Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

По-важното от миналата седмица

ЕК отново критикува България за корупцията, американският президент Доналд Тръмп се зарази с коронавирус, а новината потопи борсите в петък

По-важното от миналата седмица

Голям билборд с пожелания за американския президент Доналд Тръмп и съпругата му Меления на магистралата Аялон в Тел Авив, Израел. Снимка: EPA /Abir Sultan

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Липса на прозрачност при собствеността на медиите, все по-чести заплахи срещу журналисти от всякакъв вид и предизвикателства в борбата срещу корупцията - това са основните критики в доклада за България по новия механизъм за върховенството на закона във всички държави членки. Целта на новия механизъм е да се обогати съществуващият инструментариум на ЕС с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС. 

В доклада за България се посочва, че възприемането на обществото за съдебна независимост е на ниско ниво. Едва 37% от широката общественост смятат съдебната система в страната за справедлива. В същото време 45% от бизнеса я определят като „добра“ или „много добра“, пишат от Брюксел. От ЕК отчитат, че реформата относно отчетността на главния прокурор и неговите правомощия продължава. „През последните години прокуратурата претърпя редица реформи с цел да се преструктурира системата. Въпреки този напредък комбинацията от правомощията и позицията на главния прокурор оказват значително влияние върху системата, тъй като главният прокурор може да отмени или измени всяко прокурорско решение, което не е подкрепено от съда“, пише в доклада. 

България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г., казва управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю за списание на БСК. Това ще се случи, при условие че страната изпълни маастрихтските критерии и достигне определено ниво на институционална и реална конвергенция. Очакванията на централната банка са, че престоят на България във валутния механизъм ERM II няма да се проточи във времето. „Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно", поясни той. Гуверньорът на БНБ е убеден, че страната ни ще влезе в еврозоната след изпълнение на този и останалите маастрихтски критерии, както и след като постигне съответната степен на институционална и реална конвергенция.

КНСБ предлага радикални промени в данъчната система, но бизнесът е против. Необлагаем минимум, увеличение на данък печалба и данъка върху доходите на физически лица от 10% на 15% и понижение на общата ставка по ДДС до 15%, предлага синдикатът.  предложенията ще се постигне минимална пенсия от 300 лева, максимална пенсия от 1440 лева, 10% увеличение на пенсиите от 300 до 369 лева и 5% ръст на останалите. 

 БСК отбелязва, че не подкрепя радикални промени в данъчната система без задълбочена оценка на въздействието и широк обществен и експертен дебат. Според БТПП промяната на една работеща данъчна система, осигуряваща балансиран бюджет, е неприемлива.

Военното министерство на България е изпратило писма заявки до САЩ, с които проучва възможностите за придобиване на още 8 изтребителя F-16 Block 70стана ясно във вторник след среща между премиера Бойко Борисов, посланика на САЩ у нас Херо Мустафа и представители на американския оръжеен гигант Lochheed Martin. 

В сряда лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска премиерът и министърът на отбраната да бъдат поканени за изслушване в парламента, където да обяснят параметрите на подготвяната сделка.  Точно преди една година директорът на програмата за F-16 на Lockheed Martin Джеймс Робинсън обяви официално старта на процедурата за закупуване на изтребители за България, след като сделката на стойност 2,2 млрд. лева беше одобрена и от Народното събрание. Първият самолет ще бъде завършен в края на 2022 г. и първите шест машини ще бъдат доставени на българските ВВС през 2023 г. Два от поръчаните общо 8 F-16 ще останат в САЩ и ще се използват за обучение на пилоти и наземен технически състав, след което ще пристигнат в България през 2024 г.

Финансова помощ от 30 млн. лв. ще получат малки и средни предприятия, извършващи автобусни превози. Това стана ясно след подписването на договор между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков и министъра на икономиката Лъчезар Борисов. 

Премиерът Бойко Борисов обеща на пенсионерите, че ще получават по 50 лева към пенсиите си до края на мандата на правителството. „В най-трудните дни на пандемията поставихме като приоритет безусловно живота, здравето и социалните грижи за възрастните си хора”. Това написа в личния си профил във Facebook Бойко Борисов по повод Международния ден на възрастните хора. Премиерът отчита като успех, че „не е допуснато COVID-19 безконтролно да се разпространи в социалните услуги". 

Министерството на финансите очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2020 г. да бъде положително в размер на 890,8 млн. лв. (0,8 % от прогнозния БВП), на база предварителни данни. През месеца са изплатени по-високи инвестиционни разходи, свързани с инфраструктурни проекти, плащания по мярка 60/40 и други, съобщават от ведомството.

Бизнес средата в България се подобрява, но това става много бавно. Индикаторът за бизнес климата в България продължава да расте през септември, но това подобрение е минимално - увеличението е с едва 0.8 пункта спрямо август до 9.3 през септември. На годишна база разликата е значителна - стойността е със 17 пункта под оценката на фирмите през същия период на 2019 г. Така изглежда, че бързото възстановяване през третото тримесечие, на което преди месеци се надяваха анализатори, не е било постигнато.

Компаниите отново стават по-предпазливи в наемането на персонал. След събуждането през летните месеци наемането на персонал през август (6.6%) се е върнало на нивата от май (6.7%). Това става ясно от последната анкета на Националния статистически институт (НСИ). Междувременно делът на фирмите, които се разделят с част от персонала си, остава същият. Както през август, така и през предходния месец - юли, 7.9% от фирмите са предприели съкращения.

Говорителят на ЦИК Александър Андреев е единствен кандидат за неин председател при втората процедура за избор, насрочена от парламента. Първата процедура се провали поради липса на кандидати. Андреев е член на ЦИК от 2007 г., за настоящия мандат на комисията е номиниран от ГЕРБ, но в предишните мандати влезе с номинация на БСП. Мястото начело на ЦИК се оваканти, след като досегашният председател Стефка Стоева подаде оставка заради несъгласие с промените в Изборния кодекс.

Апропо, изборен кодекс: президентът наложи вето върху част от промените в него (общо 11 параграфа), с които се оставя смесено гласуване - машинно и с хартиени бюлетини, ръчно броене на бюлетините, прехвърлянето върху ЦИК на отговорността за придобиването на машините за гласуване и др. Вето е наложено и върху текста, с който се отменя законовата забрана да се провежда референдум по въпроси от компетентността на Великото народно събрание. 

 ЕС и еврозоната 

И деветият и официално последният кръг от преговори между ЕС и Великобритания за съвместно търговско споразумение след Brexit също приключи без резултат. ЕС съобщи, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ще обсъди по-нататъшни стъпки с британския премиер Борис Джонсън. През уикенда стана ясно, че двете страни в преговорите желаят силно постигане на споразумение, поради което преговорите ще продължат първоначално в Лондон.  Фон дер Лайен и Джонсън потвърдиха оценката на двамата си главни преговарящи, че е постигнат напредък през последните няколко седмици, но че “останаха значителни пропуски". "Те казаха на главните си преговарящи да работят усилено, за да преодолеят тези пропуски", се казва в съобщение на двамата топ политици. Сега времето е изключително малко: Джонсън беше определил краен срок до 15 октомври. ЕС казва, че споразумението трябва да бъде готово до 31 октомври, за да може все още да бъде ратифицирано.

Основните спорни точки в преговорите са искането на ЕС за еднакви социални, екологични и субсидиарни стандарти - с други думи, равни условия на конкуренция, известни като „равни условия“, и намерението на Обединеното кралство да ограничи достъпа на рибарите от ЕС до водите му.

Освен това пламна спор за спазването на вече действащото споразумение за излизане от ЕС, което Джонсън иска частично да отмени по закон. ЕС гледа на това като на сериозно нарушение на доверието и закона - и обяви съдебни действия в четвъртък.

На срещата си на върха държавните и правителствени ръководители на ЕС въведоха санкции срещу членовете на правителството на Беларус. По-конкретно, те са насочени срещу 40 души, които са обвинени за участие в изборна измама или за жестоки репресии срещу мирни протести. Самият президент Александър Лукашенко първоначално не е след наказаните.

Споразумението на срещата на върха дълго време беше блокирано от Кипър, който от своя страна поиска санкции срещу Турция заради газовия спор в Средиземно море, които в крайна сметка не бяха решени. Междувременно лирата продължи да се обезценява. Оттогава турската национална валута потъна до ново рекордно ниско ниво спрямо щатския долар, след като конфликтът между съседните страни Армения и Азербайджан ескалира допълнително. 

Непосредствено преди срещата на върха Европейската комисия укори Полша и Унгария за нарушаване на демократичните ценности. В първия си доклад за върховенството на закона в държавите членки на ЕС, ЕК критикува по-специално, че независимостта на съдебната власт е подкопана и в двете страни.

ЕК предлага правилата за държавните помощи да бъдат облекчени и до следващия юни. Първоначално регламентът, който смекчава правилата, щеше да изтече в края на 2020 г. Това улеснява правителствата да се включват в частни компании. В допълнение към удължаването на времето според ЕК и размерът на допустимата помощ може също да бъде увеличен, като се позволи на държавите да покрият определени фирмени разходи.

Европейският парламент и германското председателство на ЕС взаимно се обвиняват за възможното забавяне на седемгодишния бюджет на съюза в размер на 1,074 трлн. евро и на възстановителния фонд за 750 млрд. евро. Търканията са по две направления. Евродепутатите се опитват да спечелят допълнително финансиране за програми в сферата на здравеопазването и изследванията, а същевременно компромисното предложение на германското председателство как да се обвърже еврофинансирането със спазването на върховенството на закона накара ЕП да изрази мнение, че страни като Унгария и Полша са получили прекалено много отстъпки.

След 493 дни Белгия отново има правителство. Общо седем партии, включително зелените, либералите и социалдемократите от двете части на страната, както и фламандските християндемократи, се споразумяха за коалиция. Новият министър-председател е фламандският либерал Александър Де Кроо.

На референдум швейцарски избиратели се обявиха срещу ограничаването на свободното движение на хора за граждани на ЕС. 61,7% от гласувалите отхвърлиха съответната инициатива на дясната популистка Швейцарска народна партия.

Според съобщения в медиите арбитрите на Световната търговска организация са взели поредното решение в рамките на спора между САЩ и ЕС за субсидии за производители на самолети. Съответно на ЕС е позволено да налага наказателни мита върху американския износ в размер на четири милиарда долара годишно. Очаква се присъдата да бъде оповестена в средата на октомври. В подобен процес СТО вече беше позволила на САЩ да налагат ответни мита на обща стойност 7,5 милиарда долара.

Европейската централна банка обяви, че ще тества въвеждането на цифрово евро от 12 октомври. Според ЕЦБ то трябва да представлява електронна форма на пари на централната банка и да се използва от широката общественост като допълнение към паричните средства.

Безработицата в еврозоната нарасна за пети пореден път през август. Сезонно изгладената безработица е 8,1%. Общо 13,18 милиона души са регистрирани като безработни.

Инфлацията в еврозоната отново беше отрицателна през септември. В сравнение със същия период на предходната година потребителските цени са спаднали с 0,3%.

Бундестагът реши да създаде анкетна комисия по скандала с Wirecard. Тя трябва да изясни до каква степен федералното правителство и власти са били информирани за инцидентите в групата  и дали са изпълнили своите надзорни задължения. Междувременно органът за финансов надзор Bafin е забранил на своите служители сделки с частни акции с компании, които се контролират от органа. В месеците преди фалита служителите на Bafin все по-често търгуваха с книжата на компанията, докато надзорният орган временно забраняваше късите продажби на акции на Wirecard, като по този начин поддържаше цената по-висока. 

Северна Америка 

След като американският президент Доналд Тръмп обяви, че е заразен с коронавирус, много борси и петролни пазари претърпяха големи ценови спадове. Все още не е ясно до каква степен болестта на Тръмп ще се отрази на президентските избори в САЩ и колко други членове на правителството са се заразили.

През уикенда Тръмп каза на американците от болничната си стая, че идните дни ще бъдат „истинското изпитание“ за лечението му от COVID-19 след поредица от противоречиви послания от Белия дом, които предизвикаха повсеместно объркване за състоянието му.  Изявлението на Тръмп стана няколко часа след като различни оценки за здравето му от представители на администрацията му не дадоха яснота доколко е болен президентът, след като даде положителен тест за новия коронавирус в четвъртък вечер.

Екип от лекари на Белия дом съобщи в събота сутринта, че състоянието на Тръмп се подобрява и че той вече е готов да говори за завръщане в Белия дом. Един лекар заяви, че президентът им е казал, че „се чувства готов да излезе оттук днес“. Няколко минути по-късно началникът на канцеларията на Белия дом Марк Мийдоус не беше толкова оптимистичен. „Жизнените показатели на президента през последните 24 часа бяха много притеснителни и идните 48 часа ще са от критично значение от гледна точка на грижите за него. Пътят пред пълното възстановяване все още не е разчистен“, каза той пред репортери. 

Диагнозата е поредната спънка за републиканския президент, който изостава от опонента си от Демократическата партия Джо Байдън в обществените допитвания преди президентските избори на 3 ноември. След като Тръмп остана извън кампанията за неопределено време, екипът му обяви „Операция MAGA“ от мотото му “Да направим Америка велика отново“ (Make America Great Again), при която високопоставени съюзници на президента, включително вицепрезидентът Майк Пенс и големите му синове Доналд-младши и Ерик, ще поемат лично предизборната кампания тази седмица.

По-рано през седмицата стана ясно, че американският президент Доналд Тръмп е платил общо 750 долара данък върху доходите си за 2016 г. и 2017 г., а в годините преди да се кандидатира за държавен глава, бизнесите му редовно са отчитали солидни загуби, спестявайки още стотици милиони долари данъци, показва разследване на New York Times.

В борбата за приемане на нов пакет за помощ администрацията на Тръмп внесе ново компромисно предложение спрямо това на опозиционните демократи. Съответно обемът на пакета трябва да бъде около 1,5 трилиона щатски долара. До момента демократите искат 2,2 трилиона долара. За сметка на това американският сенат прие временен закон за финансиране, който гарантира държавни средства за продължаване на правителствените програми до 11 декември. Без закона финансирането щеше да изтече миналата седмица.

Федералният резерв забрани на големите американски банки да изкупуват обратно акции и да изплащат дивиденти и през четвъртото тримесечие. Централната банка вече беше предприела тази мярка за предходното тримесечие. Тя предупреди, че американските банки ще се сблъскат с кредитни загуби от около 700 млрд. долара в резултат на кризата. 

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
П. Бандилов: Огромните стимули създават „зомби икономика“