Сривът на долара може би е още в началото си

След първоначален скок доларът непрекъснато пада, откакто пандемията Covid-19 завладя САЩ миналия март. Той поевтиня с около 10-12% в сравнение с валутите на основните търговски партньори на Америка, достигайки до най-ниското си ниво от началото на 2018 г., измерено чрез няколко от широките му индекси. Предстои още от това, пише Стивън Роуч за Bloomberg.

Имаше три основни причини, поради да се твърди, че доларът ще падне: 1) рязкото нарастване на дефицита по текущата сметка на САЩ, 2) покачването на еврото и 3) Федерален резерв, който няма да направи нищо в отговор на слабост при зелената валута. По всяка от тези точки днес Роуч е още по-убеден, отколкото преди шест месеца. Помислете за следното, съветва той:

Текущата сметка. Както се очаква, дефицитът по текущата сметка (най-широкият измерител на търговията, тъй като включва и инвестициите) се е влошил допълнително, разширявайки се с 1,2 процентни пункта до 3,3% от брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 г. и с още 0,1 пункта до 3,4 % през третото. Ръстът през второто тримесечие беше най-големият тримесечен в историята, а на сегашното си ниво дефицитът е най-лошият от края на 2008 г.

Върви влошаване на вътрешните спестявания, предизвикано от експлозивното нарастване на дефицита по федералния бюджет заради Covid. Когато една държава не спестява достатъчно, а и иска да инвестира и расте, тя трябва да внесе спестявания от чужбина, за да реши проблема, поддържайки дефицити по текущата сметка, за да привлече чуждестранния капитал.

Това, което се случи, не бе изненадващо. Нетната норма на вътрешни спестявания (коригираното с амортизацията спестяване на фирмите, гражданите и държавния сектор) падна под нулата през второто и третото тримесечие за първи път от десетилетие. Разликата от 2,9% ръст през първото тримесечие до свиване с 0,9% през второто тримесечие беше и най-голямата регистрирана в историята.

Спадът на вътрешното спестяване през второто тримесечие бе до голяма степен продукт на Закона за грижите на стойност 2,2 трилиона долара, който имаше за цел да осигури фискална помощ по време на затварянето поради коронавируса. След като пандемията и нейните последици все още са налице, предстоят фискални разходи за още 2,8 трилиона долара - 900 милиарда вече одобрени през декември 2020 г. и други 1,9 трилиона долара, предложени от Байдън.

Общият пакети от помощи възлиза на 5 трилиона долара, или 24% от БВП за 2020 г. Макар и да не е стимул в конвенционален смисъл, тази фискална инжекция чупи с много всички рекорди от съвременната епоха. В резултат на това вътрешните спестявания би трябвало да спаднат още под нулата, поставяйки и без това големият дефицит по текущата сметка под още по-силен натиск. Въпреки че международният дисбаланс може да не подобри предишния негативен рекорд от минус 6,3%, достигнат в края на 2005 г., както твърди Роуч през юни, той вероятно ще се приближи до него.