдето компаниите очакват бъдещия растеж - Азия. Ако това е така, много от нас ще се нуждаят от нова инвестиционна стратегия за един нов свят.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (14)

   1| 2    
0
 
4
 
14
julian12 до: Имхотеп
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
Поне не е рядко л-но като теб.
8
 
5
 
13
Имхотеп до: Pyramid
преди 9 месеца
Измамник ти сега и икономист ли стана?
2
 
16
 
12
преди 9 месеца
„Крахът” ще е поредното изпомпване на поевтинели от курсовите разлики ресурси от света, с цел Краваристан да пълни търбуха. ИСТИНСКИЯТ КРАХ настъпва така или иначе но, ще е малко по-различен. Да потъват но, да не ни.повлекат със себе си.
0
 
2
 
11
IQ96 до: pantaleev
преди 9 месеца
Няма профилна снимка
Не виждам причини да ти слагат минуси? Добър факт си намерил.
2
 
5
 
10
преди 9 месеца
Проблемът е ,че ако еврото поскъпне прекалено може да бъде изоставено от
тия които оперират с него.

Още от Анализи
Срив въпреки интервенцията: лирата не се подчинява на паричната политика на Турция