Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Поглед към икономиката на САЩ през 2014 г.

Новата година предлага добри възможности за развитие, но и крие сериозни рискове, посочва проф. Мартин Фелдстейн

Какво предстои на американската икономика през 2014 г. Сайтът Project Syndicate публикува анализ на професора по икономика в Харвард Мартин Фелдстейн.

През последните шест години проф. Фелдстейн е скептично настроен към оптимистичните прогнози за темпото на растеж на американската икономика. Когато анализаторите и управляващите виждат признаци на сигурност и доверие, той забелязва сериозни пречки, които биха могли да доведат до преобръщане на икономическия цикъл, последвано от незадоволително възстановяване.

За 2014 г. обаче той смята, че данните са по-благонадеждни. Разбира се, съществуват редица сериозни рискове пред най-голямата икономика в света, но също така е налице и немалък шанс растежът да се окаже по-стабилен, отколкото е бил в дните преди рецесията.

Икономиката все още се разширяваше през лятото на 2007 г., когато проф. Фелдстейн говори пред Федералния резерв за сериозна опасност пред икономиката. Той предупреждава, че цените на имотите са започнали да падат през лятото на 2006 г. от опасно високи нива, предполагайки бъдещ срив на строителството и големи загуби на имуществено богатство. Последното от своя страна би довело до по-ниски потребителски разходи, оказвайки още по-голям натиск върху БВП.

Освен това той посочва, че финансовите пазари вече не работят правилно. Банките и другите финансови институции имаха съмнения относно стойността на някои обезпечени с активи ценни книжа в собствените си финансови отчети. Никой не знаеше реалната стойност на CDS-ите и на някои CDO-та. Оттам и финансовите институции не бяха склонни да дават заеми на други такива. А с подобно нарушаване на потока на кредитите икономиката нямаше как да продължи да расте.

Проф. Фелдстейн предупреждава Фед и за това, че банката е прекалено самоуверена и трябва рязко да намали целевия си лихвен процент, който е над 5%. Икономиката се изстреля нагоре след няколко месеца и Фед започна агресивно разхлабване през 2008 г. Въпреки че Фед и хазната обединиха усилия, за да се справят с неефективността на финансовия пазар, това не беше достатъчно за да се възобнови стабилния икономически растеж.

Възстановяването на нормалните условия на финансовите пазари и ниските лихви доведоха до икономически възход през лятото на 2009 г., карайки мнозина да очакват типично бързо възстановяване след рецесията. Проф. Фелдстейн предупреждава, че възходът ще бъде много по-слаб от очакваното. Това е така, защото за разлика от предишните икономически цикли, рецесията от края на 2007 г. не беше причинена от високи лихви, така че намаляването им би имало минимален ефект.

Администрацията на новоизбрания президент Барак Обама обяви тригодишна фискална програма с цел да се стимулира цялостното търсене. Специалисти прогнозираха, че фискалният стимул ще дръпне икономиката нагоре, както е ставало в миналото. Но стимулът беше прекалено малък, за да заличи производствения дефицит, оставяйки търсенето в низходяща спирала.

Голяма част от „стимула“ едва финансира увеличените разходи на местните правителства. Друга част от него отиде в индивидуални субекти, но имайки предвид естеството на програмата, увеличените транзакции и разходи допринесоха повече за увеличаването на националния дълг, отколкото на БВП.

Тогава Фед започна стратегия на „нетрадиционна парична политика“, съчетавайки големи по обем покупки на дългосрочни ДЦК (количествени улеснения) с обещание да поддържа краткосрочния целеви лихвен процент изключително нисък за дълъг период от време. Целта беше да се насърчат пасивните инвеститори на ценни книжа да влагат в акции и други активи.

В резултат повишаващата им се цена трябваше да увеличи потребителското благосъстояние и оттам потребителските разходи. Също така се очакваше по-ниските дългосрочни лихви да намалят цената на ипотечните заеми, увеличавайки стойността на имотите.

И този път обаче Фед, а и всички останали, бяха прекалено оптимистично настроени. Въпреки спада на дългосрочните лихви цените на имотите стигнаха дъно само през 2012 г., а фондовата борса не растеше по-бързо от корпоративните печалби до 2013 г.

Икономиката се влачеше година след година, като реалният БВП за последното тримесечие на всяка година беше по-висок с не повече от 2% на годишна база. Заетостта се увеличаваше по-бавно от населението и реалната средна годишна заплата се увеличи с едва 1%.

За щастие, може би сега перспективата се подобрява. Растежът на реалният БВП достигна 4,1% през третото тримесечие на 2013 г., а този за четвъртото изглежда относително силен, теглен от внезапния ръст на жилищното строителство и индустриалното производство. Рязкото увеличение на цените на имотите и акциите допринесоха за ръст от около 6 трилиона долара на богатството на домакинствата през 12-те месеца до септември 2013 г. Това предвещава по-високи потребителски разходи през 2014 г.

Съществуват рискове, разбира се, за темпото на растеж през настоящата година. Почти половината от растежа за третото тримесечие на 2013 г. се дължи на по-слабите от очакванията продажби, предвещавайки краен ръст на последните от само 2,5%.

Бизнесът се опасява от възможността от по-високи корпоративни данъци, особено ако републиканците загубят мнозинството си в Камарата на представителите. Въпреки че засега фискалният дефицит е нисък, застаряващото поколение, съчетано с по-високи лихви за в бъдеще, ще бъдат предпоставка за увеличаване на националния дълг с по-бърза скорост от растежа на БВП до края на десетилетието. А борсите може да спрат да реагират положително на намаляването на стимулите на Фед.

Така че със сигурност има за какво да се тревожим. И все пак, американската икономика има възможността да постигне значително по-висок реален растеж през настоящата година, отколкото през който и да е период преди кризата.

По статията работиха: Боян Христов, редактор Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Инфлацията може да принуди ЕЦБ да заеме нисък старт за спринт