Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Какво още им остава на централните банки в борбата с COVID-19?

От повече количествени улеснения до „хеликоптерни“ пари – обмислят се всякакви варианти за поддържане на здравето на икономиката

Какво още им остава на централните банки в борбата с COVID-19?

Снимка: Pixabay

За да рестартират световна икономика след коронавируса, централните банки се разровиха дълбоко в своите кутии с инструменти и отпуснаха трилиони долари стимули. И така се  зараждат въпросите какви инструменти са им останали, трябва ли да правят повече?

Икономическият натиск започна да отслабва, след като централните банки в САЩ, еврозоната, Великобритания, Китай и Япония въведоха стимули на обща стойност около 5 трилиона долара. Но дебатът за бъдещите варианти за продължаване на политиките остава на дневен ред.

„Много е важно да се разбере какви действия ще последват, защото очевидно има ограничение относно това колко могат да са оптимистични пазарите без яснота за по-дългосрочния път на възстановяване на икономиката “, казва Валентийн ван Ниувенхуйзен, главен инвестиционен директор в NN Investment Partners, цитиран от Ройтерс.

Друг „голям момент“ може скоро да изпита способностите на централните банкери да направят повече, прогнозира той. Ето някои инструменти на тяхно разположение:

Още по темата

1. Количествени улеснения

Количествените улеснения, първоначално приети в много страни по време на кризата от 2008-2009 г., са по-големи и по-смели от всякога.

Федералният резерв може да разшири баланса си до 10 трлн. долара до края на 2021 г. от 7 трлн. долара сега, установи проучване на Ройтерс. Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка (АЦБ) и Японската централна банка (ЯЦБ) могат също така да разширят количествените си улеснения.

Фед дори вече наруши табуто на купуването на корпоративни облигации с рейтинг „джънк“, а Централната банка на Нова Зеландия обмисля да добави покупки на чуждестранни активи към списъка си с инструменти.

2.Контрол на кривата на доходността

През 2016 г. ЯЦБ се ангажира да намали доходността по 10-годишните държавни облигации до около 0%. През март, когато коронавирусната паника обхвана пазарите, Австралия си постави цел от около 0,25% по отношение на доходността на тригодишните държавни облигации.

Използван от Фед по време на Втората световна война, контролът върху кривата на доходността може да допълни количествените улеснения при задържането на разходите по заемите ниски, докато правителството издава повече дълг.

3. Лихвените проценти

С лихвените проценти в няколко държави, включително САЩ и Великобритания, при ниво от или близо до 0%, отрицателните проценти могат да изглеждат като следващата възможна стъпка.

Нова Зеландия загатна за тази промяна, като инструктира банките да бъдат готови за нея до края на годината. Швеция, която наскоро приключи пет години на отрицателни ставки, казва, че връщането назад би било „голяма стъпка“, но не и „невъзможна“.

От своя страна Фед и АЦБ се противопоставиха на въвеждането на нулеви лихви, докато такива вече се прилагат в множество държави в световен мащаб.  

Още по темата

4. Голямо количество заеми

Понастоящем целевата програма на ЕЦБ за операции по дългосрочно рефинансиране (TLTROs) предоставя на банките пари в брой при лихва от минус 1% спрямо официалната ставка от минус 0,5%. През миналата седмица от институцията съобщиха, че банките са заели рекордните 1,31 трлн. евро.

Централните банки, които се противопоставят на отрицателните лихвени проценти, биха могли да приемат този начин за кредитиране, заяви Сара Хевин, главен европейски икономист в Standard Chartered.

5. „Хеликоптерни“ пари

Съществува възможността централните банки директно да започнат на печатат пари за закупуване на активи и финансиране на държавните разходи.

Такива варианти остават табу до известна степен, но централните банкери се приближиха много до тях по време на последния шок. Идеята не е нова, тя е въведена през 60-те години на миналия век от Милтън Фридман като вариант за борба с дефлацията и звучи като правдоподобна опция при упорито ниска инфлация.

В съвременната парична теория се предвижда и възможността правителствата просто да харчат за здравеопазване, образование или инфраструктура, без да се притесняват от нивата на дълга, стига ниската инфлация да позволява на централните банки да поддържат ниски разходите по заемите.

"В момента връзката между фискалната и паричната политика не е толкова явна", казва Гай Милър, главен пазарен стратег в Zurich Insurance Group. „Но това е посоката, в която се движим“, прогнозира той.

По статията работиха: Радостина Ивчева, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

3
 
5
 
4
bvg
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Да викнат жан виденов и ше им разреши проблема за няколко месеца.
1
 
7
 
3
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Не видях, най-очевидния отговор - да оставят пазарите да се изчистят сами. Да, болезнено е, да, ще има жертви, но в крайна сметка ще е добре за мнозинството.
1
 
8
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Не бойте се другари, скоро комунизма ще победи до няколко години централните банки ще притежават всичко, е в САЩ за жалост няколко семейства които управляват ФЕД ще са собствениците и няма да е точно комунизъм както в Европа и Япония.
1
 
4
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Ако връзката между фискалната и паричната политика не е толкова явна, не е време за хеликоптерни пари.

Още от Анализи
Ив Мерш: Извънредните мерки на ЕЦБ трябва да бъдат временни