Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от изминалата седмица

България се завърна успешно на международните дългови пазари, ЕС си поставя по-амбициозни климатични цели

По-важното от изминалата седмица

Финансовият министър Кирил Ананиев. Снимка: БГНЕС/ГЕРГАНА КОСТАДИНОВА

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

 

България се завърна на дълговия пазар, емитирайки успешно две емисии за първи път от 2016 г. насам. За този период страната ни бе единствената в региона, която емитираше вътрешен, но не и външен дълг. Сега България емитира външен дълг за 5 млрд. лв.  Парите ще отидат за рефинансиране на съществуващ дълг, увеличение на фискалния резерв и покриване на социално-икономическите мерки, приети от правителството. Средствата ще се използват и за икономическото възстановяване на страната, както и за финансиране на бюджетния дефицит.  На 15 септември министерството на финансите е пласирало две емисии облигации с общ обем 2,5 млрд. евро, или близо 5 млрд. лв. Книжата са със срок на погасяване 10 и 30 години. Първоначалният план е бил да се предложат облигации за около 2 млрд. евро, но емисията е била четирикратно преподписана, уточни министър Кирил Ананиев. Според него заявките са били за над 7 млрд. евро, като в крайна сметка са били продадени по 1,25 млрд. евро от всяка емисия. Важно е да се уточни, че това е първото излизане на България на международните пазари след 2016 г.  За 10-годишните облигации доходността е от 0,389% при лихвен купон от 0,775, докато за 30-годишните доходността е 1,476% при купон от 1,375. За първата емисия е имало 255 поръчки, а за втората - 236 поръчки, което е сигнал за наистина висок интерес. 

 

По данни на МФ при записването са доминирали фонд мениджъри и банки. Българските инвеститори са придобили 16% от общия размер на книжата. Имало е участие на инвеститори от Германия, Великобритания, САЩ, Нидерландия, Швейцария, Белгия.

 

Към момента фискалният резерв на страната разполага с около 10 млрд. лв., а въпреки коронакризата държавната хазна бе на плюс до края на юли. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за август 2020 г. се очаква да бъде дефицит в размер на 190,4 млн. лева. В този смисъл вероятно е добре страната ни да има буфери, подобно на други европейски държави, които изтеглиха подобни заеми още през пролетта. 

 

И на следващите избори машинното гласуване не се оказа безалтернативно в големите секции, а ще се провежда паралелно с гласуване с хартиени бюлетини - по избор на гласоподавателя. Това бе окончателно прието с промени в Изборния кодекс, силно оспорвани от опозицията. Според опонентите по този начин машинното гласуване се обезсмисля.  

 

Междувременно процедурата за избор на нов председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) се провали, след като до крайния срок, който изтече на 15 септември, не бе внесена нито една номинация. Позицията бе овакантена, след като досегашният председател Стефка Стоева подаде оставка на 27 август поради несъгласие с предложените от ГЕРБ промени в Изборния кодекс и ангажирането на ЦИК с придобиването на машините за гласуване. Според нея това трябва да стори Министерският съвет.  

 

Също през седмицата президентът Румен Радев наложи вето върху поредната промяна в Закона за съдебната власт за т.нар. кариерни бонуси на членовете на Висшия съдебен съвет. Тези законови промени де факто им позволяват след изтичането на мандата им да искат връщане в системата на по-висока длъжност от заеманата преди избора. Промяната в закона от 3 септември т.г. е втората за тази година, след като приетият през януари първоначален текст бе атакуван пред Конституционния съд. 

 

Само 5,66% от бизнеса са се възползвали от държавните мерки за подкрепа през юли. За сравнение, делът на тези дружества през март е бил малко по-голям - около 7%, става ясно от кратко изследване сред дружествата, проведено от Националния статистически институт (НСИ). Най-голям интерес към правителствените мерки за подкрепа е имало през май, когато 10% от компаниите са се възползвали от подпомагането.

 

Търговските банки са одобрили 17 907 искания за близо 75 млн. лв. през първите 5 месеца от старта на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица, съобщиха от Българска банка за развитие (ББР). Постъпили са над 29 хил. искания. Повече от 70% от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Към 14 септември в обработка са още 1215 искания. Средната стойност на одобрените заеми е 4225 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година, припомнят още от ББР. 

 

Подуправителят на Българска народна банка (БНБ), ръководещ управление „Емисионно" - Калин Христов, е определен за представител на финансовата институция в Пленарната сесия и Разширената изпълнителна сесия на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП).  От БНБ припомнят, че считано от 1 октомври 2020 г., България се присъединява към Единния механизъм за преструктуриране, заедно с присъединяването към Единния надзорен механизъм и началото на тясното сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка.   

 

Министерството на финансите (МФ) и Българска народна банка (БНБ) обсъждат мерки на национално ниво за защита на потребителите на платежни услуги, свързани с обменния курс при банкоматите. Това обяви финансовият министър Кирил Ананиев в отговор на парламентарен въпрос на депутата от ГЕРБ Димитър Бойчев. Припомняме, че Върховна административна прокуратура (ВАП) предложи в началото на месеца на министъра на финансите и на управителя на Българската народна банка да преценят предпоставките за иницииране на нормативни промени, възможно извършване на организационни действия, вкл. и издаване на подзаконови нормативни актове или тяхното изменение, свързани с нормативната уредба за обменния курс при банкоматите и всички други въпроси от подобен характер. Повод за намесата на ВАП бе публикувана в медиите информация, в която са цитирани сигнали, че в курортите има банкомати, които удържат до 15% от сумата при теглене на пари. Според сигналите таксата е 110 лв. за превалутиране на 800 лв. от банкомати на „Euronet".

 

ЕС и Еврозоната

 

Председателят на Европейската комисия ЕС Урсула фон дер Лайен официално предложи затягане на целта на ЕС за климата в нейната „Реч за състоянието на ЕС“. Плановете бяха обявени предишната седмица. Те предвиждат намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 55% под нивата от 1990 г. до 2030 г. Досега целта бе 40%. Сега Комисията ще преговаря с държавите от ЕС и Европейския парламент за постигането на амбициозните нови цели. 

 

ЕК публикува насоки за използването на парите от състоящия се от 750 милиарда евро фонд за възстановяване от коронакризата. Страните от ЕС могат да се регистрират за безвъзмездни средства и заеми от фонда от началото на 2021 г. Комисията обаче би искала до октомври да има общ преглед на проектите, в които е вероятно да се влеят парите, за да се осигури бързо одобрение. Предпочитани инвестиционни области са например ВЕИ проекти, както и подобряването на енергийната ефективност и системата на обществения транспорт.

 

Според информация от председателя на комисията Фон дер Лайен и канцлера на Германия Ангела Меркел през миналата седмица е имало раздвижване в преговорите между ЕС и Китай по споразумение за защита на инвестициите. На срещата на върха ЕС-Китай е бил постигнат напредък в дискусиите относно поведението на китайските държавни компании, принудителния трансфер на технологии и прозрачността на държавните субсидии за компаниите.

 

Заради коронакризата ЕЦБ облекчи изискванията за съотношението на дълга на банките. Освен всичко друго, депозитите в централната банка могат засега да бъдат изключени от квотата до юни 2021 г.

 

При първоначалното гласуване мнозинството в британската Камара на общините гласува в подкрепа на закона за вътрешния пазар на премиера Борис Джонсън, който има за цел да промени части от договора за Brexit с ЕС През следващата седмица се очаква решителното гласуване, след което законът трябва да се приеме от Камарата на лордовете. Той предвижда специални правила за Северна Ирландия, които трябва да предотвратят твърда граница с членката на ЕС Ирландия. ЕС гледа на Закона за единния пазар като на нарушение на закона и си запазва правото да предприеме правни действия в случай, че бъде приет от британския парламент.

 

Северна Америка

 

Централната банка на САЩ планира да запази основния си лихвен процент на сегашното ниво до края на 2023 година. Това става ясно от прогноза, публикувана от Федералния резерв на неговото заседание миналата седмица. 

 

В допълнение Фед възнамерява да проведе непланиран банков стрес тест тази година. Необходима е нова проверка поради продължаващата несигурност, причинена от пандемията на коронавируса. Резултатите трябва да са налични до края на годината. Освен това централната банка планира да обяви до края на септември дали на банките ще бъде забранено да изкупуват обратно акции и да изплащат дивиденти и през четвъртото тримесечие.


 

Споразумението на Oracle за участие в TikTok спечели дългоочакваното одобрение на американския президент Доналд Тръмп. Предложението, което ще даде на Oracle и на други инвеститори миноритарна собственост върху нова компания, наречена TikTok Global, трябва да бъде одобено и от регулаторните органи в Китай, където е седалището на компанията майка на TikTok - ByteDance. Преговорите бяха затруднени, след като миналия месец Китай въведе нови ограничения срещу износа на технологии за изкуствен интелект, което принуди ByteDance да преустанови разговорите за известно време, за да прецени как новите изисквания биха повлияли на продажбата.

 

Доналд Тръмп заяви, че администрацията му очаква достъпна ваксина срещу коронавирус да бъде на разположение на всеки американец до април. „Ще имаме произведени най-малко 100 млн. дози от ваксината“ до края на годината, каза държавният глава по време на пресконференция в петък, цитиран от Bloomberg. „Очакваме да имаме достатъчно ваксини за всеки американец до април“, категоричен бе той. Графикът на Тръмп за ваксина е в съответствие с оптимистичната прогноза на старши експерта от министерството на здравеопазването на САЩ Пол Манго, която той направи по-рано тази седмица.

 

Междувременно САЩ и Канада уредиха търговския си спор за износа на алуминий. Американското правителство заяви, че ще вдигне митата върху канадския суров алуминий, ако износът остане под определено ниво. В замяна Канада ще се въздържи от налагане на ответни мита върху вноса от САЩ.

 

Азия 

 

Наложените от САЩ мита върху китайски стоки през 2018 г., които доведоха до търговска война, са „несъвместими" с правилата на международната търговия, реши Световната търговска организация. Причината е, че Вашингтон не е представил доказателства, че неговите твърдения за незаконна кражба на технологии и държавна помощ от страна на Китай оправдават налагането на тарифи. САЩ коментираха, че СТО е „напълно неадекватна" в изпълнението на задачата да се опълчи на Пекин. 

 

Разработваната в Китай ваксина срещу коронавирус може да е готова за масова употреба през ноември. В момента в страната четири ваксини са в последен етап от клиничните изпитвания, като поне три са поставени на служители в ключови сфери. Sinopharm и Sinovac Biotech разработват три ваксини по силата на държавната програма за извънредна употреба. По четвърта ваксина работи CanSino Biologics - тя вече бе одобрена за употреба от китайските военни.

 

Японският парламент избра досегашния секретар на кабинета Йошихиде Суга за нов премиер. Той наследява Шиндзо Абе, който подаде оставка в края на август по здравословни причини. В правителственото си изявление Суга обяви, наред с други неща, създаването на агенция за цифровизация, която да навакса изоставането на Япония в тази област. Като цяло Суга иска да продължи икономическата политика на своя предшественик.

 

Глобалната икономика 

 

ОИСР преразгледа своите икономически прогнози за Европа, САЩ и глобалната икономика като цяло нагоре. Сега се очаква глобалната икономика да се свие с около 4,5% през 2020 г., а след това да нарасне с 5% през следващата година.

 
Саудитска Арабия предупреди останалите членове на петролния картел ОПЕК и страните партньори да спазват лимита за добив на петрол. През август Обединените арабски емирства, Ирак и Кувейт по-специално надвишиха съответните си цели за добив. 

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Ноември ще бъде особено лош за британския паунд