Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Защо германският търговски излишък е лош за световната икономика

Страната пести много и харчи малко, а това само по себе си е заплаха за легитимността на свободната търговия

Защо германският търговски излишък е лош за световната икономика

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и канцлерът на Германия Ангела Меркел. Снимка: Ройтерс

Бойните линии вече са добре очертани. По време на срещата на Г-20 в Хамбург сцената бе готова за сблъсък между протекционистка Америка и свободно търгуващата Германия.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече се оттегли от един търговски пакт - Транстихоокеанското партньорство, и поиска да се предоговори друг – Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Той обмисля дали да не наложи мита за вноса на стомана в Америка, което почти сигурно ще предизвика ответни мерки.

Заплахата за търговска война е надвиснала над президентството на Тръмп от януари. За разлика от него германският канцлер и домакин на срещата Ангела Меркел бие барабана на свободната търговия, пише в свой анализ The Economist

В едва прикрита атака срещу Тръмп Меркел произнесе реч на 29 юни, в която осъди силите на протекционизма и изолационизма. Сделката за свободна търговия между Япония и Европейския съюз (ЕС) ще добави съдържание към реториката ѝ.

Още по темата

Няма съмнение чии аргументи са правилни. Доктрината на Тръмп, че търговията трябва да е балансирана, за да е справедлива, е икономически неграмотна. Убедеността му, че митата и данъците ще изравнят условията на играта е наивна и опасна: те ще намалят просперитета за всички.

Поне в един аспект обаче Тръмп е схванал една неудобна истина. Той наруга Германия за търговския ѝ излишък, който през миналата година почти достигна 300 млрд. долара (този на Китай е 200 млрд. долара). Решението, с което заплашва – да прекрати продажбите на германски автомобили, може и да е самоубийствено, но е факт, че Германия спестява твърде много и харчи твърде малко. Размерите на германските спестявания и настойчивостта, с която страната ги трупа, я превръщат в опасен защитник на свободната търговия.

В основата си търговският излишък е превес на националните спестявания над вътрешните инвестиции. В случая с Германия той не е резултат от меркантилна правителствена политика, както се оплакват някои чужденци. Нито пък, както често настояват германски представители, отразява спешната необходимост на едно застаряващо общество да спестява повече.

От години нивото на спестявания на домакинствата е стабилно и високо; нарастването на националните спестявания идва от фирмите и правителството. Подчертаването на германския излишък е десетилетно споразумение между бизнеса и профсъюзите в полза на ограничаване на заплатите с цел да се запази конкурентоспособността на експортните индустрии.

Тази умереност служи добре на водената от износа германска икономика по време на следвоенното възстановяване и след това. Това е инстинкт, който помага да се разбере трансформацията на Германия в края на 90-те години от болния човек на Европа в днешния шампион.

Германският модел предизвиква завист с много неща. Хармонията между фирмите и служителите е една от основните причини за изключителното представяне на  икономиката. Фирмите можеха да инвестират без да се тревожат, че профсъюзите ще ги държат за заложник. Държавата изигра своята роля, като спонсорираше системата за професионално обучение, която справедливо предизвиква възхищение. 

В САЩ перспективите пред мъжете без гимназиално образование се влошиха покрай намаляването на работните места в производството – причина за икономическия национализъм, прегърнат от Тръмп. Германия не избегна това изцяло, но си запази повече места за сини якички, за които Америка тъгува. Това е една от причините, поради които популистката „Алтернатива за Германия“ си остава в периферията на политиката.

Отрицателните странични ефекти от този модел обаче стават все по-очевидни. Те направиха опасно небалансирани германската икономика и глобалната търговия. Ограничаването в заплащането означава по-малки вътрешни разходи и по-малък внос.

Потребителските разходи падат до 54% от БВП в сравнение с 69% в САЩ и 65% във Великобритания. Износителите не инвестират извънредните си печалби у дома. И Германия не е единствената – Швеция, Швейцария, Дания и Холандия също трупат високи излишъци.

Когато една голяма икономика с пълна трудова заетост има излишък по текущата сметка над 8% от БВП, това поставя под неразумен натиск глобалната търговска система. За да се компенсират тези излишъци и да се поддържа достатъчно съвкупно търсене, така че да се запазят работните места, останалият свят трябва да взема заеми и да харчи в същата степен.

В някои страни - по-специално в Италия, Гърция и Испания, упоритите дефицити накрая доведоха до криза. Последващият им завой към излишък дойде на висока цена. Постоянно високите спестявания в Северна Европа направиха ненужно болезнено това приспособяване.

Още по темата
През 70-те и 80-те години на висока инфлация германската склонност за високи спестявания бе стабилизиращ фактор. Сега тя е спънка за глобалния растеж и мишена за протекционисти като Тръмп.

Може ли проблемът да бъде решен?

Може би огромният германски търговски излишък ще бъде намален, както китайския, от увеличението на заплатите. Безработицата е под 4% и населението на трудоспособна възраст ще намалее въпреки голямата имиграция. След десетилетия на спад цените на жилищата нарастват, което означава, че възнагражденията не ги покриват толкова добре, колкото в миналото. Институциите, които стоят зад ограничаването на заплатите, губят влияние. Еврото може да поскъпне.

Само че германският инстинкт за предпазливост е с дълбоки корени. През миналата година възнагражденията се увеличиха едва с 2,3%, което е по-малко в сравнение с двете предходни години. Ако започне корекция, на излишъка ще са необходими много години, за да падне до разумно равнище.

Правителството трябва да помогне, като изразходва повече. Германският структурен бюджетен баланс се промени от дефицит над 3% от БВП през 2010 г. до малък излишък. Официални представители го наричат предпазливост, но това е трудно защитимо, като се имат предвид високите спестявания в частния сектор.

Германия има редица важни проекти, за които да харчи пари. Училищата и пътищата ѝ се рушат поради натиска върху публичните инвестиции, необходим за придържане към собствените ѝ погрешни фискални правила. Икономиката изостава с готовността си за цифровизация, заемайки 25-о място в света по средна скорост на сваляне на данни от мрежата. Предоставянето от държавата на повече извънучилищни грижи би позволило на повече майки да се трудят на пълен работен ден в тази икономика, в която участието на жените е ниско.

Някои смятат, че поради пълната заетост подобна експанзия е невъзможна. В една пазарна икономика обаче има изпитан и сигурен начин да кандидатстваш за оскъдни ресурси: плащай повече.

Преди всичко крайно време е Германия да признае, че прекомерната ѝ спестовност е слабост. Меркел е абсолютно права да прокламира посланието за свободна търговия, но тя и сънародниците ѝ трябва да разберат, че германският излишък е сам по себе си заплаха за легитимността на свободната търговия, коментира още The Economist. 

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Коментари (16)

   1| 2    
1
 
12
 
16
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Kaкто всичко,тук също монетата има две страни.САЩ критикуват,но да погледнат първо себе си-икономиката им е базирана на печатане на хартийки и непрекъснато нарастване на дъговете,което,колкото и смехотворно да звучи,наподобява икономиката на Тодор Живков-ниски цени,некачествено производство и дълг,дълг,дълг. В момента в САЩ е 20 трилиона и расте.За да работи една икономика трябва и да произвоежда. А САЩ произвеждат само пушки. Останалото си го внасят от Китай. От другата страна е германската перверзия.Щото германско-германско,ама Адидас не се рпоизвежда с Цуфенхаузен,а в Гуангжу.На всичко отгоре силата на германската икономика в момента се крепи на слабостта на всички останали, особено на южноевропейските. Шшшибаното им евро смля де що има конкуренция - и това е заради германския корпоративизъм.
Истината е, че САЩ трябва да ззпочнат по-малко да внасят и повече да произвеждат, а Германия трябва да започне повеече да харчи.
Иначе баланс няма да има никога...
2
 
3
 
15
red6 до: redcretin
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
От БГ излизат 2 типа работна ръка - ниско и висококвалифицирана. Едните попълват дупки, където позициите няма кой да ги заеме, а другите - който населението им не иска.
10
 
5
 
14
redcretin до: крас
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Сорка пич, ама висококвалифицирана работна ръка трууудно идва от България. Суровинен придатък пак трууудничко, но виж - пазар за стоките определено сте.
2
 
15
 
13
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Вий сте полудели :) Защо някой да променя системата си, когато тя го прави лидер? Нека майките си гледат семействата, вместо да се налага да работят. Хеле пък как се рушали пътищата, сигурно е с най-добрата пътна мрежа в света хахаха :)
Ауе Тиквестора, отде я преписахте тая статия - от Мозамбик Таймс ли?
0
 
14
 
12
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
хе, ама ако излишъка не се формира в Германия, ще се формира в Япония(същия дебат в Америка се води и 80 те.). Икономиката има закони, а не пожелателни идеи. САЩ формират дефицити от 70-те години, а не след Обединението на Германия. Това означава, че има системен проблем и той не е във високите заплати(щото такива са и в Германия и Холандия). Проблемът не са и правилата на СТО за митата и таксите, защото всички ги прилагат(и Германия и Китай и тн). САЩ трябва да отговори защо китайската икономика е локомотив за Австралия, а не се получава при тях. Има друг системен проблем и последното нещо е че НЯКОЙ ДРУГ е виновен.

Още от Анализи
Какви движеше пазарите през седмицата?